Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе

Ина Зарева | 13 март 2017 в 16:50168763

Внезапно сте се натъкнали на непознат човек вкъщи? Не пищете, не го удряйте с тиган и не викайте полиция. Ще ви го върнат обратно с неприкрито злорадство. Направете си силно кафе (под силно да се разбира поне с 50 грама бърбън), спазвайте безопасна дистанция и не си правете труда да изучавате навиците на непознатия – утре той ще бъде съвсем различна личност.

Не очаквайте адекватност от него по-рано от 12 на обяд. Дори да ходи, гледа и говори, това не означава, че е буден. Първите три часа в училище са най-важните? Греда за образователната система, освен ако в нея не се предвижда хипноза.

Притеснени сте, искате да знаете какво ви чака и колко дълго ще продължи? Пуснете си „Война на световете“, „Алф“ и „Дързост и красота“ едновременно на три екрана. Опитайте се да гледате, чувате и осмисляте всичко. Честито – вече членувате в клуб „Къде сбъркахме?“.

Вие говорите свободно български, грамотен сте, имате образование, дори две, едното е филологическо? Забравете това завинаги! Научете думи като „саднат“, „хейтвам“, „шипвам“, „кръшвам“ и обединяващата всички емоции сега и завинаги „сАлза“, която задължително се изпълнява с ударение на „А“ и среден пръст, драматично плъзгащ се от клепача по бузата надолу.

Най-краткият виц за тийнейджъра? Ето го: „Вие сте най-важният човек в живота му!“ След като се посмяхте добре, избършете сълзите, направете си дълго кафе (с доста повече бърбън) и продължете четенето.

Три закона за общуване с тийнейджъра във Фейсбук: Не пишете на стената му! Не пишете на стената му! Не пишете на стената му!

Чатовете в месинджър (защото смс, скайп и вайбър са изобретения от пещерите) са единственият ви шанс за някаква комуникация въобще. Обаче, ако не можете да пишете с: кп, омг, к, кс, нп, съп и ххдд, изобщо не се захващайте. Ако в чата се обърнат към вас с „бро“ – то вие сте родител на годината и ние всички ви мразим.

Искате си поне за миг малкото, сладкобузо детенце, което ви гушка и обича? Спомнете си „Индиана Джоунс“, „Томб Райдър“ и всички сцени, в които едно съкровище е обградено с чудовищни страхотии и е нужна жертва, за да се стигне до него. Вече осъзнахте, че левият крак, единият бъбрек, айфонът и банята никога не са ви трябвали чак толкова.

Да очаквате стаята, чантата, гардеробът, дрехите, мислите, ученето, хобитата, приятелите, емоционалните състояния, речниковият запас, израженията и езикът на тялото при тийнейджъра да бъдат в хармония и да се усъвършенстват е като да чакате Второ пришествие – никой не знае деня и часа.

Крясъкът е опърлил миглите ви, бесността е овъглила думите ви и пепелта от тях се сипе в гърлото, както мазилката около затръшнатата врата? Поздравления! Вие гледате от първи ред представлението, което ще се играе единствено и само за вас няколко сезона напред.

Дишайте. Дишайте. Дишайте. Направете си двойно кафе. Без кафето.

Речник:
„саднат“ – тъжен, „хейтвам“- мразя, „шипвам, шипват ни“ – ставам гадже с някого, правят ни гаджета, „кръшвам“ -харесвам някого, влюбвам се.
„кп“ – Какво правиш?, „омг“ – Oh, my God, „к“ - OK, „кс“ – Какво става?, „нп“ – Няма проблем, „съп“ – What`s up, „ххдд“ – смях.

Мама Нинджа

Препоръчани материали
мнение от IP

Рейтинг : 3578

14.03 2017 в 10:01 3
+ 0
- 0
Страхотно! Браво на авторката. На bls само ще кажа, че това е текст за лекуване на родителстката душа. Не значи, че родителите няма да се опитат да общуват с децата си :)
Професор Балкански

Рейтинг : 69624

13.03 2017 в 18:48 2
+ 10
- 3
Великолепен текст! Много ми хареса.
bls

Рейтинг : 1369

13.03 2017 в 17:24 1
+ 4
- 3
Първо - тая боза може и да важи ако става въпрос за тийнейджърка - те сигурно трудно се вкарват в ред и трябва майсторлък в манипулацията вероятно. Ако е момче обаче знайш колко бързо се вкарва в режим. Дреме ми на съп-а ъп-а и дъ-па - ше го направя да си говори сам. Мен да не са ме коткали мн мн като тийнейджър - пикаех в чашка веднъж в месеца /различен ден, понякога се прескачаше месец/, средата се знаеше кой е какъв е и какви простотии е правил - без намеса ако ситуацията не стане рискова /т.е наркотици, полиция или училището зазлее сериозно/ а тонът трябваше да е според тоя към който се обръщам - за щастие имаше ясни правила и предварително ясни санкции за нарушаването им та нямаше от какво да се оплаквам, че не съм предупреден. В тия времена на милениалчета, виолетки, джендър ликуид нам-кво си е хубаво родителят да държи нещата под контрол до колкото е възможно с риск да си влоши малко отношенията с хлапака, но гарантирам, че е по-вероятно последният след време да е благодарен.