Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло.
Искаме да разкажем за тези учители.
OFFNews благодари на Министерството на образованието, което подкрепя поредицата "Българският учител", в която ще се опитаме да разкажем за истинските герои, за хората, към които изпитваме огромно уважение.
„Химията е като хубавите жени. Трудно достъпна и не е за всеки.” Така започва разговора ни с Николай Стоянов, 43-годишен преподавател по химия на деветите класове на Професионална гимназия по аудио-, видео- и телекомуникации „А.С. Попов”. Целият му петнайсетгодишен стаж като учител е минал в това училище. По химията го е запалила учителката му Мария Раковска от 105 СОУ „Атанас Далчев”. „Феноменална жена - уникален интелект със страхотно чувство за хумор. Вдъхва респект. Приковава вниманието. И до днес като я видя, се изпъвам по шевовете. Единици са вече учителите като нея”, споделя Стоянов и обяснява защо. Гилдията застарява, няма достатъчно пари в тази професия, а трудът е тежък. „Ако си актьор, правиш дубъли, докато сцената се получи. Даскалът няма право на дубъл. Излизаш пред публика, част от която е апатична, враждебна или просто не й е до теб - Гошко се е влюбил, Ани ще ходи в мола след часовете и мисли само за това, Сузи е чатила до зори с приятели и едва гледа. Хлапетата са безпощадни. Усетят ли обърканост и некомпетентност – няма дубъл. Усетят ли неточно отношение – също. Не понасят и да ги лъготиш. Ценят откровеността, трябва да имаш смелостта да признаеш, че и ти не винаги всичко знаеш.”
Като говори за себе си и колегите, Стоянов използва думата даскал. Защото през Възраждането да си даскал е означавало много, а днес да си учител не означава почти нищо. „А и вижте закона за училищното и предучилищно образование. Там почти я няма думата учители. Подменена е с педагогически специалисти.”
Стоянов припомня, че първите учители в човешката история са били жреците. Проводниците на познание. Според него да си лекар е призвание, да си даскал е диагноза – или ставаш, или не. „Ако не успяваш да преведеш на техния език материята, на която си проводник, ходи да копаеш картофи. И без това гилдията е пълна с пишман учители.”
Казва, че преподаването следва законите на химията и физиката. Двупосочен процес е – като в квантовата физика, където наблюдаващият променя обекта на наблюдение и предметът на наблюдение променя наблюдаващия.
Писнало му е да слуша, че съвременните деца са по-мързеливи и трудно се концентрират в предмети като химия и физика. „Те просто са по-различни от нас, както ние сме били по-различни от нашите родители и преподаватели. Определено харесват физиката и химията, просто часовете за природо-математическите предмети в нашата образователна система са малко. А точно тези предмети създават нагласа и навици за мислене. При тях най-често го има въпросът „Защо”.
Стоянов припомня, че най-големите философи в съвременната западна цивилизация са физици по образование. Пирамидите в Египет са ги правили инженери. Технократи са вдигнали най-удивителните храмове. Микеланджело едва ли е щял да направи гениалните си скулптури, ако не е познавал структурата на мрамора. Философията и литературата ни правят хора, а точните науки ни правят цивилизация, обобщава.
Според него, нашата образователна система, в която за най-елитни се смятат езиковите гимназии, произвежда емигранти. „Езиковите гимназии произвеждат перфектните емигранти. Колосален брой часове по чужди езици, добра компютърна подготовка, обучение, даващо прилична обща култура – малко биология, малко етика и право, малко история и география. И навици за послушание, защото хуманитарното образование не създава критично мислещи хора.”
Опонирам, но Стоянов изтъква аргументи. Критичното мислене се постига само по един начин – когато подлагаш всичко на съмнение. В точните науки всяко ново откритие е резултат на отричане на съществуващи теории. Изучавайки природо-математически науки, развиваш логично мислене и винаги си задаваш въпроси.
Припомням нашумялата през 80-те години на миналия век книга „Двете култури” на Чарлз Пърси Сноу, в която авторът (възпитаник на Кембридж) анализира пропастта и демонстрацията на взаимно високомерие между хуманитарите и природоматематиците. „Много пъти съм присъствал на събирания на литератори, които с подчертано удоволствие са изразявали своето възмущение от литературната неграмотност на учените от техническите специалности. Един или два пъти не издържах и запитах кой от тях би могъл да обясни в какво се състои вторият принцип на термодинамиката. Отговорът беше мълчание. А аз питах нещо еквивалентно на въпроса: „Чели ли сте поне една творба на Шекспир?”. Вярвам, че ако бях попитал нещо още по-просто, например: „Що е то маса или ускорение?”, което за учените е еквивалент на въпроса: „Можете ли да четете? - най-много един от десет високообразовани интелектуалци би разбрал за какво му говоря.”
