В тази работна стая на четвъртия етаж в старата кооперация на ул. „Елин Пелин“, до малката масичка срещу електрическото пиано, тонколоните и стойките с китари съм прекарал много часове. Те родиха книгата ми „Атлас“ – в инкубатора на славата“ и създадоха една особена сетивна връзка между мен и Пепи Писарски, която не се къса, независимо от редките ни напоследък срещи. Затова и предложението ми да поговорим за дългогодишната му битка в защита на българската музика като присъствие в радиоефира, бе прието с ентусиазъм. Разговорът ни протече в контекста на все още продължаващата окопна война между БНР и Музикаутор и бе предизвикан от съобщението за съдебната регистрация на НАМП – Сдружението на независимите автори, музиканти и продуценти. Започнахме от новостите.
- Кой, кога, как и защо създаде това сдружение?
- Знаеш, че идеята за задължителна квота българска продукция в радиоефира отдавна е кауза, за която се боря. Вече няколко години блъскам глава в стената и се оказа, че го правя не само аз и така поотделно не стигаме до никъде. Таня Симеонова свърши основната организационна работа. Тихомир Георгиев, известен като Ди джей Тишо, също вложи много енергия, а другите учредители сме Валери Славчев от група Хоризонт, Пейо Пеев от Спринт, Жоро Янакиев от Сигнал, Васо Гюров и аз.
Направихме го през ноември и тези дни излезе съдебната регистрация, тъй че вече сме юридическо лице и тръгваме към официални контакти с институциите. Имаме страница във Фейсбук и сайт в интернет. Основната ни цел е промяна в Закона за радио и телевизия. Клаузата за задължителната квота в него е преписана буквално от директивата на ЕС и визира европейска продукция. При тази ситуация БНР може да вземе една песен примерно от Молдова или Албания, които са европейски държави и да я върти цяла година и така да спази закона. Защото в него дори не е конкретизирано изискването продукцията да е от страна – член на ЕС. През 1994 г. французите си дадоха сметка, че англоезичната културна инвазия застрашава националното им идентичност и приеха своя закон за френския език и задължиха радиостанциите да излъчват определен процент френска музика. Собствениците на радиа се стреснаха, но се изхитриха и започнаха да пускат френски песни през нощта от 3 до 6 часът сутринта. Тогава парламентът се събра и определи задължителен часови пояс за това изискване и той е от 8 сутринта до 8 вечерта, което е най-слушаното време. Това искаме и ние за България. В Словакия също се замислиха по въпроса и преди три години приеха подобен закон. Казаха, че са го копирали от Полша и Румъния.
- Нямаме работещ парламент. За какъв закон ми говориш?
- Сега нямаме, но ще имаме. Сега започваме разговори с всички политически партии. Те така или иначе ще обещават, пък и ще се опитат да привлекат някои от нас за кампаниите си. Вярвам, че все на някого ще му се отворят очите, че криворазбраната глобализация, евроинтеграция и поликултурализъм постепенно размиват българската идентичност. Мнозина от тях, а и от хората не знаят, че дори и войната между БНР и Музикаутор не е толкова за нашите пари, защото 80% от средствата, които дружеството акумулира, заминават за големите лейбъли в чужбина. В последните десетина години от Музикаутор са изтекли навън над 50 милиона лева, а тук са останали по-малко от 20. И исканията ни към БНР за повече Българска музика са най-вече поради факта, че повечето от частните електронни медии са собственост на чужди компании и там дори няма музикални редактори. Има компютри, заредени с музика, избрана от чужденци, на които не им пука за България.
- Какво друго смятате да правите?
- Законът е първата и най-важна задача, но имаме и други идеи. Първо, ще започнем да издаваме всеки месец на дискове компилации с нови песни на независими автори и продуценти. Има музикални редактори, които, като ги питаш, защо не пускат български песни, казват, че нямало качествени. Питам се, кой е този арбитър елегантариум, който може да определи естетическите качества на една песен. Има обективни критерии като качество на звукозаписа или сгрешена хармония, но естетиката е нещо субективно. Казват, че критерий е посещаемостта в Ю Тюб, но има хакери, които могат да генерират милион посещения на линка и така да създадат грешна представа за качеството на продукта. Така песента влиза в компютрите на частните радиа. А всеки от гилдията знае, че има картел между два големи лейбъла, единият от които захранва 80% от ефира, а другият – около 18%. За независимите продуценти остават жалките 2%. А ние сме повече от хиляда. Мисля, че и Васо Гюров ти каза това. Защо песните от новия албум на „Ревю“ не си ги чул по радиото? Нашият нов албум също не е звучал.
Гарантирам ти, че има много качествена нова българска музика, създадена от независими автори и изпълнители.
- Добре, какво мислиш за конфликта между БНР и Музикаутор? Онзи ден чух Рашко Младенов да се изказва доста индиферентно по темата, независимо, че Министерството на културата не е страничен фактор.
- Министърът се надява на споразумение. Разбирам го. Някои неща му идват в повече. Пък и откъде-накъде министър на културата трябва да е артист, художник или писател? Най-добре е да е мениджър и да разбира от организация и финанси. На Рашко сега му тече върху главата покривът на двореца и има маса други грижи. Този конфликт е преди всичко плод от твърдоглавието на един генерален директор. Аз нямам противоречия с редакторите. И те са поставени в неудобно положение заради ината на началника си и неговия екип. Да не говорим, че първо, не става дума за толкова пари, колкото твърдят PR-ите на БНР и второ, дори и не става дума за нас. Слушателите са лишени от Стинг, Бионсе, Ерик Клептън, Фил Колинс и десетки любими песни и изпълнители. За нашата гилдия лошото е, че този конфликт я разцепи отново. Ръководството на Музикаутор направи само една грешка – не информира членовете си своевременно за назряващия конфликт и не се събрахме, за да се организираме. Ние сме малко и не трябва да позволяваме да ни настройват един срещу друг. И тук дори въпросът не е за пари. Защото парите от т.нар. малки права не са кой знае колко. Тук въпросът е до възможността онова, което си създал да стигне до публиката и тя да разбере, че го има. И когато то е повече, ще започнат да се раждат и по-качествени продукти. Аз се надявах, че с промените преди 27 години ще дойде свободната конкуренция, а ние във всяка област създадохме монополи и картели, при това – под чуждестранни шапки.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
4
20.02 2017 в 17:04
Гергов - така е, обаче това е неизбежно. Природа и статистика. В киното например, само един от 10 филма изобщо става да се пусне пред публика, 1 от 100 - и втори път. А в науката - 1%(!!!) от всичко публикувано, изобщо си струва да бъде погледнато, още по-малко се цитира.
Така че, трябва да има много-много, та от всичкото да излезе нещо хубаво.
12291
3
20.02 2017 в 16:44
23293
2
20.02 2017 в 14:31
Успех!
12392
1
20.02 2017 в 14:23
Последни коментари
Червената шапчица
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
dolivo
Българите получават ползите от приемането на еврото още сега с tbi bank
dolivo
САЩ изтеглят военните си от Нигер
dolivo
Тома Белев: ГЕРБ и ДПС искат да оглозгат докрай българската природа (видео)