Япония през погледа на един музикант - част II

Тодор Митров | 17 януари 2017 в 10:0530181

Вчера публикувахме първата част от разказа за Япония на виолиста и мениджър на "Софийски солисти" Тодор Митров след последното им турне, провело се от 29 октомври до 27 ноември. Ето и втората част, която разкрива защо има толкова дълбока връзка между оркестъра и Страната на изгряващото слънце.

Защо има толкова дълбока дългогодишна връзка на „Софийски солисти” с Япония и как тази държава се превърна в най-мощният музикален пазар в света, не само в областта на класическата музика?

В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век Япония преживява бурен разцвет на икономиката, за да се превърне впоследствие във втората икономическа сила в света. Образованието също е на изключително високо ниво - повече от 200 години грамотността в Япония е около 99% при положение, че в японската азбука има над 50 хиляди знака (йероглифи, канджи и др.).

В областта на културата (в частност класическата музика) обаче тя е далеч зад останалия свят, и най-вече Европа. Причината е в липсата на традиции в тази музика и отдалечеността на този остров от бурния музикален живот в Европа и САЩ.

Далновидните ръководители на Япония си дават ясна сметка, че японският народ трябва да бъде запознат с музикалните достижения на западната цивилизация възможно най-бързо, защото само с мощна икономика Япония не би била истински, сериозен конкурент и свръхмощна държава, каквато има амбициите да бъде. Затова бързо започват да се установяват връзки с европейски и американски музикални институции и отделни известни музиканти, оркестри и т.н. Освен на държавно ниво, тази дейност се поема от огромния брой мениджърски агенции, които се създават с тази цел.

Като добри прагматици всички те осъзнават нещо много просто и важно – можеш да привлечеш големите имена в световната музика към някой новоизгряващ пазар, отдалечен на хиляди километри, само по един начин - с пари, с много пари. В тази дейност се включват като спонсори повечето от най-мощните корпорации и наливат огромни средства. В резултат на това много скоро почти няма велик музикант, певец, оркестър или хор, който да не е гостувал в Япония. Всички те остават удивени от перфектните условия, които им осигуряват домакините, не само като хонорари. Всичко е организирано на най-високо ниво - хотели, транспорт, специфични изисквания на звездите (понякога чисти глезотии) и т.н. Японците са помислили дори за нещо елементарно, но много важно и невиждано другаде. Всеки артист, независимо от нивото си, оставя куфара си на домакините, когато пристигне на летището в Токио, и буквално забравя за него. Те се грижат за транспортирането на багажа през цялото турне и при пристигане в съответния град музикантите намират куфарите си в стаите си.

Разбира се, всичко това става достояние на целия музикален свят и скоро най-голямата мечта на всеки, който що годе може да свири и пее, е да гостува в Япония. Започва нашествие на огромен брой солисти, оркестри и хорове.
Но как японците могат да поемат целия този поток? Как се организират достатъчен брой концерти, за да са доволни всички? Ето как. Още преди това нашествие Япония е осигурила перфектната инфраструктура. Навсякъде започват трескаво да се строят зали от всякакъв вид - големи, чисто концертни, малки зали за камерна музика, гигантски комплекси, тип закрити стадиони, оперни театри и т.н. Всичко това е построено по последна дума на архитектурата, техниката и акустиката. Това строителство довежда до цифри, които разумът трудно може да побере - към този момент в Япония има над 5000 зали, само в Токио те са над 100. И строителството продължава, и публика има за всичко и навсякъде.

Ето един пример от миналото ни турне. Спомням си, че имахме концерт в Осака, а по същото време в Токио гостуваха Берлинска филхармония, „Концертгебау” - Амстердам и Виенска филхармония. Да направиш едновременно турнета на трите ТОП оркестъра в света и да си сигурен, че ще напълниш залите при положение, че цената на билетите варира от 150 до 400 долара - това го могат само японците. Нещо повече: моя дългогодишна приятелка меломан не изпуска концерт на голямо име. Тя ми каза, че далеч преди даден концерт се съобщават цената на билетите и точният час, в който те ще се пуснат в продажба онлайн. В повечето случаи билетите свършвали за по-малко от два часа въпреки посочените по-горе цени. Тя имала приятелка, която работи в билетен център и я снабдявала с билети, иначе било въпрос на голям късмет. 

