Томислав Дончев е политик от политическа партия ГЕРБ, заместник министър-председател и министър по европейските фондове и икономическата политика в кабинета „Борисов 2“ (2014 – 2017).

Той е кмет на Габрово (2007 – 2010), министър по управление на средствата от Европейския съюз в кабинета „Борисов 1“ (март 2010 до март 2013), народен представител в 42-то Народно събрание (май 2013 до август 2014) и член на Европейския парламент от групата на Европейска народна партия (ЕНП).

Сега Томислав Дончев е кандидат за депутат в листите на ГЕРБ в 23-ти МИР в София и в Габрово. 

- Г-н Дончев, кампанията приключва. Най-важно в момента е какво ще се случи след нея. Кои партии вижда ГЕРБ като коалиционни партньори в следващото Народно събрание?

- Тези предизборни годежи кой с кого ще се коалира не са ми много по вкуса, а и не е много честно към гражданите, защото в момента политическите сили призовават за подкрепа българските граждани. Не съм чул някой да призовава за някакви следизборни взаимодействия за управление на такъв формат. Наред с това дължим отговор за коалиционните варианти, така е честно. И определено, те са изключително скромни. По-лесният въпрос е с кого не виждам потенциал и това до голяма степен би изчистило въпроса. Не виждам потенциал с БСП, с ДПС, с ДОСТ. Това не означава, че с всички останали нещата са лесни и биха станали. Имаме много труден травматичен опит от съвместното управление в парламентарен формат досега, така че ще бъдем изключително предпазливи оттук-нататък.

- Марешки и Патриотите клоняха доскоро към ГЕРБ, а сега дават уклон към БСП. На какво си обяснявате това?

- Не е моя работа да си го обяснявам, но иначе сте права, че г-н Марешки поне в последно време изглежда позициониран много по-близо до левицата. За другите нямам подобни наблюдения. Всеки да се позиционира, където намира за добре.

- Как ще коментирате социологическите изследвания, които дават много голяма близост в резултатите от изборите на ГЕРБ и БСП. Лидерът ви Бойко Борисов си поръчва собствени социологически изследвания? Вашата партия поръчвала ли си е изследвания за тези избори и какво показват те?

- Ако говорим за спортния момент кой ще бъде първи, аз съм убеден, че ще сме първи. И то не, четейки социологически изследвания, аз съм работил в социологическа агенция навремето. Но това го усещам от уличната социология, от контактите с хората.

- А какво казват хората, вие обикаляхте из цяла България сега по време на предизоборната кампания, искат ли хората изобщо избори, какви са нагласите, според вас?

- Едно е среща в зала, където са нашите поддръжници, тогава настроенията са едни. Много от тях са много твърди, даже радикални - не им харесва политиката на толерантност и компромиси, искат много по твърд подход. Съвсем друго е в друг формат. По улиците и тротоарите ни спират и говорят какви ли не работи, какви ли не хора. Един доволен, друг недоволен, цял букет от настроения. Важно е да се следи пулса и да се говори лице в лице с хората. Проблемът може да изглежда малък от политическа гледна точка, но зад него може да стои голяма емоционална драма и може да се подценява.

- Бяхте вицепремиер на еврофонодвете. Имаше атаки от служебния кабинет относно ресорите образование, земеделие. Как оставя ГЕРБ еврофондовете?

- Министър Николай Денков (б.а. служебният министър на образованието) беше описал ситуацията в програмата, която не е нова. Тя се дължи на структурен проблем в министерството. Става дума за факта, че трябва да се осигури независимост на така наречения управляващ орган, което е проблем, когато министърът е ръководител на управляващия орган. Ние с Кунева сме разговаряли неведнъж по тази тема. По повод този проблем има писмо от Европейската комисия и е дадено време да се реши този проблем, аз друго не съм чул.

Съвсем друг въпрос е, че имаше коментар от Министерство на земеделието и служебния премиер, че можело да бъде спряна старата програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. Ако наистина има такива коментари, те накратко могат да бъдат определени като неточни, защото старата програма за развитие на селските райони няма как да бъде спряна по простата причина, че тя е приключила и е разплатена в края на 2015 г. В този смисъл на база пътя на логиката няма как да бъде спряна.

