Анжела Недялкова: Животът ни е един, минава неусетно...

Янка Петкова | 20 март 2017 в 13:3325670

Наричат я младата Анджелина Джоли и източноевропейския диамант. Но Анжела Недялкова сияе със собствен блясък и няма нужда от сравнения. Тя е толкова необикновено съчетание от първична енергия, талант, въображение, духовност и неутолимо любопитство към света, че просто е обречена на нови и нови успехи. В "Т2 Трейнспотинг" изгря като звезда от световна величина. 

- От какво дете порасна толкова интересна и неординерна жена?

- Бях единствено дете до 18-ата си годишнина. Сега съм щастлива сестра на 9-годишния си брат. Бях особено дете - хем много общително, хем самотно. Не в негативен смисъл, обичах да оставам насаме със себе си до една определена възраст. По някакъв начин и не се чувствах сама в онзи смисъл на думата, а се чувствах свързана с всичко около мен - обичах да казвам, че съм “дете на природата”. Израснах в компанията на майка ми и нейното обкръжение, тоест почти не съм имала досег с деца - и без друго връстниците ми не ми бяха толкова интересни колкото света на “големите”. От малка имам богато въображение и често живеех в свой свят, който бе много реалистичен и в сънищата ми, където приключенията продължаваха. Обичах да създавам свои приказки, замъци, кралства… Пропуснах ходенето на детска градина - майка ми се беше отдала на мен, образованието ми.. Беше редовна практика да запали колата и да идем до някой язовир например, основно ходехме на планина. Всичко това не ми попречи в това да се социализирам успешно. Просто ме превърна в голям идеалист и мечтател от ранна възраст и често се сблъсквах с огромни пропасти между вътрешният ми свят и реалността. Това ми се отразява и до ден днешен, но с времето и опита все по-лесно се адаптирам.

- Казваш, че майка ти ти е дала свободата, която тя не е имала навремето. Ясно е, щом ти си й дъщеря, че тя не е обикновена жена. Би ли разказала повече за нея?

- За майка не бих разказвала публично, защото това е нейният личен свят и не мога просто така да го разкривам. Само ще споделя, че съм благодарна и за позитивите и за негативите, които съм видяла от нея и за това, че въпреки трудностите, с които живота ни среща, тя е правила всичко по силите си да ме възпита, да ми изгради стабилна ценностна система...

Помагаше ми от малка да се уча сама да решавам какво искам, разговаряйки с мен като с равен независимо от разликата във възрастта; давала ми е свободата да вървя по своят път без да се опитва да натрапва каквото и да било; винаги ми е давала точни и кратки съвети и то основно, когато са потърсени - знае, че иначе няма смисъл.

Даде ми добра основа, макар да беше сама и се надявам, че се гордее с резултата - според мен има защо.

- От интервютата ти оставам с впечатление, че кръгът на интересите ти е много широк – от снимане до майсторене на необичайни неща, ексцентрични инсталации, пътуване, свирене в улични групи, ходене по въже, отглеждането на животинки, събиране на охлюви и планове за къща… Какво можеш да допълниш в този „списък“?

- Това са просто едни от дребните детайли, които изграждат характера ми. Някои от тях вече не са и актуални, били са част от преходите, през кото съм минавала в търсене на себе си и изучаване на заобикалящия свят. Планове за къща всеки прави в някакъв момент, не е нещо необикновено. Няма да изброявам по какво се увличам, по-скоро ще поясня, че абсолютно винаги съм била с едно безкрайно любопитство към почти всичко и при всеки удобен момент пробвам нови начинания. Животът ни е един, минава неусетно, дори не знаем на кой по колко му е дадено и просто се опитвам да го изучавам, докато имам тази възможност.

- От собствените ти разкази знаем, че обичаш да изчезваш, да пътуваш на стоп, да живееш в „комуни“ и да измисляш истории също като в „Аве“. Минавало ли ти е през ум да пишеш за всичко това?