Според Стоянов, и днес у нас т.нар. хуманитари се отнасят пренебрежително към точните науки и въобще към точните занимания. Недооцененото професионално образование е голямата му мъка и болка. „Вече няколко образователни министри уж декларират добро отношение към професионалните училища, но истината е, че оцеляваме въпреки тях. Наскоро министър Кунева в едно изказване се издаде, че смята професионалните училища за място, където отиват некласиралите се в елитните езиковите гимназии деца. Аз съм жив свидетел на геноцида на професионалното образование.” Твърди, че има честта да преподава в едно от най-страхотните училища, с най-креативната и енергична директорка Мирела Хитова. Благодарение на нея и на колегите му училището работи по няколко образователни европейски проекти и учениците имат реални стажове и практики в чужбина.
„Ето, че и вие произвеждате бъдещи емигранти”, контрирам. „Ние произвеждаме професионалисти, които могат навсякъде да имат препитание. Не произвеждаме нищо неправещи и безработни хора”, е отговорът на Стоянов.
Той е и ръководител на направление „Информационно-комуникационни технологии” в Професионалната гимназия по аудио-, видео- и телекомуникации „А.С. Попов”. Но е противник на всякакво прекаляване с технологиите. Убеден че, че прекалената визуализация осакатява абстрактното мислене . „Технологиите убиват любопитството, а то е движеща сила на всеки прогрес. Международно изследване неотдавна установи, че най-добро абстрактно мислене има в държави, в които най-малко се използват информационни технологии.” Подкрепя с пример. Намираме един четящ човек и един, който поема информация предимно визуално, чрез мултимедии. Караме ги да си представят права, която сече равнина под ъгъл от 45 градуса. Четящият визуализира веднага, на мултимедийния му е трудно да си представи картината.
В имейл адреса на Николай Стоянов има името Ханибал („Защото е гениален.”) и цифрите 379 – заемка от „Властелинът на пръстените” на Джон Толкин. „Три пръстена за елфите крале под този небосвод и седем за джуджетата в дворците им от камък, да вземат девет хората със краткия живот – един за мрачния владетел с трон от черен пламък…”
Учителят химик обича да чете фантастика, любими са му Тери Пратчет и Аркадий и Борис Стругацки. В младостта си е работил и други неща. След като завършва физика и химия в Софийски университет през 1997 г., пет години се препитавапо строежи и като готвач. Учител е от 2002 г.
Питам го дали е щастлив. Отговаря като истински философ: „Ако човек има уникален късмет и е целунат от Господ, ще му се случат 3 неща в живота. Ще разбере кой е. Ще разбере какво става от него. И ще намери друг човек, с когото да може да си говори. Аз съм щастлив човек – знам кой съм, какво мога да правя и имам до себе си жена, с която ни е интересно да сме заедно.”
Има ли ученици, които не го харесват? „Ако исках да се харесам на всички, щях да бъда 100 доларова банкнота”, усмихва се.
Учениците за него:
Александра Тасева – От випуск 2011 г. на Професионалната гимназия по аудио-, видео- и телекомуникации „А.С. Попов”, Сега на 24 г., студентка по фармация в СУ. Носител на трета награда в конкурса ФЕМЛАБ за презентацията й за капките за нос и последиците от нерегулираната употреба на лекарства:
Господин Николай Стоянов ме запали по химията. Вдъхновяващ преподавател е. Умее да разказва интересно, отговаря на всякакви въпроси. Най-яркият ми спомен е от един от лабораторните уроци, Г-н Стоянов демонстрира химична реакция, при която се отдели оранжев газ. Усещането беше като при магия. Използвам възможността да кажа, че има твърде малко часове по точни науки в средния образователен курс. Почти всички деца излизат без достатъчна подготовка по природните науки. Аз лично се чувствах ощетена.
Мария Ноева – Също от випуск 2011 г. В момента учи в Колежа по телекомуникациони технологии в София:
Г-н Стоянов беше един от най-запленяващите учители. Винаги успяваше да обясни нещата така, че да ги разберем. Изискваше от нас да бъдем толкова честни, колкото е и той. Не правеше компромиси в това отношение. Веднъж в 9 клас ме хвана да преписвам, после един месец ме измъчи, изпитваше ме всеки ден. Положих усилия и не ме остави на поправителен изпит. Това беше важен за мен урок.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12000
1
23.10 2016 в 08:57
Последни коментари
dolivo
С един удар ВСУ изпържи три установки С-400 в Джанкой
мнение от IP
Повдигнаха обвинение на Коцев, пуснат е срещу 20 000 лева гаранция (обновена)
Anton Donchev
МВнР привика иранския посланик заради атаката на Иран срещу Израел
781000
Ето какво ще се случи, ако оставим Русия да победи
781000
Politico: Украйна върви към поражение