Блуждаещият поглед на туриста

Добрин Тодоров 11 май 2016 в 15:30 10899 10

През ваканцията ходих в Италия. Там се влях в многобройната армия на туристите, дошли от всички краища на света – най-вече от Азия. Включих се в обичайната за тази категория хора дейност по разглеждане на забележителности. Преминах през опашките за билети на някои от известните музеи и църкви, като успях да достигна до заветните шедьоври на високото изкуство. Бродейки из тези пространства покрай зърването в ход на прочути платна, скулптури и фрески постепенно в очите ми се набиха някои способи в поведението на моите събратя по занимание, а започнах да се питам и за основанията за собственото си пребиваване по тези места. Така у мен възникна потребност да схвана смисъла на случващото се с хората в тази характерна ситуация и да проумея последиците от пребиваването в нея за битието им като цяло. Защото става дума за непренебрежимо явление в съвременния свят, засягащо милиони човешки същества, пребиваващи в особен модус на своето съществуване в продължение на сравнително дълги отрязъци от техния живот.

Хората по природа са любопитни и това ги е карало през дългата им история да пътуват по далечни земи и да се срещат с различни цивилизации. В днешно време обаче далеч не само естественият интерес към чуждата култура ги тласка към срещи с нея под формата на туризъм. Основна роля в това начинание играе социалният престиж, който се очаква да бъде придобит в очите на другите след неговия край. Явната или скрита гордост, демонстрирана след завръщане у дома, за мнозина е водещ мотив за предприемане на подобно пътуване зад граница. Друг е въпросът доколко тези очаквания се сбъдват, тъй като самохвалството рядко е приемано с одобрение от близки и познати, а съзнателно предизвикваната завист не е най-благородното човешко чувство. Всъщност по-важно е друго – как тези срещи с новото и непознатото, спечелило си в обществото уважение и признание, променят самия човек.

Всичко започва с ентусиазъм и желание да се отдаде почит на постиженията на талантите и гениите от миналото. Това добро намерение намира израз във внимателно разглеждане на отделните артефакти и подробно запознаване със съпътстващата ги информация. В този момент се демонстрира искрен или фалшив интерес към даденото произведение и неговия автор, изразяван чрез вторачено вглеждане в детайли от произведения, обявени от авторитетите за изключителни.

Фазата на съсредоточеното взиране обаче не продължава дълго, тъй като времето притиска. Постепенно погледът започва само мимоходом да се плъзга по всяка следваща картина или скулптура, четенето на табелките към тях става набързо, а скоро и съвсем отпада. Започва да човърка предателската мисъл, че това огромно изобилие от предмети не може да бъде обгледано и е нужно да се направи подбор. Изборът естествено пада върху най-известните произведения на изкуството, удобно посочени от експертите в наличните справочници. Започва търсенето на най-тачените майстори, като се подминават тези, чиито имена не говорят нищо на зрителя: ето го Джото – добре, недалеч е Донатело – браво, гледай ти – самият Микеланджело, кой ли беше този Карпачо ... Но и гениите постепенно започват да предизвикват отегчение, още повече че като че ли всички се занимават с едни и същи религиозни сюжети: съобщаването на благата вест, мадоната с младенеца, разпятието, пиета... Прокрадва се предателската мисъл, че всъщност тези произведения не са кой знае какво и тяхната слава е незаслужена. Все пак е добре да се документира присъствие и увековечаване на себе си чрез снимка пред някой особено ценен предмет на изкуството – утре трябва да се докаже на близки и приятели, че си се докоснал до величието. А турът продължава – пари са се давали. След време обаче и този „аргумент” започва да губи тежест. Появява се неприкритата скука у децата и младежите, доведени принудително от своите родители или учители. Избива зле скриваната досада у възрастните, самозадължили се да изпълнят ритуала по обхождане на многобройните зали. Накрая се стига до механично крачене, хвърляне по някой небрежен поглед към поредното произведение на изкуството, подминавано с пренебрежение и дори злорадство, без дори спиране пред него.

Наградата в края на тура е появилото се самодоволство на „познавача”, обръгнал от гледане на многобройни и разнообразни артефакти, който вече не може да бъде впечатлен от нищо. Връх обаче взема умората от пресищането с еднотипни преживявания. Така през изхода преминават физически преуморени и душевно отегчени хора с празни и блуждаещи погледи. Те въздишат облекчено след преодоляване на това изпитание, бързащи да удовлетворят физическите си потреби и с мъка поемащи към следващия обект в програмата, който следва да се отметне. Така доброволното участие в „културния” маратон се превръща вместо в почивка от ежедневието, в още една натоварваща духа и тялото дейност, водеща до пресищане от впечатления. На финала остава съмнителното задоволство от „покоряването” на шедьоврите с един поглед и подхранената суета на посетилия смятаните за особено престижни места – Флоренция, Венеция, Рим ... Ех, Италия!