- А как предава еврофондовете ГЕРБ?

- 2014 г. имаше блокирани две програми Околна среда и Регионално развитие, между 500 и 700 млн. лв. неразплатени на общините и на фирмите по двете програми - прагматична ситуация. И парите бяха разплатени, като част от действията започнаха още от служебното правителство. Програмите бяха разблокирани, междувременно бяха одобрени всички програми от Европейската комисия от моя програмен период. Акредитирани всички без една – акредитирани означава да имат право да плащат. Приехме специализирано законодателство, което урежда изцяло процесите в системата – права, задължения по нов модерен начин. И специално по всички оперативни програми електронизирахме изцяло процесите, тоест кандидатства се изцяло електронно.

Но да поговорим с числа – приключихме стария програмен период, макар че той има малко да се затваря, с плащания почти 99%, което е в разрез с всички анализи на всички експерти. Аз си спомням исторически, особено към 2009-2010 г, какви коментари имаше, че ще приключим с 10-15% разплащания, ние приключихме с 99% 2007-2013 г. Новият програмен период по последни отчетни данни не съм го гледал последно, но разплащанията са близо 9%, договорен е 1/3 от ресурса. В сравнителен план България стои категорично на горната половина на държавите-членки по успеваемост, което означва, че в България машината и системата си е научила урока и е станала по-добра.

- Да обсъдим предизборната програма на ГЕРБ. Може ли да кажете защо в предизборната си програма ГЕРБ заложи образованието на фона на здравеопазването, което е остаряло и нефункциониращо?

- Първо, като говорим за образованието, да не казваме, че се отказваме от всичко, което сме правили досега. Акцентът върху образованието е вид надграждане. Това не означава, че ще спрем да развиваме останалото – и политиката на разумно надграждане на публичните финанси, еврофондовете и приемствеността да бъдат ползвани по най-добрия начин и инвестициите в базисна инфраструктура, защото те дават ефект.

Второ, не е вярно, че образованието е фиксирано като приоритет само по време на изборите, беше тема последните 2 години. Значително повече пари има в бюджет 2016-2017 г. за образование. Това не само трябва да продължи, а трябва да се ускори. А отговорът на въпроса "Защо" – е лесен.

Първо това е стратегическа инвестиция в нацията, в бъдещето и в качеството на човешкия капитал. Ако говорим за икономиката, това е стратегическа инвестиция в работна сила, която един ден да доведе до икономика с по-висока добавена стойност. По добро образование, по-добри учебни програми, по-добри учители – след 10 или 15 години означава по-добра държавна администрация, по-добра полиция, по-добри предприемачи, по добри инженери, по добри счетоводители.

Ако влезем в по-големи детайли, трябва да започнем не от там, където е най-логично – от висшето образование, от високите постижения и науката и това може да се коментира, но най-важен е началният курс, защото там започва всичко и предвидените радикални мерки с т.нар. необхванати. Това са децата, които не ходят на училище и отпадналите – тоест тези, които напускат образователната система рано. Редно е държавата да си организира целия ресурс на абсолютно всички фирми, без значение дали са част от системата на Министерство на образованието, за да използва всички мерки и ако е необходимо принуда, когато и където е необходимо. Целта е да няма "подлежащо дете", което да не е в образователната система. По една проста причина – който не ходи на училище, няма да може да пише, после да чете и след 10 г. ще е клиент на социалната система или ще е криминален елемент.

Без значение какво виждане има семейството му по въпроса. Факт е, че в България има семейства, за съжаление, за които образованието не е ценност и не пращат децата си на училище. Тук, според мен, колкото и да е важно семейството, обществото има превес. И визията на обществото, че не трябва да има необразовани лица, е по-важно и стои по-високо от мнението на семейството, затова в този смисъл ако е необходимо, ще се прилага принуда.

