До една година ще има ваксина срещу ХИВ, стана ясно на шестнадесетото издание на Училище за ваксини, което привлече интереса на широк кръг от специалисти – общопрактикуващи лекари, представители на РЗИ и на Националния център по заразни паразитни болести, лекари от болничната и извънболничната помощ, медицински сестри и акушерки, лабораторни специалисти, микробиолози и студенти по медицина.

Хибридното събитие се състоя на 22 април, организирано от Фондация Астра Форум със съдействието на офиса на СЗО в България и в партньорство с Портал на пациента. С това „Училище за ваксини“ организаторите отбелязаха Световната седмица на имунизациите (24 – 30 април) и 50-годишния юбилей на Разширената програма за имунизации на СЗО.

„За своето 50-годишно съществуване Разширената програма за имунизации на Световната здравна организация е предпазила поколения от смъртоносни инфекциозни заболявания. При стартирането й само 5% от хората са били ваксинирани срещу шест заболявания, а сега 80% от хората са ваксинирани срещу 12 заболявания“, – изтъкна експертът по обществено здраве и консултант на офиса на СЗО в България Дженифър Мелгаард. – „Същевременно дезинформацията и създаваното недоверие във ваксините струва човешки животи. Тук е ролята на медицинските работници да дават надеждна информация за ваксините, да изслушват страховете на пациентите и чрез състрадателна грижа да изграждат доверие у тях. Защото ваксините са ефективни и безопасни“.

Проф. Мира Кожухарова направи исторически преглед на ваксинопрофилактиката в света.

„Ваксинопрофилактиката се заражда не защото някой я е измислил, а от необходимостта на човечеството да се предпази от най-смъртоносните заболявания. Така от 1550 г. датира първото сведение за ваксина“, обясни проф. Кожухарова. – „Специално място в историята има Едуард Дженер. През 1796 г. той прилага на 8-годишно момче първата успешна ваксина срещу вариола, извлечена от материал от постула на доячка, болна от едра шарка. Производството на ваксина срещу вариола в България стартира в Разград след указ на княз Батенберг от 1881 г. През 1903 г. тази ваксина става задължителна и от 1927 г. в България вече няма заболели от вариола. Чак през 1980 г. СЗО докладва, че вариолата е еридикирана напълно в света.

През 19 век са създадени и започват да се прилагат успешно ваксините срещу бяс (Луи Пастьор 1885 г.), холера, коремен тиф и чума. През 20 век са създадени ваксините срещу дифтерия, тетанус, коклюш, туберкулоза, жълта треска, петнист тиф, грип, полиомиелит, японски енцефалит, морбили, паротит, рубеола, варицела, менингококи, вирусни хепатити и много други.

През този век американците са се страхували само от полиомиелит и от ядрена война. Масовата имунизация в САЩ започва 1955 г. и много бързо броят на заболелите деца драстично намалява. В днешно време ендемични райони на полиомиелит са само Афганистан и Пакистан, където ваксинацията е възпрепятствана от военни конфликти.

Постижението на 21 век е създаването на конюгираните ваксини, които могат да се прилагат напълно безопасно и на бебета“, добави проф. Кожухарова.

За 140-те години в служба на общественото здраве на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) разказа неговият директор – проф. д-р Ива Христова. „През 1884 г. Оспеновият институт се мести от Разград в София, а през 1901 г. се обединява с Бактериологичният институт, съществуващ от 1884 г. Така се поставя началото на НЦЗПБ и започва производство на ваксини против бяс и холера, както и на противодифтериен серум. От 1908 г. започва да се развива интензивно и дейността на института по лабораторна диагностика на инфекциозните заболявания и епидемиологични проучвания“, каза проф. Христова.

На човешките онкогенни вируси посвети своята лекция вирусологът проф. д-р Радка Аргирова.

