Предложението за разпределение на групи от имигранти в слабо развити общини, имащи демографски проблеми, предизвика бурни, но краткотрайни реакции. Първоначалната реакция бе негативна, но не предизвика потребност от по-нататъшна дискусия. Как би могъл да бъде структуриран подобен публичен дебат? Възможно ли е да бъде постигнато съгласие, а не само компромис по отношение на неизбежната тема за интеграцията на мигрантите в България?

Българското публично пространство отдавна е доминирано от апокалиптични прогнози на тема демографско развитие. Всъщност, строго погледнато, проблемът у нас не е демографски. Младите хора не желаят да живеят и да създават деца в България. Проблемът е много повече политически, отколкото въпрос на демографско възпроизводство. В тази среда пряката връзка между общини, в които има ясно изразена тенденция на спад на населението, и заселването на имигранти може да предизвика изключително негативна реакция.

Въпросът за това къде и как могат да се интегрират имигрантите, които изберат България, няма само пространствени измерения. Досегашният ни опит показва, че всяко механично решение за разпределяне на групи от хора на територията на страната завършва с провал. Рано или късно, подобни групи от мигранти ще се насочат отново към София и големите градове. Но ако държавното управление трябва да намери модел, чрез който тези хора да намерят възможност за своята житейска реализация у нас, то истинското предизвикателство е за местните власти, които не само трябва да приемат тези хора, но и да интегрират техния потенциал в местното развитие.

Рано или късно ще трябва да се изправим пред необходимостта от намиране на решение на този проблем. Самостоятелните опити на отделни семейства да намерят гостоприемна среда не доведоха до окуражаващи резултати. Село Розино остана един от първите симптоми на предстоящи проблеми, но същото се случи и на други места в България. Очевидно е, че не можем да забраним на онези, които имат всички необходими документи, да живеят сред нас, но също толкова очевидно е, че не можем да ги накараме да живеят просто някъде, без минимално необходимите условия за пълноценната им реализция.

Решението на този, както и на много други проблеми, имащи отношение към развитието на България, преминава през местните власти. В тази ситуация, по отношение на реализирането на политиките на интеграция, местните власти не само трябва да бъдат поставени в центъра на процеса, но и трябва да получат необходимите ресурси, за да постигнат резултати, които биха могли да бъдат значими за местните общности. Не е достатъчно държавните институции да делегират намирането на решение на общинската администрация. Необходимо е много повече. Именно пред необходимостта от намиране решение на толкова сложен и деликатен проблем, най-после местните власти трябва да получат възможността да формират и реализират своята инициатива.

Необходими са не само финансови средства. Травматичният опит на „развитото” социалистическо общество включваше социалния експеримент, наречен „Странджа-Сакар - Република на младостта”. Опитите за създаване на материални стимули за механично преместване на групи от хора е осъществимо само в условията на диктатура от сталинистки тип. Тогавашният манталитет подсказваше, че ако има допълнително заплащане, хората биха приели да се заселят някъде. Резултатите бяха катастрофални и именно затова никой не желае да си спомня за този експеримент.

Проблемът не е само в необходимите финансови средства, въпреки че без тях подобна политика не би дала никакви резултати. Местните власти имат нужда не само от финансов ресурс, а и от конкретни правомощия и компетентност за провеждането на подобен тип интеграционна политика. В тези условия, ако искаме да постигнем реален и устойчив резултат, държавата и общините трябва да застанат в това пространство като равноправни партньори.

Общинските съвети, които ще трябва да вземат подобно решение, би трябвало да започнат този дебат чрез процес на широки обществени консултации. Местните общности в диалог с местната власт трябва да решат от какви хора биха имали нужда; какви семейства биха могли да приемат и какви изисквания биха искали да им поставят. Всичко това трябва да се случи преди да бъдат определени общините, към които да бъдат насочени легално пребиваващите имигранти, които биха искали да живеят и работят в България.

Подобен процес на публични консултации трябва не само да преодолее първоначалното недоверие и страх, но и да се впише в един по-цялостен процес на обсъждане и оценка на ефективността на общинските планове за развитие. Местните общности трябва да получат правото да изразят отношението си към подобна политика на интеграция не само спрямо произхода на мигрантите, тяхното семейно положение или възраст, но преди всичко - от гледна точка на техния възможен принос към постигането на значимите цели на местното развитие. Всичко това предполага процеса на междинно оценяване на общинските планове за развитие до 2020 година да бъде насочен и към потенциала за ефективна интеграция на мигрантите.

Профилът на различните групи от мигранти в нееднаква степен кореспондира с очакванията, възможностите и перспективите за развитие пред българските общини. Очевидно е, че големите групи от млади хора от Афганистан, които все повече определят профила на навлизащите в страната ни мигранти, не съответства на очакванията за пълноценна социална интеграция в по-малките български общини. В същото време, разделените семейства или самотните майки с повече от едно дете изглеждат като непреодолимо предизвикателство пред местните общности у нас.

Необходим е дебат, а не „спускане” на готови решения. Този дебат трябва да се състои, и без съмнение той трябва да доведе до постигането на съгласие относно условията, при които мигрантите ще имат възможността пълноценно да участват в изграждането на просперитета на местните общности. Той е невъзможен без процес на предварителна оценка и обществени консултации. Неговите резултати могат да окажат съществено влияние не само върху местните обществени отношения, но и върху визията и възможностите за местно развитие. Най-важното в този случай е да не се започва с квоти или с друг тип механично разпределение на хора спрямо съществуващата територия при условията на демографска криза.

Всичко това е много по-сериозно предизвикателство, отколкото ни изглежда. Ако успеем да насочим и проведем този дебат смислено, с необходимата отговорност към бъдещето на местните общности, може да постигнем много повече. Можем да се доближим до един цялостен модел за позициониране на България като компетентен посредник и партньор в така необходимия диалог между културите, като страна, която знае какво иска, но е готова да го постига чрез обществени обсъждания, включвайки различните гледни точки към всеки проблем, свързан с етнически, религиозни, езикови или културни различия.

Предизвикателството е сериозно и нямаме предишен опит при решаването на подобни проблеми. Германският подход за разпределение на мигрантите по провинции, за да не се достигне до тяхната концентрация в големите градове, даде противоречиви резултати. Един от тях, без съмнение, е нарастването на подкрепата за радикалния национал-популизъм, изразяван от платформи като Алтернатива за Германия.

Необходима ни е българска мяра за интеграция. Не можем, а и не трябва повече да смятаме, че ще живеем сами в изолирания свят на някакъв пост-тоталитарен преход. Ще живеем и ще постигаме целите си съвместно с други хора, с други култури и модели на успех. Важното е да сме автори на този процес, а не негови заложници. Именно затова подобни решения не трябва да бъдат взимани набързо, някак между другото, с оглед на някаква конюнктура.

Необходим ни е процес на обществени обсъждания и постигане на съгласие – за насоките на собственото ни развитие и за ролята, която сме готови да отредим на другите, които биха искали да живеят и да постигат целите си с нас. Тогава можем да се справим, въпреки опасенията и насложените стереотипи, въпреки страха и взаимната неприязън. Ако не се опитаме, със сигурност всичко това ще се случи, без нашето участие и най-вероятно – срещу нашата обща воля.

Още по темата

24/09/2016

Нашите автори

Съвременната българска държавност

15/09/2016

Нашите автори

Границите на компромиса

25/08/2016

Нашите автори

Стандарт за гражданин

19/08/2016

Нашите автори

Миграция и интеграция