22 признания на една недоспала мама

мама нинджа 12 март 2017 в 16:49 14911 1

Снимка sxc.hu

Някои от признанията на тази майка може и да ви възмутят, а в други - да се припознаете. Нека камък хвърли първата безгрешна, но няма да съм аз. Открих се поне в три неща от този списък. Харесва ми, че Емили е намерила смелостта да сподели грешките си. Малко или много това помага на всички нас да не се измъчваме от угризения, когато не успяваме да сме на нивото, което заслужават децата ни. Ето и разказа на Емили.

Мисля, че е време да направя признание. След 2 бебета и 3 години безсънни нощи съм правила някои неща, с които никак не се гордея.

По принцип не съм лош човек, но като си толкова уморен, че не можеш да си спомниш собственото си име, вече става въпрос за оцеляване.

1. Лъгала съм хората, че на бебето му растат зъби, докато истината е била, че просто е проклето.

2. Опитвала съм се да дремна, докато бутам количката.

3. Използвала съм оправданието, че не съм спала за всичко – пропуснати уговорки, забравени имена, закъснения, неядливи ястия и разхвърляна къща. Понякога не съм била толкова уморена, просто ме е мързяло.

4. Често не сменям домашните дрехи на децата си, дори и да са изцапани. Ако някой забележи, се правя на ужасно изненадана.

5. Лъгала съм, че бебето е болно, за да си остана вкъщи.

6. Когато децата ми са били изключително непослушни, съм им показвала среден пръст, докато не гледат.

7. Понякога, докато мъжът ми спи, а аз цяла нощ съм се занимавала с децата, си фантазирам как го удрям във физиономията.

8. Използвала съм кърма за кафето си, когато се е случвало да няма мляко вкъщи.

9. Нося едни и същи чорапи докато не замиришат много. Понякога това трае седмица.

10. Ям храни директно от опаковката, защото не ми се занимава да си измия чиния.

11. Почти не си пера сутиените.

12. Не сменям чаршафите, ако бебето се напишка или наака от страната на мъжа ми.

13. Псувам много. Не мога да го правя около децата, но ми се налага много често. В по-леките ситуации псувам под носа си, в по-тежките се заключвам в банята и крещя.

14. Веднъж не можех да заспя и се опитах да ползвам биберона на бебето. Не се получи. Опитах се да го напоя в уиски. Пак не се получи.

15. Оставям децата да правят пакости, с надеждата да имам 5 минути спокойствие. Пакостите включват: разкъсване на цяло руло тоалетна хартия, близане на масло, изваждане на всичко от шкафовете, рисуване по стените(и по тях самите) и ядене на неща от земята.

16. Подкупвам децата с вредни, сладки неща.

17. Изпускала съм неща върху главата на бебето, докато съм го кърмила. Примери: спагети Болонезе, телефон, сладолед и вино.

18. Кърмих второто си дете две години не заради теориите, че така ще е по-здраво, а защото да го отбия ми се струваше твърде много работа

19. Понякога стоя по пижама до вечерта.

20. Обезкосмявам си краката, чак когато космите започнат да избиват под чорапогащника.

21. Често лъжа децата си, че шумните им играчки са „развалени“.

22. Често мрънкам, ругая, викам и лъжа децата си. Но истината е, че ги обичам ужасно много. Обичам да съм майка и не бих променила нещата за нищо на света.

А вие имате ли какво да разкажете? Ако темата за идеалните майки ви е интересна - можете да прочетете и моята история ето тук. А за тези, които все още се измъчват, че не са достатъчно добри - заповядайте тук, в клуба на Идеалните майки.

Мама Нинджа

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

9020

1

Анна Елчинова

20.03 2017 в 10:46

Статията е тенденциозна и фактите са спекулативни, макар и с цел да се предизвика нечие внимание към хала, през който майките преминават през първата година от живота на бебето. Единственото вярно нещо е хроничното недоспиване на майките, но всякакво неглижиране на плача на новороденото е абсолютно недопустимо. Първо, една истинска майка винаги разпознава какво иска бебето според вида на плача - дали иска да се нахрани, да предизвика нечие внимание, да поиска разнообразие или пеленките му са мокри.След като не може да говори, какво друго да направи освен да проплаче? И отново - видовете проплакване са различни, и майката е тази, която се учи на това. Ако никой вкъщи не й помага, вариантите са два - или да напусне съпруга си, или да живее като самотна майка. И в двата случая не й е лесно, но радостта от това да гледаш как бебето всеки ден се променя, расте здравичко и се развива чудесно, не може да се сравни с никакви трудности.