Нашият оркестър - „Софийски солисти”, е имал щастието да участва още в началото на процеса на приобщаване на Япония към западната музикална култура. Първото турне в състава е било с тогавашния диригент Васил Казанджиев в началото на 70-те години на миналия век. Нашите по-възрастни колеги пазят скъпи спомени от това първо гостуване и има защо. Разбира се, първата задача на японските мениджъри е да организират концерти в най-големите градове - Токио, Осака, Нагоя, Фукуока и др. Те са най-важни и за тях, и за нас, защото там са най-големите и престижни зали.
Домакините обаче не пропускат да правят концерти и в по-малки населени места, дори села. Целта е тази музика да достигне в цялата страна. Точно тези концерти са били най-интересни за нашите колеги. Пристигат те в някой малък градец или село и се оказва, че хората там, едва ли не, не са виждали човек от друга раса. Дори малки дечица се престрашавали да отидат и пипнат колегите, за да се уверят, че са реални хора. Но ако някой си мисли, че концертите са били в някоя малка, скромна заличка, жестоко се лъже. Гледаш го - село, а в края му построена луксозна, голяма концертна зала. Нашите онемяват - как е възможно не само да се построи, а най-вече да се напълни тази зала?! Правят те генералната репетиция и половин час преди концерта започват да пристигат коли и цели автобуси от околните населени места и запълват целия голям паркинг пред залата. Почва концертът, а тя се пука по шевовете. Разбира се, не може да се очаква хора, които стъпват за първи път на такъв концерт да реагират като публиката в „Музикферайн”. Имало е и ръкопляскане между частите, и малки шумове, но всичко това изчезва с годините.

Най-трогателните моменти са след концертите, когато почти цялото село, начело с кмета, дава голям банкет и се почват салтанати по японски. Масите - отрупани с ядене и пиене, но никой не посяга. Първо започват речите. Умрат тез японци да дигат тостове! И всеки говори поне по 15-20 минути. И така поне 4-5 човека се изказват. Следват подаръци - такива, че в края на турнето колегите не могат да си затворят куфарите. Най-накрая започва ядене и пиене, като японците те гледат в устата и чашата. Когато опиташ нещо, веднага те питат дали ти харесва. À си отпил глътка, чашата се допълва веднага. Няма „Не искам“ - пиеш, докато можеш да носиш. Всичко това продължава точно 2 часа. Това е нещо като закон. Купоните в Япония са 2 часа, не повече.

От това първо гостуване са изминали много години, но връзките на нашия оркестър с Япония не само не се прекъсват, а прерастват в дългогодишно сътрудничество. Резултатът е 16 турнета на „Софийски солисти” в Япония до този момент. Аз съм бил на 8 от тях. Географията на концертите се разширява непрекъснато и спокойно може да се каже, че ние сме свирили във всички известни и престижни зали в Япония и в безброй други - от най-северния остров Хокайдо чак до остров Окинава. 

Когато си бил толкова пъти в една и съща държава, като че ли не се очакват кой знае какви извънредни събития. Но все пак и от последното ни турне имаше моменти, които заслужават да се споменат.

По традиция турнетата ни започват от най-северния остров Хокайдо, който се намира само на 50 км. от Сахалин. Може би само Бог е спасил това парче суша от вековните имперски домогвания на Русия. Тази земя, по принцип сурова и негостоприемна, днес е един силно развит икономически район и изключително атрактивна туристическа дестинация. Силен тласък на всичко това е даден през зимата на 1972 г., когато "столицата" на Хокайдо - Сапоро, става домакин на 11-ите зимни олимпийски игри.

Това е най-голямата и известна зала на остров Хокайдо - "Kitara Hall" в Сапоро. Календарът на залата е страховит. Тук например през декември имаше концерт легендарната пианистка Мицуко Ушида с Европейския младежки оркестър "Малер", основан от покойния Клаудио Абадо. Всяко лято тук се провежда и известният "Pacific Music Festival", чийто директор е Валерий Гергиев. Ние свирим на всяко турне в тази „скромна заличка“ с капацитет над 2000 места.

След Хокайдо започнахме плавно спускане на юг. За пореден път минахме със скоростен влак през тунела, свързващ Хокайдо с остров Хоншу. На информационните табла, освен скоростта на влака, специално се изписва и моментът, когато се достига най-долната точка в океана. Това е голяма атракция за туристите.

Нашите мениджъри винаги се опитват да организират концертите ни така, че да се пътува възможно най-кратко. За отбелязване е, че разстояние от 1000 км. се счита за кратко и се усеща така, защото се преодолява за не повече от 3-4 часа със скоростен влак.

След няколко концерта в северната част на Хоншу пристигнахме в Токио. През годините сме свирили в много зали в столицата, включително и в най-престижната зала в Азия – “Suntory Hall”. Този път концертът беше в друга зала и тя беше препълнена, както винаги.

На следващия ден свирихме в Йокохама. Той вече не е отделен град, защото се е слял с Токио. 


Отново свирихме в любимата ни "Minato Mirai Hall" в Йокохама. Само допреди около 25 години района Minato Mirai ("Пристанище на бъдещето"- на японски) изобщо не съществуваше на картата на Япония. Това е суша, отвоювана от океана с милиарди кубически метри пресован боклук и пръст. Когато бяхме за първи път там, наистина видяхме бъдещето - гигантски футуристични сгради, бизнес сгради, увеселителни паркове и т.н. Тази изключителна зала има голямо сантиментално значение за нас, защото веднага след откриването ѝ от оркестъра на NHK през 1997 г. "Софийски солисти" бяха първият чуждестранен оркестър, удостоен с честта да свири в нея. По случая домакините организираха подобаваща церемония.

След един-два дни почивка имахме поредица от концерти, която започна от град Каназава. Тук се случиха две необичайни неща. Сутринта, преди концерта се разхождаме с един колега и срещу нас идва солистката ни – прелестната Лия Петрова.


Освен изключителен цигулар, тя е невероятен човек, приятел и най-вече боец. За такова тежко турне, с много трудни парчета за свирене, трябва да си точно такъв.

Лия беше пребледняла и много притеснена. Току-що прищипала показалеца на лявата си ръка. Опитвала се да отвори прозорец, за да влезе поне малко свеж въздух в стаята ѝ. При най-малкото докосване болките ѝ бяха адски. А вечерта предстоеше да свири не какво да е, а „Годишните времена” от Вивалди! В лека паника тя помоли да потърсим някой от колегите цигулари, който може да я замести. Това, разбира се, е пълна утопия. Поне трима колеги могат да го изсвирят, но как да обясниш на мениджърите, че се налага смяна на солиста? Абсолютно невъзможно! Влизаме ние в една аптека и с жестове (защото в Япония никой не говори английски, дори младите хора, не знам причината) обясняваме проблема. Аптекарката ѝ даде някакви мазила и хапчета и Лия се прибра в хотела.....Идва генералната репетиция, тя опитва леко да свири, но когато използва ранения пръст, си личи страданието по лицето ѝ. Но на концерта това момиче не трепна за миг. Нито един фалшив тон! В такива моменти си личи големият артист!

Нещо много трогателно се случи тук. При излизането на сцената забелязваме младо семейство на първия ред, от страната на виолите. Мъжът е сложил един собственоръчно нарисуван стикер (на снимката по-долу) на ревера си и ни се усмихва. Стана ни много топло и уютно в тази голяма зала. Накрая, като излизахме, той изтича до сцената и ми подаде стикера. Този мил жест обобщава отношението на японската публика към нас. "Аригато", Хора!

В Япония грижата за възрастните хора, децата и хората с увреждания е издигната в култ. Няма място, където да не са създадени всички условия за облекчаване живота на слепи и трудноподвижни хора. Помислено е и за тяхното културно възпитание и развлечения. Във всяка концертна зала има поне по 10 места за хора с двигателни проблеми. Често се организират концерти само за тях. Японците, като практични хора, са измислили нещо още по-лесно и приятно за тях. Вместо на цял концерт (който трае повече от 2 часа), те канят такива хора и малки деца на репетицията преди концерта, която е много по-кратка. Освен това хората имат възможност да се срещнат с музикантите, да поговорят и да се снимат с тях.

