Аз не правя самоцелно музика, просто за да пълня тишината. Искам да оставя съобщение на слушателя, казва Иван Шопов, когото може би сте чували под псевдонима Бalkansky, Cooh или Drum Kid.

На 26 декември в столичния клуб "Терминал 1" той ще има концерт с една от най-странните и вдъхновяващи групи у нас - Smallman.

"Усетих, че и те като мен искат да изпратят послание на слушателите. Така се събрахме със Smallman."

А обяснението, защо на сцената ще бъдат и "Авигея", е най-прекрасната илюстрация за този концерт, на който ще слушаме музика, родена от тишината.

"Когато бяхме в Родопите, в село Манастир (най-високото в България) и бродихме из гората, чух в тишината и в капките на водата как се промъква един женски глас."

Гласът на капката се превърнал в демозапис, който Иван пратил на момичетата от "Авигея". Това, което се е получило, той определя като "тази мистичност на гората, която виждаш между дърветата - разстоянието, което не знаеш докъде се разпростира..."

За мен всичко е картина, всичко е форма, всеки един звук има определена тежест на определено място или лекота. Тишината между звуците най-много ме вълнува. Това е като да рисуваш колко празно пространство има между линиите. Така се появява картината, тя не се получава като заливаш с черно платното. Това е принципът за създаване на музика.

„Най-важното е, че между нас няма нужда от говорене. То е потапяне. От там насетне чисто технически Иван има опита и познанието да канализира една енергия. Да се види невидимото. Там е магията...“, допълва го Цветан Хаджийски, фронтменът и душата на Smallman.

"Иван застана, влезе, сякаш цял живот сме си играли на войници в гората. Това възбуди усещането за спокойствие във всички."

Храмът на тишината е планината. Иван и момчетата от Smallman я приемат като символ на свободата на духа. Мястото, което ги кара за влязат в разговор с тишината.

В Троян планината започваше от задния двор, разказва Иван. Аз съм формирал въображението си в природата. И за мен градът беше просто място, където не вали дъжд. А в планината си свободен да тичаш по поляни, по гори, без някой да ти казва "прибирай се".

Разказва, че е имал късмет никой да не му е забранява нищо. Нито да рисува, нито да прави музика.

Ако искам група - свирим вкъщи. Никой никога не ми е казвал "сега ще станеш адвокат" или "сега няма да рисуваш - няма пари". Без пари, само с любов. Това е моето детство. На фона на нищетата, в която съм израснал, това ме поддържаше и ми даваше смисъл да продължавам.

И двамата имат своите любими места, където се отпускат и се връщат в себе си, място, което ги спасява от "бруталния работохолизъм".

Възвишението "Бабата" е любимо за Цветан. То се намира близо до родния му град Стамболийски. Когато му остава време се качва там, за да погледа звездите.

Това място ме зарежда, животът не е само цветя и рози, имам много спомени как ме е вадило от много нелеки моменти. Но въпреки това, човек трябва да се чувства добре навсякъде.

Иван пък обича да обикаля из горите на Троянския Балкан около мястото, където две реки се събират, за да направят Черни Осъм. Събира, както казва "природни дарове" - гъби, билки и други. "Там е моята мантра, вибрацията на това място ме зарежда със себе си." Зелениковският манастир е мястото, където бяга от шума на партитата и постоянното звънене на телефона. 

Съвместният проект на Иван и Smallman се ражда в село Манастир в Родопите. Това е селото, намиращо се на най-високо в България и в него Smallman са записали третия си албум - Envision.

Иван се качва в Манастир, за да запишат само едно парче. Но колаборацията между тях се оказала толкова естествена и хомогенна, че вместо една песен артистите подготвят материал за цял нов албум.

С вдъхновението от Родопите тръгват за Лондон, където в продължение на седмица записват парчетата за албума "Inner Oceans" под ръководството на продуцента Джордж Апсиън, работил през годините с Motorhead, Florence & The Machine, Kasabian и много други.

Философията на Иван Шопов за живота е проста - той просто трябва да се живее: „трябва просто да живееш перфектния живот, не да го чакаш да дойде“. „Ако мислиш позитивно и животът ти ще бъде хубав“. 

