Йордан Ташков – учителят на Томислав Дончев, Иво Прокопиев и Цветан Василев

Понякога многото учене води до обратен ефект. Образованието приглушава инстинктите и усложнява намирането на прости решения, казва любимият учител на няколко поколения габровци

Пепа Витанова 24 август 2016 в 13:09 34900 1

Преподавателят по биология от Математическата гимназия в Габрово Йордан Ташков

Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло.

Искаме да разкажем за тези учители...

OFFNews благодари на Министерството на образованието, което подкрепя поредицата "Българският учител", в която ще се опитаме да разкажем, за истинските герои, за хората, към които изпитваме огромно уважение.

Знаете ли какво свързва вицепремиерът Томислав Дончев, най-младият български академик – химикът Петър Кралчевски, хирургът от „Царица Йоана” проф. Николай Пенков, банкерът-изгнаник Цветан Василев, издателят Иво Прокопиев и членът на Висшия партиен съвет на БСП Ивелин Николов?

Не, не става дума за банкови сметки, нито за европейски проекти. Свързващото звено е легендарният им преподавател по биология Йордан Ташков от Математическата гимназия в Габрово. Имам щастието да е бил и мой учител. Невероятна личност – микс от преподавателски талант (поднесен и надграден по уникален начин учебен материал), ораторска дарба и изключително чувство за хумор, което превръщаше часовете му в незабравимо преживяване. Преди да влезем в кабинета по биология, момичетата оправяхме косите си пред огледалото в тоалетните, а момчетата опресняваха знанията си със забити в учебника носове. И ако не станахме всички до един лекари, ботаници и учители, причината беше, че Йордан Ташков не натрапваше предмета си, а се стремеше да внуши, че трябва да следваме зова на сърцето. То трябва да ни покаже какъв професионален път да изберем. Трябва да изпитваме обич към всичко, което правим. Тогава нещата се получават. „Едни дърва да нацепиш, направи го с любов. Огънят тогава става по-хубав и топъл”, казваше.

Учеше ни, че любовта е основният двигател в живота: „Едно сърце, което не е влюбено, е мъртво.” Разказваше ни как умира покрусеният от любов мъжки щъркел, когато партньорката му изневери: полита нависоко, свива крилете си и пада на земята. Доброволно избира смъртта. „Нима женските щъркели изневеряват?”, възкликнахме. „Всичко що е женско, изневерява”, засмя се учителят ни. 

Всеки негов урок завършваше с философско послание. Запомнила съм: „По-добре да умреш като ястреб горе на високото, отколкото като мокра сврака в локвата.” Говореше ни на „Вие” и през срока пишеше основно две оценки: 6 или 2. Смяташе, че средното ниво: 3, 4, 5 е обидно за ученици на Математическата гимназия.

Много преди Фройд и Юнг да заемат и у нас подобаващото им се място в процеса на себепознание, другарят (тогава) Ташков насочи вниманието ни към сънищата. „Направете си тетрадка за сънища”, каза ни. И до днес помня определението, което ни даде за сънищата: небивали комбинации от бивали неща. В учебниците пишеше, че сънищата на психически здравите хора са винаги черно-бели. „Е, не на всички нормални, има и такива, които понякога сънуваме цветно”, усмихваше се. И повтаряше: „Мислете, съмнявайте се, задавайте си въпроси.” Имаше смелостта (в онези години) да сподели с нас тезата си, че понякога многото учене води до обратен ефект. Образованието приглушава инстинктите и усложнява намирането на прости решения и отговори. И даваше пример. В началото на кариерата си като учител една вечер се заговорил на автобусна спирка с мъж с опърпани дрехи и вид на неудачник. „Какво работиш”, попитал учителят. „Горим ’ора – казал мъжът. - А ти к’во правиш?” „Аз пък правим ’ора”, влязъл в тона Ташков. „А, даскал си, значи”, досетил се мъжът. „Как позна?- учудил се учителят. - Аз така и не разбрах ти какво всъщност правиш.” „Горим ’ора в крематориума, бе” - засмял се опърпаният. „Виждате ли до какво води образованието – заключаваше Ташков. – Този човек включи веднага аз какъв съм, а аз така и не схванах.”

Теорията си учителят илюстрира и с един тест. В ресторант влиза мъж и вика на келнера: „Искам една чорба, една яхния, компот и две лимонади. „Добре, г-н пожарникар”, казал келнерът. Как сервитьорът е разбрал, че клиентът е пожарникар, пита се в задачата. Сред необразовани хора отговорите основно са: „Сигурно клиентът е носил шапка или са се познавали от преди”. Колкото по-образована е аудиторията, на която се задава този простичък въпрос, толкова по-често се среща отговорът: защото клиентът поръчва много течни неща за ядене и пиене. „Сякаш ще гаси пожара с компот и лимонада! Вижте какво прави образованието от човека”, смее се г-н Ташков, с когото си говорим днес, 36 години след последната ни среща като учител и ученик.