Доста пъти нашите репетиции за били открити за публика. На последното турне това се случи веднъж. Публиката беше около 100-тина души - дечица (от бебета до 7-, 8-годишни), доста възрастни хора и хора с двигателни проблеми. Слушаха около 30 мин. През това време се чу само едно гукане на бебе и майка му светкавично го изведе от залата. За нас такова поведение не е изненада. Нещо повече - случвало се е да имаме специални концерти за учащи в едни от най-елитните и скъпи частни училища в Япония. 2000 тинейджъри, които не издават нито звук по време на цял концерт от час и половина - това трябва да се види, не може да се опише, просто не е за вярване. Ако трябва да съм честен, когато за първи път видях това нещо, ми стана мъчно за тези деца.....Но явно това е правилната подготовка за бъдещето им в държава като Япония. Йерархия, подчинение, дисциплина - това ги очаква и колкото по-рано го разберат, толкова по-добре.

Единствената оцеляла сграда в Хирошима след атомната бомба.

След един-два дни пауза заминахме за Хирошима. Никога няма да забравя първата си среща с този град. Имахме концерт на друго място и когато пристигнахме там, вече беше нощ. Явно хотелът ни е бил на хълм, защото на сутринта от прозореца на моята стая се откри изумителна гледка към залива. Гигантски кораби, хиляди рибарски лодки и слънце, много слънце. Тогава разбрах защо злодеите, автори на едно от най-чудовищните престъпления в историята, са избрали да ударят именно този град.

Хиляди хартиени жерави - символ на мира, направени от деца.

Освен голямо пристанище и център на военната индустрия по това време, Хирошима просто е град красавец.....Само два пъти съм ходил в Нагасаки и не го познавам толкова добре, колкото Хирошима, но съм сигурен, че една от причините да ударят и него е тази, че този град е вратата на Япония. Там официално става отварянето на Япония към света, след като са посрещнати първите чужденци. Защото векове наред практиката е била такава, че корабокрушенците и всички други, добрали се по някакъв начин до бреговете на Япония, са били убивани на място.

Майка с мъртвото си дете на фона на хартиени жерави - символ на мира.

Японците, с типичната си дискретност, избягват темата за атомната бомба. Те са направили каквото е нужно, за да почетат паметта на жертвите и да запознаят милионите туристи максимално коректно със събитията, разиграли се сутринта на 6 август 1945 г. Около единствената оцеляла сграда е разположен великолепен парк с мемориал. Музеят на атомната бомба е място, където разумът спира и човек губи съня си... Не знам дали японците са простили, аз не бих. Никога!

Неусетно наближи краят на турнето. И точно на последния ни концерт се случи нещо много трогателно и невиждано досега. Домакин беше "градът на науката" и център за космически изследвания на Япония - град Цукуба. В паузата на концерта дойде този мил човек (на снимката) и ни каза, че е бил на концерт от ПЪРВОТО турне в Япония на "Софийски солисти" с Васил Казанджиев. Това трябва да е било преди повече от 40 години. Нещо повече - той помнеше имената на почти всички колеги от тогавашния състав. Онемяхме! Освен това този може би над 80-годишен японец говореше свободно английски, нещо много рядко срещано тук. След края на концерта той подари сувенир на оркестъра, а ние му пожелахме здраве, за да идва на наши концерти още 40 години.

Равносметката от турнето: то беше много успешно. Тази оценка не е моя. Тя се прави в края на всяко турне от нашите мениджъри и е много проста. Ако всичко е минало добре, те ни канят официално на следващо турне. Така стана и сега. Ако е рекъл Господ, през 2019 г., в навечерието на Летните олимпийски игри, „Софийски солисти” отново ще имат щастието да продължат да пишат приказката „Япония”. Дано още дълги години да е така!

Препоръчани материали
SC

Рейтинг : 4636

17.01 2017 в 14:35 1
+ 0
- 0
С удоволствие прочетох и двете части, и научих доста интересни неща. Домо аригато, Митров-сенсей!