Светослав Малинов (част 2): ГЕРБ без Борисов и истинското дясно

Ивайло Цветков | 26 януари 2017 в 10:40142720

Светослав Малинов е член на Европейския парламент, преподавател в СУ, доктор по политология, магистър по политическа философия към Университета в Йорк (Великобритания) и блестящ преводач на Лок, Бърк, Бейкън и Хюм.

Големият “десен” въпрос е следният: може ли у нас да съществува успешно десница, която се обляга на британските просвещенци? Проблемът не е ли в принудителното коалиране?

Тягата към коалиране е естествена, но успешните и полезни за избирателите коалиции са късен плод на вид политическа култура. Обикновено техният успех зависи от спазването на правила и уважение към вътрешно-коалиционни процедури. Същевременно нещата трябва да бъдат максимално прозрачни. Всичко това все още ни е чуждо и неприсъщо. Например - не бива никога да има коалиционно управление без писмено и подробно коалиционно споразумение. Бих го забранил със закон. С колкото се може повече дати, конкретни мерки и „червени линии“. По дефиниция трябва да се обясни защо се влиза в коалиция и при какви условия се излиза. А не после да има изненадани, стъписани и гневни, да има идиотски изказвания, интриги, чистки... И никой да не знае защо се стои във властта и докога.

Към РБ ли препращаме? (смях)

Не само. Подобни коалиции без граници и смисъл, в каквато се превърна тази между ГЕРБ и РБ, пораждат само дълбок цинизъм и усещането, че властта е самоцел. И вечният „смокинов лист“ - „да се спре БСП“. Имам подозрението, че ГЕРБ вече ще спира БСП към властта чрез коалиция - с БСП, разбира се. (смях) А и Борисов не “позна” идеята за политическо партньорство - при него идеята за “голям/малък” е до такава степен водеща, че “големият” просто дава власт на “малкия” и толкоз.

Големият дава на малкия, малкият – понеже му дават – е послушен. Не е сложно.

„Малкият“ във властта не просто трябва да е послушен, но и дълбоко благодарен. Затова Борисов реагира на ДСБ като на куче, което хапе ръката, която го храни, т.е. като на зло и вероятно бясно куче. Защото от „малки“ във властта ДСБ избират да бъдат „малки“ в опозиция. В името на програмата си и обещаното пред избирателите. Това е абсолютно неразбираемо, това е налудничаво - според логиката на ГЕРБ. Събрана в РБ, десницата трябваше да играе ролята на коректив, на алтернатива - отказът от реформи на Борисов я постави пред избор и тя се разцепи на конформистко и опозиционно крило.

Съвсем логично, впрочем – когато идеята за коалиране се превръща в прост, циничен, добре платен колаборационизъм.

Да. Защото същевременно, бавно и полека, цели партии се превърнаха в напълно в доброволни слуги на ГЕРБ. По-трезвите си го знаят, но някои се напъват да се представят за слуги с особено висока цел - да се спре БСП.

Кулминацията беше, когато Борисов извика лидерите на РБ-2 да им издърпа ушите, защото това е мафиотският вариант на “do ut des”.

В неговото мислене наистина има слуги и господар.

Пак източен, вертикален свят (смях).

Има и още една странна категория - лични приятели в политиката. Личен приятел на Борисов - и министър - може да му бъде човек от ДС като Божидар Димитров. Но личен приятел - и министър - може да му бъде и човек от ДСБ, бивш вече член, като Москов. Не слуга, а приятел - сигурно е възможно. Така и няма да разбера. Но при подобни политически отношения няма как българите, които смятат себе си за десни и демократи, да получат истинско представителство.

Опасявам се, че скоро ще имат (смях).

Дано.

Защото – ако опростим - единственото “дясно” в ГЕРБ е, че са членове на ЕНП.

Притеснението ми е, че е по-сложно. Разговорът за това дали е дясна или лява партията ГЕРБ е дълбоко подвеждащ. ГЕРБ не притежава достатъчно идейна и ценностна спойка, за да бъде определена като политическа партия. Този екзистенц минимум липсва и затова е нужна особено развинтена фантазия, за да си представи човек какво ще стане с ГЕРБ при нов лидер. Най-лесно е да си представим съдбата на НДСВ след Царя, това изглежда най-близо до ума, но не се знае. Каквото и да става по света и у нас, в ГЕРБ няма политически дискусия - виж уникалната форма на техния вътрешно-партиен живот, виж форумите им как преминават.

