След пресконференцията на министъра на вътрешните работи българската държавност направи още една крачка към своя крах. Очевидно силно афектирана госпожата, заемаща понастоящем тази длъжност, си позволи недопустими за един политик упреци към свои съграждани. Тя отрече правото им да й търсят отговорност – включително чрез искане на оставка, за провалите на ръководеното от нея ведомство в борбата с престъпността. А беззаконието напоследък придобива масови мащаби – бяха извършени показни убийства на бизнесмени; обири на банки; побои на граждани, завършили със смърт; актове на насилие в градския транспорт, училища и домовете на хората. Никой вече не се чувства сигурен не само на улицата, но и у дома си, тъй като държавата не е в състояние да изпълнява основни свои конституционни задължения, като защитата имуществото и живота на населението. В тази ситуация изявленията на споменатия политик изглеждат не просто нелепи, а като изява на нахалство и арогантност от страна на самозабравил се човек. Още по-гротескно звучат нейните призиви „Стига вече”, с които призовава към пресичане на все опит за всяко търсене на отговорност за несвършената от нея и подчинените й работа. Ако някой трябва да изрича тези думи, то това са гражданите, които са в правото си да искат закрила от органите за опазване на обществения ред срещу бандитите, след като с техните данъци се плащат заплатите на тези органи. Затова е време да кажем:

„Стига вече” с отъждествяване на собственото управление с държавата и свеждането на основателната критика на гражданите към правителството до дестабилизация на последната.

„Стига вече” с приравняването на собствената несигурност с националната сигурност.

„Стига вече” с търсенето на заговори и конспирации, чрез които да се прикрива своята безпомощност за справяне с проблемите на гражданите.

„Стига вече” с оправданията на кабинета за своите провали и неморалност с чужди несполуки и непочтени действия.

„Стига вече” с прехвърлянето на отговорността към наследството на предходни управления.

„Стига вече” с подмяната на едни проблемите, с които правителството не може да се справи, с постиженията си при решаването на други.

„Стига вече” с личните нападки към дръзналите да отправят принципна критика към властимащите.

„Стига вече” със заплахите от рухване на държавата, ако това управление се оттегли.

„Стига вече” с инфантилните сръдни заради най-естествени искания на засегнатите от бездействието на държавата.

„Стига вече” с използването на език, който е присъщ на пиячите в селския хоремаг, а не на сериозни хора, на които е поверено държавното управление.

Това, което гражданите очакват от настоящото управление, е смирение, признание за провалите, искане на прошка за несвършената или зле свършената работа и най-вече резултати при решаването на проблемите им. Ако то не е в състояние да отговори на това очакване – да се оттегли от управлението на държавата.