- Никога не съм била почитател на това да живея в комуни, не зная от къде е дошла подобна информация. Колкото до въпросните изчезвания - просто от време на време имам нужда се върна към себе си, да оставя забързаното ежедневие и да се гмурна във вътрешният си свят, да видя какво се случва там, как всъщност се чувствам, удовлетворена ли съм от живота си… Вярвам, че това е жизнено важно за всеки човек. Задачите и ангажиментите никога няма да имат край, така че не бива да се чака удобен момент, а да се създаде такъв. Времето си тече неусетно и не искам да го изкарам цялото като на автопилот.

- Кое беше последното ти „изчезване“?

- Не си спомням честно казано - значи не е било скоро и наближава времето да се случи отново. Иначе “изчезнах” от Facebook и го препоръчвам горещо, причините би трябвало да са ясни. Мислех си и аз, че ми трябва, но излиза, че това са оправдания.

- В „Аве“ парньорството ти с Ованес Торосян е много органично? Как се изгражда подобна връзка по време на снимките и с кой друг от колегите си успя да го направиш? С кого се почувства най-близка от партньорите в „Т2: Трейнспотинг“?

- С всички се разбирах с лекота. Много земни хора с чудесно чувство за хумор. Не се взимат насериозно, изключително интелигентни - обогатявам се от комуникацията си с тях. Подхождат с неподправен интерес, истински - нещо, което рядко срещам, уви.

Не съм сигурна, че съм способна да обясня как се изгражда подобна връзка - с всеки се изгражда различна такава и не мога да ги сравнявам, то е като в живота.


- Ако вярваме на легендите и за „Източни пиеси“, и за „Т2:Тренспотинг“, си била забелязана от режисьорите на тези филми на улицата. Казвали ли са ти какво ги е впечатлило, за да поискат да играеш във филмите им?

- За случайната ми среща с Камен Калев се изписа много вече… за Т2 не зная какви са тези слухове - мисля прочетох нещо само в Блиц, навсякъде другаде обяснявам подробно за процеса, през който минах по време на кастинга. Казвали са ми, че някак съумявам много естествено и интуитивно да се превъплъщавам в ролите си и да работя в екип; че имам силно излъчване и подобни общи приказки, но като цяло не сме дълбали на такива теми.

- В някои филми играеш момиче, жертва на трафик. Срещала ли си се с такива момичета, какво научи за тях?

- В един филм изиграх такъв персонаж - “Райската стая” на холандския режисьор Йоост фон Хинкел. Покрай снимките на този филм пътувах до Амстердам два пъти с цел проучване. Срещах се с момичета зад витрини, стоях отстрани и наблюдавах реакциите на хората, ходих да гледам и истинско секс шоу на сцена - мрачен сюрреализъм. Научих че една част от тези момичета са там по своя воля, но друга част са попаднали точно като моята героиня - бидейки подмамени с примамливи предложения за кариера в Холандия (основно като модели), след това брутално пребивани, изнасилвани, упоявани, паспортите им се отнемат и стават жертви на тази огромна индустрия. Има и още по-тежки случаи - частни елитни клубове, в които работят малолетни и девствени момичета (да си го кажем направо - деца), отвлечени, разбира се. Там, “богати чичковци” ходят да се възползват сексуално от тях срещу добра сума пари.

Картината е чудовищна. Поинтересувах се правителството как се справя с това и отново се срещнах с един от човешките абсурдизми. Законът там гласи, че ако момичетата работят това по свое желание е легално. Няма как да изтръгнеш откровено признание, защото дори някое от тях да си признае, че е отвлечено и насилствено поставено на тази работа, правителството няма на секундата да я вземе и отведе на сигурно място, а ще я остави там докато се “задейства системата”. Съответно дотогава тя може и да не е жива.

- Какво друго ти се играе и с кого – актьор, режисьор…?