Знам – там няма политическа дискусия, просто защото няма грам политически nous.

Точно така. Ние не знаем какви са политическите настроения на неизбежните за масови организации по-радикални или умерени членове. Липсват характеристиките на партия, по които да се ориентираме. Това обаче се компенсира с фигури, които са в полза на дясната идентичност. Оттук идва объркването на хората – хем не е дясна ГЕРБ, както казваш, хем например за Димитър Николов гласуват всички бургазлии, които се смятат за десни. Това е сериозен проблем на много нива. Оттам и най-мъдрото решение, което Борисов е взел като партиен шеф, е никога никъде да не провежда партийна дискусия. В момента, в който се проведе партийна дискусия, ще се види, че...

Няма втори пласт?

Не, че по-скоро ще осъзнаят, че не са от една партия. Събирането на 300 произволни члена на ГЕРБ на едно място и разпитването им за определени политики и идеи ще бъде ярка демонстрация, че това не е партия, а сбор от хора без обща политическа основа. Например в ГЕРБ има хора, които са жертва на ДС, но там са и купища хора, които са работили за ДС. Всичко това е на едно място – и това е проблемът. Прекрасна илюстрация е връзката на Борисов с БКП - бил е член, развил се е кариерно, не е искал да я напуска, но иначе я мрази, днес възмутено говори срещу децата на комунистите.

Т.е. ГЕРБ – нещо като хетерогенна-но-все-пак-ченгеджийница?

(смях) Великолепно. Но виж каква е алтернативата в очите на масата – някакви десни хора (сред които и по-млади, разбира се, заели навремето позиция срещу „умерените“ предатели в СДС, после възмутили се от поведението на Петър Стоянов, възмутили се от НДСВ, после решили да опитат коалиция с ГЕРБ, възмутили се и от тях) сега създават дясна алтернатива срещу ГЕРБ. Все недоволни, все дрънкат за промени, все кусури намират. Аман от такива претенциозни типове! „Умора нямат, страх нямат, добре че не са много“ - си казват герберите. Дават си обаче сметка, че ще ги надживеем политически - защото ние сме общност, а те са скупщина, обичам я тази дума. Означава по-стегната и дисциплинирана сбирщина.

Ясно – “светците” са ДСБ. Те са орфическата сила, за която говорят предсократиците от Милетската школа. А също и “бакхистите”, които ритуално възпроизвеждат дясното като изяждането на Дионисий от Титаните (смях).

Не, няма нужда от ирония тук. Борисов правилно надушва, че бъдещето е на тази десница. И иска да я унищожи, или поне омаловажи и да отложи нейното формиране. Само че, според мен, го ускори. Политическото недоверие към ГЕРБ изглежда е преминало в агресивно отвращение - това ми се беше загубило последните шест месеца. Нещо необратимо се случи с образа на Борисов.

Защото?

Защото той възмути доста хора, които бяха сравнително по-меки спрямо него. И сега възмутените бивши гравитиращи около ГЕРБ са изправени пред избор - или more of the same, или нещо ново. Или негласуване, естествено. Може ли ГЕРБ да се възстанови, да си придаде някаква нова сила, нов образ? Според мен с Борисов не. И същевременно, ако някой ме попита чисто откровено, абстрахирайки се от всякакви пристрастия, бих казал, че ГЕРБ трябва да започне обмисляне на бъдеще след Борисов, без Борисов.

А хоризонта на патриотите как го виждаш? Всички казват, че, така да се каже, те са on the rise…

Ми не са on the rise. Те просто взеха аритметичната сума на своите гласове със сравнително малък възход. Голямата изненада е, че българските и руските патриоти не си изгониха взаимно избирателите, след като се събраха. Истината е, че през 2016 бежанската криза утихна в Европа, но паралелно засили всички подобни партии в Европа.

Ако няма бежанска криза, ще има ли конструкция “обединени патриоти”?

Ще има.

Всички говорят за нови десни проекти. Защо никой не говори за нов ляв проект? Ляво “ляво”, 1968-ляво?