Но ключов елемент в цялата образователна система е учителят и тук има много проблеми – отлив от професията, застаряване на голяма част от педагозите в България и приоритетна цел е да бъде направено всичко необходимо най-добрите млади студенти, които завършват университети в България и чужбина, да бъдат привлечени да работят като преподаватели. Това няма как да стане без по-високи възнаграждения.

Затова, ако трябва да бъдем кратки, нашите разчети показват, че държавата може да си позволи в рамките на един мандат да удвои заплатите.

Обръщам внимание, че ние не сме щедри на обещания, а програмата ни е по-скоро план, който се следва, за да доведе до резултати, които са написани в програмата ни. Но един от конкретните ангажименти, които могат да бъдат поети, е увеличаване на учителските заплати – това ще се изплати двойно и тройно. Може да не е следващата година, може да е след десетилетия, но ще се изплати. Има много какво да се направи – и по отношение на националното обучение, защото аз винаги съм поддържал в работата ми в правителството и последните седмици контакти с бизнеса. Голямата болка, която бизнесът има, не е нито инфраструктурата, нито данъците – те са две – мудните администрации и квалификацията на работна сила. Докарали сме се в положение, не че е толкова атипично, но до голяма част от фирмите да си обучават сами работниците и специалистите. Което да предположим, че не е проблем, но в държавни професионални училища някои ученици учат занаят, не учат професия, но едното се разминава с другото.

И само няколко нюанса, свързани със здравеопазването. Темата е огромна. Ако обърнете внимание последното десетилетие, парите за здравеопазване вероятно са се утроили или в най-лошия случай са се удвоили. В същото време, ако питате който и да е пациент, едва ли ще ви каже, че за последните 10 години здравеопазването е станало по-качествено. И е прав и не е прав.

Проблемът е как парите функционират вътре в системата и къде отиват. Тук очевидно има и дефицити, има и огромни резерви, системата трябва да я префокусираме, така че парите да отиват там, където трябва, а не някъде другаде. Тук едно от възможните решения е електронната здравна карта, то не е от възможните, тя е от задължителните решения, защото означава и контрол, и проследимост, нещо, което е по-добра версия на пръстовите отпечатъци.

С цел създаването на конкуренция, на по-добър контрол, се предвижда и демонополизация на дейността на НЗОК. И това не е панацея, но е добра стъпка.

- ГЕРБ даде заявка да промени и Конституцията, но защо не прави това, когато имаше възможност да го направи с Антикорупционния закон на Реформаторския блок в предния парламент?

- В самата програма пише, че ще се търси политически консенсус. Формулировката е коректна, защото каквато и парламентарна мощност да събере една политическа сила, изключително малко вероятно е тя да има ресурс да промени Конституцията. По-рано или по-късно.

Но там трябва да има като минимум действия в две посоки – едното е изобщо отпадане на института на Великото Народно събрание и възможността от парламентарни промени от обикновен парламент, да, с много по-високо мнозинство или откриването на дефекти на основния закон, особено по отношение на съдебната система е категорично небходимо. И другото, доколкото то касае промяната в Конституцията, е отпадането на имунитета на народните представители.

Изключвам този, който е свързан с изказването в залата, както е в целия цивилизован свят, друг имунитет не е е необходим.

А що се отнася до Антикорупционния закон не сме имали възможност с реформаторите, ние не сме имали достатъчно парламентарна мощност сами да направим каквото и да било. Това е редно да се отбележи. За да стигнем до приет закон, трябваше повече подкрепа в парламента. А ние не сме имали такъв ресурс. И ако закачката е свързана със съдебната реформа, тя е важна, макар че често се употребява като идеологическо клише, изборът тогава беше дали има стъпки към реформа или да няма нищо. Защото ако от едната страна имаше някакъв реформаторски устрем, от другата страна имаше консолидирана съпротива срещу реформата и това е редно да го припомним. Дали компромисът в конкретния случай е добра технология, спорен въпрос. Близо до сравнението дали нещо е по-добре от нищо.