„Стремежът към всестранно образование затормозява учениците. Твърде многото информация обърква мозъка”, казва. И дава пример със себе си. Като млад е учил английски и руски. После изучава и френски. „В един момент всичко така се омеси в главата ми и стана един бъркоч. Като се опитвах да кажа нещо на руски, изреченията ми бяха от френски, английски и руски думи. Айнщайн също има едно писмо до любимата, което е микс от всякакви думи на всякакви езици. Но любимата му го е разбрала.”

От 1985 до 1988 г. г. г-н Ташков е преподавал естествени науки в лицей в Казабланка, Мароко. Там учениците нямали учебници, нямали и оценки. Записвали всичко, което им каже. На изпитите показвали брилянтни резултати. „Това наричам синдрома на чистата дъска. На необременения мозък. Знанието попива, а не се размива в потока от информация. А у нас при всеки нов министър се издават нови учебници, така и учители, и ученици се объркват още повече”, заключава учителят. Според него министър на образованието трябва да е човек с оръфана подмишницата дреха от дългогодишно носене на ученическия дневник. Човек от същата сфера, извървял основните професионални стъпала.

Родът на Йордан Ташков е от Ямбол. Баба му Марга, по бащина линия, е била учителка. Когато разбрала, че и внукът ще наследи професията й, казала: „А, Данчо, даскал ще ставаш. Късай гащи значи.” Искаше да каже, че даскалът е сиромах човек. Но аз не се отказах, усмихва се г-н Ташков. Посветил е 43 години на сферата на образованието. „Винаги, когато съм тръгвал към нова паралелка, съм очаквал да срещна поне един любим ученик, поне един диамант, на който да предам любовта към биологията”, признава. И е щастлив, че днес навсякъде среща свои „диамантени” ученици, които го помнят и обичат. Освен преподавател, в продължение на 13 години е бил и директор на габровската Математическа гимназия - ПМГ „Иван Гюзелев”: от 1992 до 1999 и от 2001 до 2007 г. Бил е директор и на българското училище „Д-р Петър Берон” в Прага (1999-2001 г.). Тогава е работил по много европейски проекти и се е убедил в предимствата и на неформалното образование. „Хубаво е, че ги има тези международни обмени, които рушат границите, географски и духовни, и създават контакти, душевен уют, разширяват хоризонта. Това е нещо, което липсваше на вашето поколение”, каза г-н Ташков. Той е член на Европейското образователно общество и носител на много международни и български награди за принос към образованието.

Казва, че най-хубавата му награда е семейството. Дъщеря му Десислава е доктор на компютърните науки и работи в общинската администрация на Габрово. Има две внучки: Калина – току-що завършила УНСС и Йоана – ученичка в ПМГ „Иван Гюзелев”.
В дома на г-н Ташков не е влизал майстор. Учителят се слави със сръчните си ръце, които могат всичко – от лепене на плочки в банята до шпакловка и боядисване на стените. Апартаментът му е като музей на голямата му страст - пътешествията. Със съпругата му са обиколили света и са пренесли късчета спомени от любимите дестинации.

Колегите и приятелите на г-н Ташков знаят, че той пише стихове. Написал е и над 500 страници от исторически роман, чийто сюжет засега предпочита да запази в тайна. Един от стиховете му се е запечатал в съзнанието ми от времето, когато бях ученичка и някой разкри, че любимият ни учител е написал „твърде тъжен стих”: „И някой час нечакан/ подобно черно облачно крило/ подобно залез ще се спусне мракът./ И сякаш нищичко не е било…”

Моля го да си направи самопортрет в едно изречение. „Аз съм богат бедняк и щастлив нещастник - казва. – Имал съм всичко и нищо.”

И понеже винаги съм подозирала, че изпитва съмнения към Дарвин и по-скоро вярва в теорията за предопределеността на случващото се, го питам дали е така. „Не вярвам във всичко, което съм ви преподавал - признава. – Няма как човекът да е произлязъл от маймуната. Най-вероятно появата на човешкия род е следствие на мутация.”

Вървим по габровските улици, пием кафе в красива сладкарница, влизаме в градския мол. Г-н Ташков ме поглежда тъжно: „Няма ги хората, виждате ли? Няма ги. За това пишете, това питайте: къде са хората? Първа точка на всяко парламентарно заседание трябва да е проблемът за демографската криза. Всичко друго не е толкова важно.”

Бившите му учениците за него:

Радослав Стоянов, директор на габровската гимназия по Туризъм „Пенчо Семов”:

Г-н Йордан Ташков винаги е бил космополитна, ренесансова личност. Носи магнетичната аура на човек с многостранни интереси: говори чужди езици, има познания във всички области, пише стихове. Може с часове да разказва за държавите, които е посетил и хората, които е срещнал.

Акад. Петър Кралчевски, преподавател в Химическия факултет на СУ:

На г-н Йордан Ташков дължа любовта към природо-математическите науки. Помня как си говорихме в часовете му и за музика, за любимите ми композитори Бах, Бетовен, Чайковски. Изключителен човек и преподавател.

Най-важното
Всички новини