„Тези вируси дерегулират клетъчния растеж и делене, нарушават процеса на настъпване на клетъчна смърт, като по този начин правят клетката безсмъртна. В резултат на това се натрупва голяма клетъчна маса – туморът. Около 12 до 17% от случаите на рак са свързани с инфекциозни агенти – бактерии, вируси и паразити, като най-голяма част от тези случаи са причинени от папиломните вируси, хепатит Б и др. Херпесните вируси (например Епщайн-Бар вирус) освен литична инфекция може да предизвикат и латентна. При нея се експресират ограничен брой гени на латентността, които поддържат вирусния геном в клетките. Изведнъж спонтанно може да се произведе инфекциозен вирус в организма, който взаимодейства с клетъчните протеини, за да предизвика рак. Не е възможно ракът да е нелечим. За да се предпазим от рак, трябва да предпазим клетките си от вируси чрез обучение на имунната система. Изходът от персистиращата вирусна инфекция зависи от това как ще действа имунната система. Очаквам много скоро да има ваксина срещу Епщайн-Бар вируса, както и срещу цитомегаловируса, който също е представител на херпесните вируси. А до една година ще имаме ваксина срещу ХИВ“, бе категорична проф. Аргирова.

За стартиралата през април информациона кампания за ваксините на Министерство на здравеопазването и за сайта за имунопрофилактика „+мен“ разказа д-р Кремена Пармакова, началник на отдел „Надзор на заразните болести“ към МЗ. „Истинска и достъпна информация за имунизациите и за болестите, които ваксините предотвратяват, включително за коклюш (магарешка кашлица), може да се открие наспециализирания сайт „+мен“. В последния месец имам 50 000 потребители, като само за един ден потребителите бяха 15 000 заради случаите на коклюш.

Имаме и обратна връзка, като запитванията, на които отговаряме всеки ден, са десет. Имаме фейсбук профил „+мен“, където ежедневно публикуваме послания, свързани с ваксините. Рисуваният герой на кампанията е „Плюсмен“, чието послание е: „Не е важно да си Супермен. Важното е да си ваксиниран и да влезеш в отбора на Плюсмен.“ Част от информационната кампания е и привличането на инфлуенсъри и популярни личности, които да станат посланици на ползите от ваксините“, обясни д-р Пармакова.

Председателят на Сдружение Астра Форум д-р Момчил Баев представи тяхната нова инициатива „Посланици на имунитета“, в който медици от всякакви специалности на добра воля популяризират ваксинопрофилактиката, първо, сред колегите си и след това сред своите пациенти. Д-р Баев подчерта, че в борбата с дезинформацията за ваксините фактите не са достатъчни.

„Нашата целева група не са антиваксърите, които са твърдо предубедени, а колебаещите се, които имат нуждата от още информация, за да вземат решение. За да бъде комуникацията ефективна, медиците трябва да прилагат емоционален подход. Пациентът има нужда да бъдат изслушани неговите страхове и убеждения и тези страхове и убеждения да бъдат успокоени, като разбере, че лекарят е там, за да носи отговорност за неговото здраве и да посрещне нуждите му“, подчерта той.

Д-р Баев представи също второто допълнено и преработено издание на наръчника „Междуличностно общуване за имунизации“, чиято научна редакция е на проф. Мира Кожухарова. Наръчникът е достъпен дигитално на сайта на Астра Форум, а скоро ще бъде готово и печатното издание.

В дискусия след лекциите основната тема бяха случаите на коклюш (магарешка кашлица) в България. Стана ясно, че децата, заболели от коклюш са 38, като две бебета са починали. „На седмица се регистрират от 80 до 90 нови случаи и тъй като при повечето деца не се открива източникът на инфекция, до месец случаите на коклюш ще нараснат до 1000“, прогнозира директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова.

Д-р Кремена Пармакова съобщи, че епидемични взривове от коклюш има в много европейски държави от 2023 г. насам. Основно боледуват деца от 10 до 19 години, като противоепидемичните мерки са свързани с предпазване на най-малките деца, тъй като коклюшът често има летален изход при бебета. Проф. Пармакова подчерта, че деца с алергия към протеини (мляко, яйца) може да се ваксинират срещу коклюш. Тя посъветва възрастните в семейства с бебета да се ваксинират.