- Какво мислите за изборите, които са след два дни, г-н Дочнев. ГЕРБ изрази съмнения, че може да се повтори аферата Костинброд, след като служебното правителство смени областните ви управители. Мислите ли, че идващите избори ще са честни?

- Поставянето под съмнение на резултата от изборите е низка политическа технология, която не сме използвали.

Даже след 2013 г. след зловещата манипулация в Костинброд, даже тогава в крайна сметка сме приели резултата от изборите. Така че едва ли има някой, който счита, че тази операция не ни е донесла някаква щета. Това да поставяш непрекъснато под съмнение резултата от изборите е технология на слабия. Аз по тази причина не знам левицата дали има избори от 2009 г., които не е твърдяла, че не са грозни, фалшифицирани и т.н, може би с изключение на президентските избори, по простата причина, че ги спечелиха. Това е низка политическа технология.

Няма да влизам в очаквания предизборен репертоар, че изборите са под заплаха. Просто вярвам на институциите в България и се надявам всички да си свършат работата изборите да са честни, прозрачни, почтени. Надявам се, че няма да има политическо заиграване на хора, които са на официални позиции и най вече МВР и службите да си свършат работата по отношение на купуването на гласове, защото това е срамно и е грозно, демокрацията не може да бъде сведена до парични трансфери. Ако всичко се купува, в това число и демокрацията, вече имаме сериозен проблем и чисто държавнически казвам,че се надявам МВР и службите да си свършат работата.

- А намесата на Турция в изборите?

- Щом институциите - президент и премиер казват, че има опит за намеса на Турция, аз не мога да твърдя нищо различно и щом те го твърдят, очевидно има. То между другото се вижда и с просто око. Това, което трябва да се очаква от самите институции, е категорична реакция. И пак няма да се впусна в очаквания да се опитам да вадя политически дивиденти от това, напротив. Реакцията по отношение на подобни действия трябва да бъде решителна и в същото време хладнокръвна. Защо хладнокръвна – в България избори, в Турция - референдум, това обостря до крайна степен политическите страсти.

А решителна и хладнокръвна, защото ще трябва да сме съседи с Турция и на 27 март и ще трябва да работим заедно, ще трябва да търгуваме. Хора ще продължават да се движат и между едната страна и другата, нямам предвид изборния туризъм. Ще имаме общи задачи за решаване в сферата на сигурността, мигрантския натиск и ще трябва да живеем и да работим заедно. Едното не изключва другото.

- ГЕРБ обсъжда ли вече кои ще са следващите министри? Вие от тях ли сте?

- ГЕРБ няма какво да обсъжда министри, защото ние екипи си имаме. И едва ли някой може да има особени съмнения по въпроса. В крайна сметка от два мандата. Едва ли някой се съмнява в техническия ни експертен отраслов капацитет. Дори аз твърдя, и то не в режим на предизоборно изхвърляне, че експертизата в някои сектори е концентрирана категорично при нас. Ние хора си имаме, експерти и за разлика от други политически формации, вярвам, че не сте чули и видели да има боричкане кой какъв ще става. Има си ред, има си организации, има си израстване в службата – тоест един кадър се развива с години, когато някой млад активист има достатъчно качества, той може да мине целия път от общински съветник до министър и зам. министър. Всичко е вследствие на качествата, които показваш, а не на нещо друго, например как се усмихваш. Не искам да се закачам с колегите от левицата повече, отколкото трябва.

Материалът е публикуван съгласно договор от 24.02.2017 г. между ПП ГЕРБ и "ОФФ Медия" АД за медийно представяне на ГЕРБ по време на предизборната кампания за изборите за народни представители, насрочени за 26.03.2017 г.

Още по темата

24/03/2017

Политика

ГЕРБ закри кампанията си с "Има едно дясно и то е ГЕРБ"

24/03/2017

Избори

Екзакта: ГЕРБ дръпва на БСП с 3%, шест партии влизат в НС

23/03/2017

Избори

Нинова: БСП в коалиция с ГЕРБ или ДПС? Категорично не!