Уважаеми Борисов,

Преди всичко искам да Ви благодаря, че след вашето искрено и развълнувано изказване преди дни, аз простата и най-неугледната иначе жаба под небето, станах по-известна и от уважаемата Лейди Гага.

Благодаря Ви господине, хиляди пъти Ви благодаря!

Е, вярно, че Вие описахте в експромта си, един мой, доста нерадостен и почти хичкоковски край на моето съществувание, който ме разплака с най-искрените и бисерни сълзи, които мога да извадя за пред камера, но самият факт, че се досетихте за мен, вече значи много.

И още, говори много и на народа Ви, който е обръгнал на каквито и да е приказки, но тук кълве ли, кълве.

А именно, че не сте изгубили детското в себе си. Непосредствеността и благодушието балканско. Още повече широкото и обаятелно предсказване на бъдещето, което си е чисто българска и най-патриотична и дори бих казала, една реформаторска черта взети заедно. Да, това трябва де е АБВ-то на утрешния ден.

Хвала господине, страхотен актьор сте. Като истински…

Народните приказки, които горката Ви баба тихо и с обич с филия в ръка Ви е чела, в притъпената от комунистите светлина в иначе слънчевото дори в ония тъмни времена градче Банкя, така са запленили всеотдайното Ви сърце, че то откликва дори и на момчешкия спомен за жабата.

Искам обаче да направя едно необходима уточнение г-н генерал: Аз не съм Крастава жаба. Краставите жаби ги изтребиха циганетата преди няколко години, когато нашите бедра, вулгарно наричани “жабешки бутчета” много се харчеха в нароилите се тогава китайски ресторанти. Всички поръчваха и не мислеха крастави ли са или не са били крастави жабите, чийто бутчета осмукваха.

А, коя съм аз ли, г-н генерал д-р Борисов?

Аз съм омагьосаната принцеса. Да, онази, която като я целунеш с любов и нежност, тя в миг се превръща в чудна красавица, пред която дори и Цеца Величкович, кряка от злоба и псува зад кулисите като във филм за Левски. Само дето тя псува на сръбски та и Будимир Куйович да я разбере.

Различна ме прави само вярата, че рано или късно някой принц, подобен на Вас, уважаеми генерали, ще си спомни за мен, ще разкаже историята ми пред смълчаната и стресната аудитория… После ще ме намери някъде из Драгоманското или Девненското блато и ще ме… целуне. А, няма да ме вари в цинкова кофа, като ония краставите жабоци, за които се разпряват нелепици.

Вярно, много съм преживяла в България. Много съм изпитала. Дори не си спомням вече рождената си дата, а и годината май позабравих.

Помня само, че когато ми идваха на кръщенка в страната ни, тогава Народна република България, ако в София бе неделя, то във Враца бе сряда, в Ловеч понеделник, във Варна сряда и т.н.

И където и да пътува развълнувания българин, навсякъде имаше превантивен “Рибен ден” в закусвалните и ресторантите, с една и единствена цел, да няма хора с наднормено тегло. А това с различните от Божиите дни в седмицата, беше пак заради електричеството, макар че тогава си бяхме пак дупе и гащи с СССР, и елпотокът направо бе безплатен. Ама и тогавашните енергетици не бяха балами. Взимахме енергията безплатно и я продавахме стократно по скъпо на съседните недружествени нам страни. Хак им е, дето подържат и капитализъм и ислямизъм.

А, после обаче какво се оказа? Оказа си, че който си е строил непланирания капитализъм пак си е добре, а които прескачехме със сто години достиженията на Америка, пак нямахме пари за семки и все фалираме.

Фалираме точно така, както това нежно ни го обещахте господин мин.предс. Фалитът не е хубаво нещо. Дандании, разправии, МВФ-та, СРС-та… Абе, на народецът пак ще му разкаже играта, както при Луканов, Виденов и при… /тук ще си премълча или писачът може да добави едно от временните правителства, за цвят/.

Та в интерес на вече изкряканото и написаното, искам да ви подчертая г-н Борисов, че собствено бих могла, да Ви помогна. Жаба, жаба, ама все пак и аз кожа и душа нося. Нося си и кръста, а той и на жабите никак не е лек. Дотежи ти, поприклекнеш да си починеш малко, ококориш очи към небето да покрякаш от душа и… хоп, някой гамен ще изскочи със сламка в ръка с желание да те … надуе през… /вие по-добре знаете откъде/, което си е направо за него човещина, но за нас определена свинщина. И жабите и човеците не се нуждаят от надуване, а от разбиране, истина и целувка по бузката. И току виж магията се развалила, и жабата станала принцеса, а България се измъкне от кошмара на тричането /въртене с въже вързано за врата в кръг/ и всички вкупом заживеем, като роднини. Аз, Вие, народът ни, ВСС и “Спешна помащ” и даже… Братя Галеви и Цветан Василев. Какво пък, всичко се случва. Я какви чудесии показват на “Оскарите” и тази година…

Но това е друг и трудна тема. Ние и Вие да си оправим и жабите и хората и да вървим на месни избори. Там ще се види всичко и кум, и сват, и на булката брат. Да има за всикиго по нещо, та никой да не се дърпа и да не вика, боли ме, че ме щипеш, когато се наложи да се взима прелиминарен нов дълг, та да се купи нова кофа, за бастисване на поредната жаба.

Останете си със здраве:
Жабка Кикерица

Записа: Любен ЛАЧАНСКИ

Още по темата

21/02/2015

Политика

Борисов сравни България с крастава жаба