Инспекторатът на Министерството на правосъдието, Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) и съдът не са установили нарушения, извършени от частните съдебни изпълнители.

Това се казва в отговор от КЧСИ до OFFNews по повод сигнала на предприемача Ивайло Илиев, който твърди, че съдебните изпълнители нарушават закона, когато връчват доброволните заповеди за изпълнение. Според твърденията му към поканите не се прилага заповедта за изпълнение, което отнема правото на длъжника да обжалва действията на ЧСИ пред съда. 

В отговора на КЧСИ се посочва, че не за първи път лица, взели кредити от банки и частни лица, не погасяват задълженията си. "Те дължат милиони на банки, финансови институции и граждани, но това не им пречи да си купуват хеликоптери, яхти и други екстри. Представяйки превратно казуса си в медиите, тези лица прехвърлят проблема от болната на здравата глава", се казва в текста. 

От Камарата заявяват, че по жалби на Илиев са направени проверки, които не са констатирали нарушения:

По конкретния случай с г-н Ивайло Илиев са извършени проверки по негови жалби от Инспектората на Министерството на правосъдието, от Камарата на ЧСИ и от съда. Нито една от изброените институции не е установила нарушения, извършени от частните съдебни изпълнители.Не само не е имало други случаи, а и в посочените от Вас, на длъжника Ивайло Илиев заедно с Поканата за доброволно изпълнение му е връчена и препис от заповедта. Удостоверяването за връчването на ПДИ и на заповедта стават с един и същ акт, а именно със самата Покана за доброволно изпълнение, за което длъжникът се подписва на гърба й. Не се налага подписването на отделна разписка или друг документ, за да се удостовери връчването на заповедта за изпълнение. В случая Ивайло Илиев се е подписал на разписката на ПДИ, което е достатъчно доказателство за връчването на заповедта за изпълнение. При проверката, направена от нас, е установено, че това обстоятелство е констатирано и прието и от всички районни съдилища, до които Ивайло Илиев е подал възражения дори и след срока за това.

Според Камарата цитираните в статията покани отговарят на изискванията на Гражданския процесуалния кодекс (ГПК) и съответните наредби. В публикуваните покани частните съдебни изпълнители са изписали текста, доказващ връчването на заповедта: „приложено изпращаме Ви препис от подлежащия на принудително изпълнение акт“.

"Подчертаният от Вас текст не е доказателство за връчване на заповедта, а е доказателство за посочване на срока, в който длъжникът може да заплати доброволно задължението си: „На основание чл.428, ал.1 от ГПК, изречение второ от ГПК ви каня в двуседмичен срок от връчване на настоящата Покана с приложена заповед за изпълнение, да изпълните доброволно задължението си“. В случая длъжникът не е заплатил задълженията си в срока за доброволно изпълнение и в този смисъл, дори да бяха изписани думите „и заповедта за изпълнение“, това нямаше да доведе до противен правен резултат, а именно – до плащане от Ивайло Илиев, което е и целта на принудителното изпълнение", се посочва още в отговора.

Според Камарата образците на поканите могат да се променят и допълват, стига да съдържат предвидените в закона реквизити. В конкретния случай те са налице: на длъжника е връчен подлежащият на изпълнение акт – заповедта за изпълнение и му е даден срок за доброволно изпълнение.

"Дори длъжникът не твърди, че не му е връчена заповедта за изпълнение, а само, че има несъответствие между образците и поканите по делото. В случая това несъответствие е несъществено, тъй като няма претендираната правна последица – на длъжника му е връчена заповедта за изпълнение и той е могъл да упражни правата си в срок, което е и сторил. В подкрепа на това Ви уведомяваме, че по делото длъжникът е депозирал многократно молби, в които е посочил по кой договор за кредит е осъден, което доказва, че му е връчена заповедта за изпълнение, тъй като номера на договора за кредит не фигурира в ПДИ, а само в заповедта", се посочва още в отговора.

От КЧСИ нямат намерение да търсят дисциплинарна отговорност на изброените частни съдебни изпълнители, защото посоченото несъответствие "не представлява процесуално незаконосъобразно поведение на ЧСИ, тъй като по никакъв начин не е нарушило и не нарушава правата на длъжника, поради което и не обосновава интерес за неограничено във времето иницииране на надзорно производство за законосъобразност на упражнена власт, нито пък дисциплинарно такова".

От Камарата поясняват още, че конкретните дела срещу Илиев са образувани през 2010г., част от имотите му са продадени през 2011г., а длъжникът е започнал да търси правата си едва през 2015 г. и 2016г.

От Камарата са категорични, че правата на длъжниците са защитени:

На първо място, тъй като заповеди за изпълнение им се връчват и на второ място, тъй като на основание чл.423 от ГПК законодателят изрично е дал възможност на длъжника, в случай на ненадлежно връчване на заповедта, да подаде възражение в едномесечен срок от УЗНАВАНЕТО. При проверката констатирахме, че длъжникът е получил пълно копие от всички дела през 2013г. , а в една от десетките жалби до различни институции 5 години след образуване на делата, сам е изброил около 10 състава, които са му оставили без разглеждане възраженията и частните жалби по реда на чл. 419 и сл. от ГПК предвид, че с приложените ПДИ, са приели валидно връчване.

В заключение: Считаме, че след като компетентните съдилища приемат, че срокът на длъжника за възражение е изтекъл с аргумента, че му е връчена заповедта за изпълнение заедно с ПДИ, няма как КЧСИ да приеме обратното, още повече че данните по делата и правният анализ на документите водят до извода, че на длъжника Ивайло Илиев са му връчени всички дължими за връчване документи и той е имал възможност и е използвал тази възможност и продължава да я използва, за да защити правата си. От отговорите на посочените ЧСИ имаме данни, че след приключване на всички производства и разследвания, ще подадат на свой ред сигнали за набедяване до съответните институции.

Още по темата

28/06/2016

Разследване

Частни съдебни изпълнители „забравят“ да уведомят длъжници за правата им