Е, па кво като съм от село, да кажа и я нещо на латински. Бяла Слатина е на 50 км от Враца, нашият областен град, където ходехме като малки на гости на металягите там. Мнозина от тях вече не са между живите, не оцеляха поради една или друга причина. Метълите са чувствителни натури, а агресията е само маска. Щото трябва да се оцелява. А тук оцеляването винаги е било сложно, много сложно. Откакто се помня е имало хора с прякори в нашите градчета и селца. И отпреди това, слушал съм легендите. От някои прякори ни хващаше страх, само като ги чуем. Винаги е имало смелчаци, половин и цели бандити като от уестърните, рецидивисти с по няколко присъди, за които законите не важеха. В малките градчета истории да искаш. Много и от тези с прякорите също не оцеляха, повечето ги отнесоха куршумите и само годишните издания на некролозите им свидетелстват, че не са доживели и трийсет. Лично познавах някои от тях. Корави типове с хладнокръвна садистична психика. Най-коравите бяха строшени, а останалите отстъпиха на младото поколение кретени.

В самото начало на Демокрацията, както се казва това нещо, двама крадци бяха хванати от патрулката на улицата с туби, пълни с бензин, посред нощ. Ченгетата натоварили момчетата на задната седалка и не им сложили белезниците, не се страхували. Единият от престъпниците имал пищак, извадил го, гръмнал няколко пъти вътре в колата, единият полицай умря на място, другият оцеля след тежко нараняване. И тогава, като днес, много години след това, целият град се събра пред полицейското управление, хората скандираха с призиви полицията да пусне убийците, за да ги линчуват. Тогава за първи път видях истински протест, истинско обединение, никога повече не видях такова, да ме прощават протестърите, не мога да ги различавам днес истинските от фалшивите.

Само нещастието ни обединява. И не какво да е нещастие, а най-тежкото. Само когато искаме ние да убиваме, да линчуваме, само тогава се обединяваме. Капитан Линч за президент и премиер!!! Иначе сме сам юнак на коня и всеки за себе си. Толкова е жалко това обединяване, толкова тъжно.

Тарикати от нашия набор станаха тия, дето още преди казармата спортуваха джудо, и се бяха свързали с ВИС и СИК. Още тогава почнаха да карат големи комплексарски джипове и да гледат тъпо. До днес са си така. После дойде рекетът с автомобилите, всяка по-лъскава кола да речем за около десетина хиляди лева се открадваше и с подкрепата на корумпирани служители на различни институции ситуацията се замазваше, кражбата не се разследваше, а собственикът на колата получаваше съобщение, че връщането й ще му струва към хиляда и петстотин, горе-долу, варианти различни. И така се издържаха разни момчета с прякори. Не знам тази врътка дали върви още, съмнявам се, много станаха колите, поевтиняха, не е същото.

Днес далаверка в нашия край има най-вече в държавните учреждения, които се комбинират с частни фирми, за да усвоят средствата. На един човек примерно му взимат шофьорската книжка за 0,5 промила алкохол. За да си я получи, той трябва да мине психотест, като му изтече наказанието. Психотест във Враца се минава на едно място, не е като в другите областни градове. В схемичката участват също така служители на КАТ и инструктори. Ако си искаш обратно свидетелството за управление на МПС, трябва да шариш едни кинти на един човек, таксата е 300 лв. Непротоколирани и нерегламентирани никъде пари, не става дума за държавна такса. Ако не го направиш, нямаш книжка. Схемичката е измислена и действа.

Най-хитрите успяха да съчетаят своята порочна природа с политическа власт и се получи чудна комбинация, която радва жителите на общината ни. Внезапно столовете в дискотеката се разлюляват от локално земетресение, твърде локално, седящите на тях падат, някои падат по-лошо и се нараняват по лицето и тялото, не внимават тези хора. Ако случайно са внесли някакви жалби и искове в полицията по повод нанасянето на телесни повреди, те своевременно ги изтеглят и разказват за локалното земетресение. Всички в бара потвърждават думите им. Успяват бруталните. Винаги е било така, така беше и преди трийсет години, така е и днес, така ще бъде и след трийсет години, ако изобщо тогава са останали други освен бандити и орки. Сега тече смяната на поколенията, навлизат синчетата на старите босове, капото на всички селски капи и каскети предава властта, а младежта още не се е налудувала, но ще се кротне, все пак става дума за милиони, ще има и за прокурора, ще има и за съдията.

Още по времето на Алеко е било така, той тогава пише за изборите в Бяла Слатина, не сме мръднали, да знаете. И те така те. Нещата са си едни и същи, да се възмущавате и чудите колко било пропаднало, как сме стигнали дъното, значи не познавате реалността в Северозападна България и витаете в облаците. И пак събуждането от нас трябва да тръгне. Щото нали и в прогнозите винаги така казват - студен фронт нахлува от Северозапад. Веднъж не казаха от югоизток. И така, безсрамието и срамът също нахлуват откъм нашите ширини... После като съобщя, че България е нелечимо болен пациент, ми се сърдите, викате ми махай се, ама къде да ида, тук ще си седя, да видя докъде можем да стигнем. Ще си купя и пушка, видяло се е.

Не твърдя нищо за конкретния случай, ритнал кошера. По него се каза доста. Исках само да съобщя на най-заспалите от вас, че тая жестокост е ежедневие и живеем с нея много много години. Претръпнахме.

Още по темата

30/11/2015

Нашите автори

То си вали, ние си косим

22/02/2013

България

Ниело е и ниело иде

26/01/2013

Нашите автори

Из битието на един конощип