На 25 март се навършват 60 години от подписването на Римските договори, дали началото на Европейския съюз. На тази дата лидерите на държавите членки ще се срещнат в италианската столица, за да приемат декларация за бъдещето на Съюза.

Защо е важно днес, в сложната геополитическа, икономическа и социална среда на нашето съвремие, да си спомним тази годишнина? Важно е заради смисъла и идеите, които ни водят. Идеи, актуални преди 60 години, но все така нужни ни днес.

Важно е, че за първи път в историята държави са се обединили, за да пазят мира, а не за да организират войни.

Важно е, че са се намерили истински лидери, които са имали смелостта да загърбят тежки противоречия, да се издигнат над национални стереотипи и да погледнат в бъдещето.

Важно е, защото днешният Съюз, чиято съдба обсъждаме понякога лекомислено, е резултат на упорит градеж, тухла по тухла.
Важно е, защото и днес е същото, макар и белязано от различно време.

Искам да призова европейските лидери да погледнат към нашия Балкански полуостров – виждаме етнически и национални напрежения, трудно решими политически кризи – все в страните, които все още не са част от нашата общност: Македония, Босна, Сърбия и Косово. Мислим с тревога и за случващото се в Турция.

От името на България трябва да защитим интересите си и да кажем ясно: Мирна и свободна Европа, не е даденост. Но как я правим силна, заради нашата страна, заради нашите съседи? Това е отправната точка за българската позиция.

В свят, изпълнен с манипулации и неистини, трябва ясно да кажем, че Европа не е фалшива новина. Европа е истинска новина. И не, Европа не ни отне много. Даде ни възможност, път, перспектива, които ние, десет години след присъединяването, още не сме сигурни как да използваме.

Европа ни даде много, но може да ни даде още повече. Нещо, което нито една национална държава не може да осигури сама – сигурност и защита. Това е новата солидарност, по-важна и от финансовата помощ.

Тази солидарност Европа трябва да постигне с конкретен пример. Как можем по-добре да защитим границите си на българска държава – когато преговаряме с Турция сами или когато сме част от групата на Шенгенските страни? Кое е по-важно днес от солидарността в защитата и сигурността? Декларацията, която страните членки ще приемат в Рим, трябва да отговори на този въпрос. И да получим убедително ДА за българските европейски граждани.

Днес България има по-голяма потребност от Съюза, отколкото преди. И българите го знаем, ние подкрепяме членството си и искаме ефективна Европа. Не само защото от 1 януари 2018 г. ще бъдем председател на Съвета на Европейския съюз. А защото като народ, като граждани вече е време да демонстрираме повече готовност за промяна, да я предизвикаме! Европа ще бъде постоянен разговор и с Берлин, и с Вишеград, и с Атина, и с всички онези, с които споделяме обща перспектива и надежда, докато стигнем до общо решение – как продължаваме в следващите години?

Кое е възможното и спешното днес?

Аз искам да видя Европа със силни общи институции, действаща като едно. Но дотогава трябва да минем през теста на спешните общи действия в няколко области.

Сигурност, миграция, европейска армия и трансатлатически отношения. Тук има спешна нужда от доказателства за единство. И като казах за България и Шенген, нека подчертая националния ни интерес в създаването на общи европейски отбранителни сили. Вече не е достатъчно да смятаме, че щом Турция е член на НАТО, всичките ни интереси на границата са достатъчно защитени като европейска държава. Това е спешно. Засяга защитата, но и икономиката, науката, лидерството на Европа в тези най-важни теми за света. Място за общи решения има, защото нито една държава не може да се справи сама. По нито един от изброените от мен приоритети.

Днес, когато говорим за бъдещето на Европейския съюз, е време да си припомним няколко съществени цели – справедливост, самоуважение, достойнство. Това е, към което се стремим.

Всеки национален политик в Европа е и европейски и решава и нашата съдба. Както и обратно – за всеки български политик важи същото. Да бъдем по-отворени и по-отговорни, без заигравания с текущи настроения и без безкрайни съобразявания с интригите на изборните битки. Да говорим с хората, но да не им прехвърляме отговорността на политиците.

Трябва ни разумен и прагматичен избор и това става без лъжи и с много отделено време за честни разговори. По стечение на обстоятелствата ние избираме национален парламент ден след честването на римските договори, които умно са изгладили противоречията в Европа и са показали пътя.

За нас, нашите избори също са път, влизане в орбита. Днес тези орбити са ясни – Русия, Турция или Европейския съюз. Без никакво колебание трябва да изберем да сме част от Европейския съюз. Отново и винаги.

Вярвам, че ни е нужен по-фокусиран и ефективен Съюз, който е безалтернативно единен в области, в които само общите усилия гарантират успех. Не може да имаме онази сигурност, която желаем, ако не сме напълно обединени. Днес ни е нужен Съюз, който е по-адаптивен, гъвкав и способен да отговори на предизвикателствата на времето. Европейската интеграция винаги е била процес, крайна цел, към която трябва да вървим убедено и умно.

Време е за български сценарий за Европейския съюз и мястото ни в него. Защото предложените сценарии за бъдещето на Съюза в Бялата книга на Европейската комисия не са тест с един верен отговор. Ако ги схващаме така, ние няма да участваме истински в разговора за Европа. А това е разговор за България.