„Периферна светлина, въздух и слънце“ включва 4-канална видео инсталация и книга с фотографии, текстове, карти, в които са съпоставени сцени от Люлин в София и Гропиусщат в Берлин в опит да намери общото и различното в двете предградия - архитектурата, хората и начина им на живот.

Изложбата ще бъде открита на 24 февруари, петък от 18:30 ч. в присъствието на художниците в Гьоте-институт (ул. „Будапеща“ 1, София) и ще може да бъде видяна до 11 март. 

Съвместната работа между двамата художници започва през 2016 г., когато Красимир Терзиев е на едномесечен престой и артистично проучване в Берлин, а Даниел Кьотер – съответно в София. Двамата се обединяват в интереса си към предградията -  как е структуриран животът в тях и каква е връзката център-периферия. За отправна точка на съвместната си работа те избират Люлин в София и Гропиусщат в Берлин.

В повечето европейски градове в днешно време много повече хора живеят в периферията, отколкото в сърцето на града. Но въпреки това покрайнините на града получават много по-малко обществено внимание, отколкото емблематичните места в центъра, които определят мястото му на картата на конкурентния маркетинг на градовете, казват авторите на изложбата.

Независимо от това пренебрегване от страна на обществото, периферията е мястото, което дефинира реалните сили на урбанистичната експанзия в съвременните метрополии. Тези сили се управляват от двойно и допълващо се движение в посока от и към града. Периферията е мястото, където хората от селските региони се местят, започвайки нов градски живот. В същото време там се изнасят градските хора от центъра, за да избягат от гъстотата и замърсяването, допълват те.

Границите са тези, които разделят пространството на вътрешно и външно, на принадлежност и извън нея. Пространствените взаимоотношения от двете страни на границата не са симетрични, защото градът произвежда неща, които трябва да бъдат изтласкани от центъра му, за да се гарантира функционирането на съвместното съжителство: отпадъци, мъртви тела, престъпници и социално маргинализирани. Пространството извън границите на града е определено за складиране, заселване и изолиране на онова, което е социално периферно. От друга страна, периферията представлява имагинерния “друг” на града, предоставяйки възможност за разтоварване, или близост до природата, или онова, което кореспондира с култивиранатa идея за “природа”.

Едни от емблематичните периферни пространства, които могат да бъдат открити в градовете на Европа в днешни дни, са наследство на модернистките планове за повече „светлина, въздух и слънце”: панелните квартали, осигуряващи достъпни жилища и зелени междублокови пространства за следвоенните поколения.

Проектът „Периферна светлина, въздух и слънце“ е сравнително изследване на два социални жилищни комплекса от 70-те години – Гропиусщат в Берлин и Люлин в София, което картографира пластовете на наслоявания в тези градски периферии, състоящи се от неща, отстранени от центъра и такива, които идват отвън. Четири движения на камерата, на четири различни локации, правят напречен разрез на пейзажа от вътре навън и отвън навътре. Всяка сцена е композирана според принципите на “дългия кадър” и рамкира едновременно различни реалности в пространство без фиксирана дефиниция.

Още по темата

06/02/2017

Култура

Изложбата "Позитив" разкрива света на незрящите хора

01/02/2017

Култура

Уникална изложба на Пикасо откриват в Лондон

20/01/2017

Култура

Ученици от СМГ с благотворителна изложба в помощ на обсерваторията на Софийския университет