logomamaninjashop

"Аз мислех, че ще правиш кариера, а ти..."

В рубрика "Кариери" ни гостува още една многодетна мама - Десислава Калоянова, майка на трима сина и една космата дъщеря (сбъднала мечтата за момиченце), и рекламен мениджър на "Моето бебе и аз", което, и преди съм ви казвала, ми е любимо детско списание от години. Мисля, че ще ви е интересно да прочетете историята на една от дамите, участващи в създаването на това разкошно издание за деца, която не е спряла да работи от 15-годишна и е отгледала трима вече пораснали сина. Косматата дъщеря е порода лабрадор и се казва Сара.

 

По образование съм икономист – счетоводител, но така и не започнах работа в тази сфера, въпреки че учех с голямо желание и се справях отлично. Наученото в Търговско-банковата гимназия изключително много ми помага и до днес в работата. Занимавам се с печатна реклама почти от 20 години. Работя от 15-годишна, въпреки несъгласието на родителите ми. В началото исках да работя, за да задоволявам капризите си за скъпи дрехи и обувки, на които майка ми не искаше да отговори :) Занимавах се основно с търговия на дрехи и обувки, това беше моята стихия. Успявах да продам и най-залежалата стока.

 

Когато се роди големият ми син, започнах работа в първия голям бебешки магазин на територията на София. Клиентите ми се доверяваха, защото вече имах опит с раждането и отглеждането на бебето. Пазаруваха с удоволствие и се вслушваха в съветите ми. След няколко години реших, че е време да отворим собствен магазин с майка ми и сестра ми. Намерих помещение и стартирахме с малка сума пари и стока на консигнация. Предлагахме всичко необходимо от изписването на бебето до 5-годишна възраст. Всеки ден се срещах с бъдещи майки, споделях трепета по очакването им, обсъждахме бременността, раждането и гледането на бебето. Бързо се сприятелявах с редовните ни клиенти, а работата ми носеше голямо удовлетворение.

 

Когато ми предложиха да стана рекламен специалист бях ужасена (реклами почти нямаше, освен в големите вестници и телевизиите, никой не знаеше какво прави, всичко се учеше в движение на принципа „проба-грешка“). Звучеше ми като най-гадната работа на света, от друга страна за мен това беше предизвикателство. Вече знаех всичко за търговията, можех да управлявам магазин и общо взето нямаше накъде повече да се развивам. Приех с доза притеснение и страх. Бързо се ориентирах в новата работа и скоро установих, че и в това ме бива :) ! В зората на рекламата всичко се случваше „на живо“. Никой не ползваше интернет, мобилните телефони бяха рядкост, а банките се ползваха само в краен случай. Всичко се плащаше „кеш“. Разнасях пари в брой из целия град. За всяко нещо се налагаше да ходя лично при клиента. Това отнемаше часове, особено ако трябва да стигнеш от Младост до Овча Купел или Илиянци, да не говорим че имах клиенти и в селата около София. До клиентите в страната също се пътуваше всеки месец. Но пък ми беше забавно. Правех си график и го следвах стриктно. Няколко месеца по-късно вече бях мениджър на екип и отговарях за цялото издание. Тогава забременях с втория ни син, очаквахме го почти година, а той избра точно момента, в който ме повишиха :) . Както казваше бившата ми работодателка "Аз мислех, че ще правиш кариера, а ти …" . Но всъщност децата не попречиха на кариерата ми, напротив даваха ми смисъл и желание да работя повече, да бъда по-добра във всяко едно отношение, да се усъвършенствам, да постигам невъзможното. Научиха ме на търпение и толерантност.

 

Когато родих, не исках да спирам да работя, а и не можех да оставя клиентите си, които бяха свикнали с мен и не желаеха да работят с друг. В деня на изписването отидох с бебето до офиса, за да координирам нещата и да си взема работата за вкъщи. Спрях големия от градина да не страда, горкичкия :), и обикалях с децата из цяла София, за да си свърша работата (без кола, основно с маршрутки и градски транспорт). Върнах се в офиса, когато средният ми син навърши година. Наех детегледачка, поради липса на други алтернативи. Постоянно се тревожех, не исках да се разделям с бебето, но обичах работата си и държах на нея. Всяка майка, която прави кариера, ще ме разбере. Не е лесно с две дини под една мишница, но някак намерих баланса.

 

Няколко месеца по-късно научих, че съм бременна отново. Бях безумно щастлива. Времената се променят бързо и вече знаех, че мога да работя и вкъщи, а децата ми щяха да бъдат с мен. Когато се върнах отново в офиса, нещата се бяха променили драстично – вече имаше интернет, мобилни телефони и мейли. Цялата работа беше значително улеснена. Децата ходеха на училище и градина. Когато бяха болни, обаче ставаше сложно. Случвало се е много пъти да ходя на работа с някое от децата, защото е вдигнало температура или има астматичен пристъп, а аз имам важна среща, която не мога да отложа. Въпреки това се справях повече от добре. Напредвах и в кариерата, отглеждах и децата си. 14 години прекарах в списание „9 месеца“ (първото печатно издание за бременност и майчинство), там научих всичко за рекламата и пиара. Посещавах различни курсове, които да ми осигурят желаната квалификация. Смятах, че ще се пенсионирам там, но уви. Главната редакторка и собственик на списанието реши да се раздели с него, а с нея си тръгнах и аз. Заедно бяхме постигнали всичко от самото начало и сякаш беше редно да си тръгнем заедно. За щастие името ми беше известно в тези среди и преди да напусна „9 месеца“ получих няколко предложения за работа. От пет години работя като рекламен мениджър в списание „Моето бебе и аз“. Освен с реклама, се занимавам и с комуникационните канали на списанието. Работата ми носи невероятно удовлетворение. Имам възможност да разговарям с настоящи и бъдещи родители (макар и не лично) благодарение на социалните мрежи. Родителите на малки деца носят различен заряд. Те излъчват неописуема радост, която с течение на годините се забравя. Всяка сутрин получавам порция слънчеви усмивки от малки човечета на мейла и в страницата на списание „Моето бебе и аз“ във фейсбук. Моите деца вече са големи, все още да имат нужда от мен, но и сами се справят доста добре. Сега отдавам свободното си време на четене и писане. Обичам да пиша за свое собствено удоволствие. Писането ме разтоварва. Аз съм прагматичен човек, но и доста емоционален. Понякога ми е невъзможно да се справя с бурята от емоции, които ме заливат. Когато ми е трудно да изразя нещо на глас или се опасявам, че няма да се изразя по най-правилния начин, пиша. Написаното звучи много по-красиво, а и винаги можеш да изтриеш или да поправиш нещо :)

 

Последно променена в Сряда, 15 Март 2017 19:29

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам