От 1942 до 1944 г. през лагерите за принудителен труд в царска България преминават всяка година между 9000 и 12 000 мъже евреи от 18 до 45 годишна възраст. Пикът в мобилизацията им е през 1943 г. Това са сухите цифри, обясненията за тях се крият в случващото се в Европа по това време и мястото на страната ни в събитията. 

За тази мрамжа епоха от историята разказва "1943 Дневник на един мобилизиран евреин". Напълно автентичният дневник - не мемоари, на Сабетай Майер, отразява живота на един млад човек, пратен да чука чакъл, без да знае какво му предстои, нито кога и дали ще може да види семейството си отново. По свой начин той намира опора, като описва всекидневните си терзания – за любимото момиче, за отношенията в лагера, за мислите, които го вълнуват.

Книгата няма за цел да даде пълна картина на режима в Царство България или да постави оценка за отношението на държавата към евреите. Тя е просто едно автентично свидетелство. Като дневника на Ане Франк, пише в предговора на дневника дъщерята на автора и издател доц. Мира Майер. 

"Той спазваше спартански режим всеки ден (с изключение на шабат"), четеше и пишеше постоянно, говореше седем езика, беше завършил висшето си образование за една година и освен с книгите си, най-много се гордееше с кандидат майсторското си звание на шах", разказва още Мира Майер. 

Двенкътът предлага още един поглед върху живота в еврейските трудови лагери през Втората световна война. От първа ръка.