Особено опасните оптимисти от 'Общество 528' и тяхната безопасна грижа за света наоколо

822 000 басейна с олимпийски размери, препълнени с отпадъци. Успявате ли да си ги представите?

2.1 млрд. тона. Това е количеството боклук, което човечеството произвежда годишно. Докато въображението ни се опитва да щрихира картина, невъзможна за рисуване, едни млади и енергични хора правят своите малки стъпки в грижата за света около тях.

Свят, в който хората сме просто хора. И нещата са отново истински – храната е истинска; отношенията помежду ни са истински; грижата ни един за друг, за природата, за животните, за децата е истинска; изкуството ни е истинско; образованието ни е истинско; здравеопазването ни е истинско. Интересното е, че всеки от нас има естествено заложена цялата тази човечност и грижа, но в ежедневието си успяваме винаги да намерим причини за компромис.

Така Пламена Стоянова представя света на сдружение „Общество 528“ - общност от хора, които са наясно, че даващите, а не вземащите са в основата на изобилието.

Общество 528

В „Общество 528“ няма членове. Има само приятели, разказва Пламена, която е инициатор и първоизточник на всички идеи и мисии на сдружението. Пламена е благодарна на хората край нея, които вярват в начинанията и я подкрепят, особено на шестимата в екипа.

Ако изпишете в Гугъл „528 Hz” ще прочетете, че това е честотата на вибрация на обичта към всичко. Моята мечта е някой ден групата, която сме сега да расте и да се превърнем в едно Общество 528. Зная, че някои биха ме нарекли наивна, но в края на краищата се иска само визия, намерение, грижа, търпение, отговорност, т.е. истинските неща, за които говорихме в началото. И природата и връзката ни с нея е само един от аспектите на това 528-живеене, споделя Пламена.

Възможна ли е мисията

Един любим мой учител веднъж ми каза да се науча да правя разлика между естественото и нормалното състояние на нещата. Е, чистата природа е естественото състояние на нашата Земя. За съжаление от вече доста години нормалното състояние са тъжните пейзажи на замърсени океани, градове и планини. Щом естественото състояние е чистата околна среда, значи по презумпция да, тя е възможна. Човекът просто трябва да излезе от ролята си на смутител. В тази връзка промяната в бъдещето става с промяната на настоящето. Ако сега променим навиците си и започнем да живеем устойчиво, след пет, шест, десет години ефектът ще е на лице. И колкото повече сме, толкова по-осезателен ще бъде той, категорична е Пламена.

От сдружението избират да работят с деца и младежи заради тяхната енергия и готовност да променят света. Започват с няколко гостувания при ученици, разговори за замърсяването и приложни работилници за рециклиране на различни материали. Срещите са изключително интересни за децата, които с почуда реагират на снимките на сметища и замърсени океани. 

Тези деца рядко ще стигнат през своите интереси до информацията за реалното състояние на планетата – чайките с оплетени във въже крачета, костенурката със сламка през ноздрите, островите от пластмаса насред океана… И така започнахме: „Кажи НЕ на сламката”, „Вторият живот на хартията”, „Нов живот за старите дрехи” са някои от нашите проекти, в които обръщаме вниманието на подрастващите към замърсяването с различните материали. И разбира се винаги обсъждаме темата двустранно – първо как да намалим употребата и след това какво да правим с вече потребения материал. Към проектите проявиха интерес и родителите, не крие радостта си за спечеленото доверие Пламена.

Подкрепата

Идеята, доброволният труд и време и ентусиазмът понякога не са достатъчни. Постепенно от организацията стигат до идеята, че мисията да се поддържа природата чиста би могла да се „приземи” в едно малко шарено производство на предмети от ненужен вече текстил. Така се заражда идеята за социално предприемачество - преработка на текстилни отпадъци и даването на нов живот на вече никому ненужни копчета, ципове и парчета плат. Благодарение на фантазията, усета и сръчността, се появяват практични изделия, насочени към ежедневните нужди на всеки един от нас.

Безкрайно благодарна съм на БЦНП за възможността да участваме в Оздравителната програма Let’s go. Помогнаха ни да осмислим идеята си и тя вече е почти факт. Съвсем скоро ще изненадаме аудиторията с нашите продукти и това разбира се ще се случи първо на платформата ДарПазар, ентусиазирана е Пламена.

Предизвикателствата

Новата идея, която сдружението разработва, е бранд за производство на продукти от рециклиран текстил - практични артикули с изчистен дизайн и добра цена. Целта е не само финансова – да се издържа сдружението, а и мисионерска, затова от "Общество 528" създават игра на приятелството.

Правилата са простички – Дарявате ни непотребните си дрехи и текстил, получавате карта „Приятел” и ние добавяме точки в нея, като можете да обърнете тези точки в продукти. А щом ни дарявате, т.е. помагате на нас, помагате на природата, значи сте ни приятели. Съвсем простичко и логично, нали?, усмихва се Пламена и разказва още за идеята:

Описвам хората около мен с трите „О” – „особено опасни оптимисти”. Въпреки че светът не изглежда много розово напоследък, съм решила, че „всеки е приятел до доказване на противното”. Подхождайки отворено към всеки човек, давайки му шанс да покаже доброто у себе си, се живее по-леко. 

На "Общество 528" предстоят доста промени и преформатиране на дейността, за да е съобразена с ограниченията покрай пандемията, срещите и работилниците да са предимно в електронен формат и пр., но трудностите не ги плашат. Очакват ги и нови проекти в партньорство с Художествена галерия „Елена Карамихайлова” в Шумен, свързани с рециклирането и изкуството, както и нова идея с името „Донесете си боклука”, в която в отделни срещи ще показват какво може да се получи от различните видове домакински отпадъци.

„Всичко. Абсолютно всичко. Хората. Децата. Книгите. Изкуството. Творенето на всякакви неща. Слушането на всякакви истории. Не мога да му се наситя на този свят!“, така Пламена отговоря на въпроса какво я вдъхновява и се устремява към следващия ден, следвайки веруюто си, че единственото съревнование е със самия себе си - всеки ден да бъдеш по-добър от предишния:

Мисля, че човек трябва да израства всеки ден по мъничко и никога да не се предава. Да бъдеш всеки следващ ден малко по-знаещ, малко по-можещ, малко по-добър. Вече съм наясно какво искам и какво не, какво мога и какво не, накъде вървя… и просто вървя. Ако има нещо, което ме изненадва, то е колко много човечета искат да вървят заедно с мен. И това е най-прекрасното усещане.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.