Няма въздух. “Онези” в началото на 90-те проектираха собствените си отвратителни практики и очаквания върху българите и си казаха, “тия сега ще ни избият”. И се събраха и се стегнаха заедно - няма по-силна солидарност от тази на бившите комунисти, усетили заплахата от отвращението на българите към тях. Те продължават вътрешно да съхраняват всичко – от уважението към партизанските отряди, носталгията по бригадирското движение, умилението пред постиженията на развития социализъм, та до съвременните леви и социалдемократи. Въпросът е кой пласт доминира в различните моменти.

Говоря за истинско, съвременно ляво, очевидно не олигархичната БСП. Вид “Подемос”, поне.

Целия багаж си го носят, не изхвърлят нищо, всички вехтории, така да се каже. Не виждам такъв потенциал. В много голяма степен те са си родово свързани и имат онази мрежа от институции, която им позволява да не се разпръсват като нормалните хора - на частен сектор, на предприемачество. Не е редно обаче да говоря за тях, след като не ги харесвам и дълбоко не ги разбирам. Винаги ме е възмущавала настойчивостта, с която левите говорят с „искрена загриженост“ за десницата в България. Дълго и напоително, двулично и манипулативно - не може да ги спре човек. Да не говорим за тях - това е честна позиция.

Напротив, продължавам. Другояче казано - защо няма прозападно ляво, каквото то трябва да бъде? Разбирам веберовото разомагьосване на елитите – но не мога да избягам от този леко “маркузев” въпрос (смях). Защото путиновият режим вече има почти всички характеристики на десен авторитарен.

Време беше да се каже. Европейските либерали, европейската левица и европейските “зелени” третират Путин като крайно десен диктатор. На всичко отгоре Путин нескрито презира комунистите навсякъде по света. Интересуват го само проруски “левичари” като БСП и крайни националисти като Марин льо Пен. БСП дори не усеща каква гротеска е това.

Т.е. българските леви ще останат най-вероятно последните пропутински настроени леви и ще загасят лампата? (смях)

Режимът на Путин - като почнеш от антихомосексуалистката реторика, минеш през антидемократичните практики и свършиш с политическата употреба на Православието - вече представлява в завършен вид десен авторитаризъм, както ти справедливо го нарече. Плюс военни заплахи и фактическа агресия към част от съседните му държави. Българските леви са се закотвили и говорят за великата шахматна дъска и неизбежната роля на Русия в един многополюсен свят, за края на Запада и други подобни щуротии. Не виждат ли Путин кого копира, от кого се възхищава и кого имитира, как се отнася към политическите си опоненти например... Тресе ги някакъв пещерен путинизъм.

Там става въпрос за едни обидно дребни “взятки”, както руснаците наричат подкупа, но все едно. Да приемем за миг, че аз съм за “пещерен” Rerum Novarum - като “роден” от гиганти като Антистен, Лок и Толстой. Това какво ме прави – анти- или про-путинист? (смях)

Караш ме да съжалявам, че не съм близък с родения все пак в Украйна Сергей Станишев - откровен разговор с него за мистериите на българската пропутинска левица и Крим би бил истинско удоволствие. Дори и да не е на твоето ниво. (смях).

А ако съм за “пещерен” консерватизъм, чист предсократик и бесен фен на Парменид, Трентския събор и Рейгън, това прави ли ме “контрареформатор”? (смях)

Спри се малко, защото искам накрая да кажа и няколко думи за Европа -важно е. Искам да формулирам една верифицируема хипотеза: следващите поредица избори в Европа - Франция, Италия, Германия, Холандия - ще доведат до проевропейски правителства. Ще се задвижат европейски центростремителни сили. Първото доказателство бяха изборите в Австрия, където в рамките на 6 месеца 6% от австрийците смениха вота си в полза на тази тенденция, въпреки че фактите сочеха в обратната посока. Постепенно всички ще осъзнаят, че като всяко човешко творение, Европейският съюз не само не е съвършен, но е и смъртен. И ще усетят, че наистина може да бъде разрушен. И ще започне неговата автентична защита, защото досега сякаш не се усещаше, че той е уязвим. И тогава ще се стигне до смели реформи и консенсус за по-дълбока интеграция. От криза към реформи - не ми е известна друга формула за развитие на ЕС. А кризата несъмнено е тук.

Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

Светослав Малинов: “Добрият” Борисов и “лошият” Костов (част I)