_{Снимка: Антон Кръстев / Creative Visual Solutions Ltd.}

Концертът

На 17 ноември Smallman, Иван Шопов и Авигея правят концерт в "Терминал 1", който е сензация за българската сцена. Залата е препълнена, а билетите са разпродадени 10 дни преди събитието.

След този успех логично е насрочен и втори концерт, който ще бъде на 26 декември.

„Според мен на 26-ти лайфа ще бъде много по-прецизен, по-точен, по-истински, по-отпуснат", споделя Иван. „Вече сме правили много повече концерти преди него. Това е голямата разлика. На 17-ти ноември беше първият ни концерт заедно. Трябваше да съберем енергията като звук на едно място. Първият опит винаги е като шок. Не мога да осъзная какво се случи онази вечер, особено с толкова много хора. После имахме участие в Букурещ, което мина много по-осъзнато. После в Берлин и в Пловдив след това - стана много по-ясно всеки какво прави.“

„Просто ще присъстваме“, допълва Цветан, „без да мислим, ще полетим с музиката без да мислим“.

На въпроса как точно са се намерили и събрали, Цветан казва "ей там, отзад, на двора". "Впечатли ме, освен фрапантното портфолио на Иван, първо човека. Всичко стана много спонтанно и той още по-спонтанно откликна. Нямаше преговори. Целият процес протече под този знаменател.“

„Нещата, които те правят, отговориха на моето вътрешно търсене за естетика, за звук, за музика и послание към слушателите, което е най-важното. Винаги има нещо, което искам да оставя в слушателя като усещане. Усетих, че и те се борят за същото. Искат да кажат на нашите сънародници и света - ето ние сме българи, живеем в тази прекрасна държава и правим тези прекрасни неща, не сме избягали, още сме тук и това нещо да ни прави горди със себе си. Аз това видях в Smallman.“, каза Иван. „Говорихме за музика чрез цвят, композиция и контраст, това са моите изразни средства. Не всеки ден можеш да срещнеш музикант, който може да твори със същите инструменти като теб.“

"Авигея" са поканени в проекта от Шопов, който работи с тях от 2 години по някои свои проекти, а следващата пролет се очаква да издадат и съвместен албум.

Текстовете на песните от проекта звучат като спомен от сънища без предистория. Абстрактни, думи - символи.

"Това са картини", казва Цветан, "Аз не мога да пиша текстове. Това са пътувания, странствания - скицата, която върви с някакво усещане. Нямам идея как се пише текст. Даже написах един и Иван умря от смях. Или става естествено, или не се получава. Предпочитам да работя с текстове на човек, близък до моето усещане и който може да изгради структура на текста. Предложих да работим с поезията на Руми - тя е много близка на идеите ми. Всичко се получи много естествено, много леко, чак е нереално."

"Вчера прочетох за един познат музикант, който прекарва Коледа и нова година с будисти. Той споделя, че за да се чувства спокоен, трябва да вярва в нещо много, много по-голямо от него, без да е нужно да го наричаш Бог или Буда. Това ти дава вярата, че си част от нещо голямо. Когато започнахме да използваме текстовете на Руми усетих, че работим с нещо над времето, над религията...над собственото "аз". Надскочихме дори групата, без да е замислено", разказа Иван. 

Именно това усещане изпълва със значение името Smallman - човекът като частица, като атом от голямата вселена. "Затова и рисунките са на хора без лице, сенки...", нарисувани от Иван. На обложката на "Inner oceans" е изрисувана капка, която отново препраща към идеята за незначимостта на индивида пред огромната вселена. 

"В музиката ни няма претенция, няма желание да се доказва каквото и да било, което я прави наистина свободна."

Дали Иван Шопов и Smallman ще продължат да работят заедно, все още никой не знае. "Чакам емоцията", каза Иван. "Ако има лекота и какво да кажем, проектът ще живее. Но ако нямаш какво да кажеш, по-добре е да мълчиш."

^{Снимка: Антон Кръстев / Creative Visual Solutions Ltd.}

Още по темата

08/12/2016

Лица

Най-важната свобода е да бъдеш себе си

15/11/2016

Култура

Иван Шопов и smallman с втори концерт по Коледа

11/08/2015

Анализи и Коментари

Transfiguration в Долен: Най-вълшебният фестивал, на който съм бил