Николина Ангелкова е водач на листата на ГЕРБ в 26 МИР София област. Тя бе министър на туризма в кабинета Борисов-2, а преди това и служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в правителството на Георги Близнашки. През последните седмици Ангелкова обиколи почти всички градове и села от избирателния си район. С нея разговаряме за проблемите на хората от региона, който, въпреки че е най-близо до столицата, е един от най-бедните у нас.

- Г-жо Ангелкова, вие сте от Кърджали, как стана така, че водите листата на ГЕРБ в София област?

- Аз съм от Кърджали и продължавам да помагам и работя за Кърджали, но водя листата в София област, защото познавам много добре областта покрай предишната ми работа. Вече познавам в детайли, смея да кажа, всяко населено място в областта и със сигурност ще мога да защитя интересите на хората.

- Вие, освен министър на туризма, бяхте и министър на транспорта в служебното правителство на Георги Близнашки. Това ли са двата сектора, в които има най-много неоползотворен потенциал за региона?

- Точно така е. През последните седмици се срещнах със страшно много хора. Те поставят като основен проблем транспортната инфраструктура. От една страна е състоянието на пътищата, от друга - транспортните схеми, които не винаги са добре направени и затрудняват достъпа до София.

Хората имат проблеми и със състоянието на водопроводите, канализацията, построяването на пречиствателни станции. Не се оползотворяват добре и минералните води, на които областта е богата.

Проблем е и че не са достатъчно популяризирани туристическите обекти в региона. Тук изключвам Боровец, който като 120-годишен национален курорт е добре познат, но със сигурност има още много да се надгражда и там.

- На кои други места виждате туристически потенциал?

- Почти навсякъде! Като започнем от община Костенец, която е изключително богата на минерални извори, както в село Пчелин, така и в Момин проход, а не се използват напълно. Коментирахме и с местните жители да се кандидатства по програмата за управление на минералните води, която МОСВ създаде, за да може да се изгради водопровод или да се каптира изворът... Изобщо каквото е необходимо на хората. Това съм го поела като ангажимент. На територията на община Костенец се намира и крепостта Траянови врата, която не е особено популяризирана и там трябва да се положат усилия.

В Костинброд проведохме кръгла маса по туризъм. Там се намира лятната резиденция на император Константин Велики "Скретиска". Необходима е много работа за извършването на археологически разкопки. Там е една от най-големите ротонди от римско време - изключителна находка. Много е важно обаче да се прехвърли нейното управление на общината и да се стартират лека полека археологическите разкопки, за да може да стане това, което е под земята, достояние на всички.

Също така Копривщица - една добре позната туристическа дестинация. Съборът на народното творчество там е вече е част от списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Но за популяризирането на Копривщица трябва също да се работи. Там обаче основният проблем е свързан с пътната инфраструктура и изграждането на водопровод и канализация. Там живеят 2000 души, а гостите на града са над 10 000, което представлява дисбаланс и е важно да се инвестира в местната ВиК мрежа.

По път за Копривщица спрях и в село Душанци, община Пирдоп. Там се намира старият мост от римската епоха "Куфарита" при река Тополница. Страхотен е!

- Да допълним списъка и с Лакатнишките скали...

- Да, те са следващото. Също така и вторият скален манастир, който е след Ивановските скални църкви, се намира в Годеч. Общината има много манастири, църкви и е изключително важно да популяризираме тези маршрути и да развием религиозния туризъм. Предстои и много работа по изграждането на материална база, защото няма хотели там. Всичко това ще се случи, като направим дестинацията популярна. Това е свързано и с основните приоритети, които залагаме в нашата политическа програма. От една страна - на първо място, е образованието и това да има достатъчно подготвени кадри. Това трябва да се случва с пряката връзка с бизнеса чрез професионалното обучение. Другото важно за нас е и да намалим административната тежест, за да можем да облекчим бизнеса и да не се губи време. Ще работим и за въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие, за да улесним както обикновения човек, така и предприемачите. Това ще насърчи инвестициите. Всичко, което искат хората от София област, е да има достатъчно работни места, за да могат децата им да останат да живеят при тях, а тези, които са в чужбина, да се върнат. Затова и нашата програма е насочена към грижата за хората.

- Софийска област е най-близо до столицата, но и пътищата, и транспортните услуги са в ужасно състояние. Разписанието на БДЖ не е добре съобразено с нуждите на хората?

- В управленската ни програма в сектор "Транспорт" сме включили средства за модернизация на железопътната инфраструктура и закупуване на нови мотриси. Всички знаем какъв е подвижният състав на БДЖ. Това ще е възможно, ако продължаваме с този икономически ръст, който оставихме - 3,8%, с това темпо на събираемост на вземанията на държавата - мита, данъци. Защото ние вече изплатихме всички големи стари дългове - АЕЦ "Белене", КТБ, реакторите в Козлодуй. Сега сме предвидили средства за закупуването на чисто нови мотриси, така че жп транспортът да стане по-привлекателен за хората.

- Данните на НСИ показват, че, докато в София са най-високите заплати и най-скъпите жилища, то в Софийска област е обратното. Какво е решението на този огромен дисбаланс между столицата и разширената столица? 

- Има го този проблем и трябва да се работи в посока инвестиции в областта, защото в момента голяма част от хората пътуват до столицата, за да работят. Така близостта до София, освен предимство, се превръща и в недостатък. Затова е важно да създадем повече работни места в София област по примера на трите икономически зони на територията на областта - Божурище, Костинброд и Сливница, за да могат хората да намерят реализация по родните си места. Смятам, че в рамките на един 4-годишен мандат на един редовен кабинет ние ще можем да създадем тези условия на територията на областта, така, както направихме за тези три общини, за които споменах.

Другото, което коментират хората, е част от данъчните приходи, изработени на територията на дадена община, да остават там. Това бе основна тема на срещата ни със седемте общини от Средногорието. Те произвеждат почти 8 процента от БВП на страната с големите предприятия от миннодобивната промишленост, съсредоточени там. В същото време тези общини са много бедни. Би било правилно да се въведат законодателни промени, с които част от приходите, които носят тези предприятия, да се връщат в общините. Мисля, че имат основание за това. Дебатът по тази тема ще продължи и ще търсим правилната формула, по която да се реализира. Темата има и друг аспект - големите предприятия замърсяват, въпреки всичките им неимоверни екоусилия, а приходите отиват директно в централния бюджет. Това не е правилно.

- Оставането на част от данъчните приходи на територията на общините го четох в друга предизборна програма, а не в тази на ГЕРБ.

- Това дойде като идея след срещата ни с хората. Нашата програма е отворена и динамична. Тя се надгражда с всеки нов проблем, който срещаме. Поела съм като свой ангажимент пред хората от Пирдоп и Средногорието да повдигна този въпрос за обсъждане. Решенията се намират в дискусията, когато има диалог. Решението е възможно и ще бъде намерено, но затова е много важно да има редовен кабинет и стабилно мнозинство.

Още по темата

21/03/2017

Избори

Ангелкова: Няма да допусна болницата в Пирдоп да бъде закрита

20/03/2017

Избори

Ангелкова: Приоритет на ГЕРБ е да има чиста питейна вода навсякъде

18/03/2017

Туризъм

Нашествието на чуждестранни туристи: обясненията