Така описаната ситуация се повтаря многократно в различни страни по всички краища на земята. Тя е позната на милиони хора, които често се оказват в положението на доброволно препускащи през музеи, галерии и храмове, търпеливо понасящи и мълчаливо приемащи последиците от този театър на абсурдно „приобщаване” към високата култура. Правят го отново и отново, без да осъзнават колко малко това ги обогатява като личности. Защото смътните спомени за картина или скулптура, отделните неясни фрагменти от за кратко привлекли вниманието предмети или фрески, не са достатъчна награда за самопричиненото мъчение. Физическият досег е осъществен, ала душевното докосване така и не е постигнато или е твърде повърхностно и мимолетно, за да остави траен белег в духа на човека. При някои закоравели туристи обаче се развива специфична форма на наркотична зависимост – глад за забележителности. Те имат силната потребност да поглъщат редовно поредната порция шедьоври – за предпочитане от най-известните имена на световното изкуство. За останалите обаче все още е възможно да признаят – макар само пред себе си, безсмислието на това начинание и да прекратят участието си в него. Изглежда обаче суетата, чувството за скрито превъзходство над непосветените в световните постижения на изкуството и амбицията за себедоказване чрез мнимо приобщаване към кръга на знаещите са толкова големи, че не позволяват това да се случи.

За разпространение на разглежданата тук „болест” немалка заслуга има и туристическият бизнес, който постоянно се разраства именно благодарение на нейното поддържане и задълбочаване. Борбата за привличане на колкото се може повече клиенти и осигуряването на приходи от тях става все по-ожесточена. Конкуренцията ражда и нужда от умножаване на потенциалните източници на повече доходи за ангажираните в туристическата индустрия – например чрез „разпарчетосване” на забележителностите в наличните църкви и музеи. Ала колкото и съблазняващи да са предложенията за посещение на дадени туристически обекти, отговорността за предпазване от „треската за забележителности” си остава персонална. Никой не може да наложи някому потребителско отношение към историческото наследство, а в крайна сметка и към собствения живот. А иначе посещението на музеи и храмове само по себе си не е осъдително. Напротив, ако не се превръща в изтезание за духа и тялото, предизвикани от „преяждане” с култура, то може наистина да подпомогне личностното израстване на човека. Възприемано в умерени дози, изкуството продължава да бъде един от основните източници за духовно издигане и утвърждаване на способността им да вникват в смисъла на сложни продукти на творчеството. Стига да има воля за самоограничаване на апетита за поглъщане на забележителности. Надявам се да изградя такава у себе си.

Готви се за мен, Португалия!

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12169

10

BB-8

12.05 2016 в 09:47

Съжалявам, че не съм на мястото на хора като автора, за които едно или друго пътуване и съответната му програма, се превръща в мъчение и досада. На мен такова нещо никога не ми се е случвало, но не мога да си позволя да пътувам по 10 пъти в годината за удоволствие, та дори и в БГ.
Въпросът е към какво имаш интерес и какво ти доставя удоволствие. Наблюдаването и попиването на атмосферата е моята страст и "обживяването" на непознати градове. Това никога не може да ми омръзне и да ме измори. Етнографските музеи (или такива свързани с бит/история на мястото и жителите му) също никога не са ми скучни.
Като ти е скучно в музей или галерия - не ходи там, толкова е просто.

12455

9

merypoup

11.05 2016 в 23:54

Авторът изразява свое мнение, което аз изобщо не споделям. Никога не съм изпитала отегчение от разглеждането на забележителности. Първо, защото за мен това е огромно удоволствие и второ, защото посещавам това, което аз съм решила и избрала.
Всеки има различна нагласа. За едни забележителностите са основен приоритет, за други кухнята на посещаваното място, за трети шопинга и т.н. Нормално е, ако някой е попаднал в чужда за себе си група, само заради престиж или защото е в групова екскурзия да се отегчи.

13249

8

лекар

11.05 2016 в 22:13

винаги 7. само толкова ли? напъни...

13249

7

лекар

11.05 2016 в 21:54

по скъпо от входните такси, мислех, че дори и ти ще разбереш???

26179

6

ELPIDA

11.05 2016 в 21:13

Когато човек е истински ценител, може да изпита физическа умора от сгъстената програма за разглеждане на паметници,но никога досада.

29585

5

Izalina

11.05 2016 в 16:38

Визирах разумни трипове, иначе и в офф-а и извън - досада да искаш :)

77927

4

El Commandante

11.05 2016 в 16:24

"Така няма сериозен риск от досада"

Тва не може да ти бъде гарантирано никога, ей го е четеш си в офф-а, гледаш текст за туризма, четеш и ОП, досада!

29585

3

Izalina

11.05 2016 в 16:19

Дам. Подходът "така правят всички" :)

Затова помоему е добре да избираме много внимателно какво, с кого и най-вече кога да посетим от световните забележителности.
Така няма сериозен риск от досада или неприятни изненади

77927

2

El Commandante

11.05 2016 в 16:08

"по скъпо е"

От кое?

13249

1

лекар

11.05 2016 в 15:59

приятелски съвет: развийте апетит за местните кафенета и кръчми. по скъпо е, но по малко се чака, и е несравнимо по приятно, вкусно и забавно...правя го от години и съм много щастлив.