- Снима ми се екшън роля и постепенно се подготвям физически за целта - ако ми се отдаде такава възможност искам да се чувствам готова.

Относно с кого - напоследък все повече си мечтая за общ проект с Райън Гослинг. Първият филм, който изгледах с него беше Drive и се влюбих - както във филма, така и в играта му. Слушам саундтрака постоянно, дори наскоро ми подариха грамофон и плоча с музиката от точно този филм, та вечер си подарявам малко време за музикални пътешествия.

Други актьори, с които много бих се радвала да работя са Крисчън Бейл и Еди Редмейн.

- В края на „Т2“ се вижда, че героинята ти Вероника всъщност е майка и това обяснява много за нея. Би ли искала да си майка в реалния живот или още ти е твърде рано дори да мислиш за такава промяна?

- Бих искала, разбира се - дори го сънувам от време на време, както и мои приятели. Не мога да знам дали ми е рано, или не. Предполагам, че ако срещнеш човек, с когото можеш да си представиш да имате дете и взаимоотношенията ви се задълбочат, едва ли ще пита календара кога искаш. Просто се надявам, че ще срещна такъв човек. Нищо не искам на всяка цена и не живея за наложени стандарти, така че, ако не се случи по естествен път нямам против и да остана сама - да се отдам изцяло на професия, проекти, благотворителност…

- По време на премиерата на „Т2 Трейнспотинг“ те видяхме в друга светлина на „червения килим“ – живо произведение на изкуството. Как работи със стилистите, които създадоха визията ти, какво беше твоето участие? Разкажи за онази малка, дантелена рокля, в която изглеждаш великолепно?

- За световната премиера в Единбург избрах рокля на Марк Бауър (Marc Bouwer), който е обличал доста от големите имена като Анджелина Джоли, Сандра Бълок, Жанг Зи и др. Роклята е от последната му колекция Пролет/Лято 2017. За килима в Берлин избрах индийският дизайнер Нитин Картикея, но роклята, която исках бе заседнала на митницата в Делхи и не успя да дойде навреме, затова ми пратиха друга, за която не бях подготвена - наложи се човек от Берлинале да ми намери обувки в последният момент, докато ме гримират. Случват се такива неща, уви, но за мен най-важни са доброто настроение и излъчването. Официалната дреха е по-скоро символ на уважение - без усмивка и увереност, и най-красивата рокля не би стояла достатъчно добре.

- Ще ни разкажеш ли за новия си проект?

- Ако визирате работата ми по моя първи сценарий за пълнометражен филм - все още е много рано. В процес на сериозни проучвания съм, отдала съм се на изучаването на квантова физика, тъй като досега винаги съм била по-съсредоточена върху духовните учения, а в този проект искам да обединя науката с философията и духовността и да изложа допирните им точки чрез екранизирана научна фантастика. Много амбициозен проект, с много рискове - особено за дебют, затова съм се заредила с огромна доза търпение и отдаденост и не мисля, че бих заснела успешно филма в близките две години. Взимам участия по кастинги в чужбина и в момента съм в очакване на отговор.

Наскоро музикантите Веселин Веселинов - Еко и Милен Кукошаров записаха един прекрасен диск с техни интерпретации на гносиените и гимнопедиите на Ерик Сати. Продуцент и инициатор е режисьорът Марио Кръстев. Дисковете вече са успешно в продажба.

След работата ми като част от Международното жури на тазгодишния София Филм Фест евентуално предстои да режисирам едно от музикалните видеа към някое от произведенията на Еко и Милен. Има много интерпретации на Сати, но до този момент комбинацията от контрабас (почти през цялото време без лък) и мек роял, не е правена никъде по света. Горещо препоръчвам да си подарите това нежно и дълбоко музикално изживяване!

Интервюто на Янка Петкова с актрисата Анжела Недялкова е ексклузивно за сайта "Мама Нинджа".

Няма коментари към тази новина !