Автор / Диана Маркова

Жените в музиката: Съдбата на Роуз Мари Маккой и нейните нежни думи

08 март 2019 в 14:126100
В онези години – 50-те и началото на 60-те – в САЩ все още остро се усеща разделението между цветнокожи и бели. Това са времена, в които...

Прогнозата остава типична за сезона

12 януари 2019 в 07:5326620
Добър вечер, вие сте с прогнозата за времето. Аз съм Диана Маркова и днес ще ви запозная с обстановката в идващите години. Навън вали, а...

Страшен е слабият шум

07 декември 2018 в 17:2156040
„Страшен е слабият шум на счупено твърдо яйце о тезгяха…“ Това не е сценарий за арт пърформанс с яйца. Не е и текст на поп песен. Това е Жак...

Черен петък, бял котарак

23 ноември 2018 в 10:3089174
Здравейте. Казвам се Диана. На трийсет и две навършени години съм. Няма да ви кажа всичко за себе си, само най-важното. И така, живея с...

Голямата изложба в малък формат – картини от Калин Терзийски

26 юни 2018 в 14:3125932
Изненадващо е как добри автори все още съществуват в нашето консуматорско, антикултурно, оглозгано време. Те – също като всички останали –...

За 'Разкажи ми' – новия роман на Калин Терзийски

27 януари 2018 в 08:0335152
Не знам защо, но в съзнанието ми изниква споменът за любимото ми детско филмче – „Костенурките Нинджа“. Бях малко дете, когато телевизиите...

На въртележката сме всички

13 януари 2018 в 08:1541770
Сега ще ви разкажа приказка. От която няма да помъдреете, нито ще заспите. Това е приказка, от която ще се възмутите, костите ви може би ще...

Не сме рая вече

06 януари 2018 в 09:3078332
Не обичам да гледам телевизия и не го правя често, заради десетките кухи псевдо комични предавания, неадекватни сериали и вносни, но...

Бавно: разказ от Диана Маркова

26 декември 2017 в 17:0969900
Казвам се Петя. Работя тук от пет години. Никога не съм си представяла, че ще се задържа толкова дълго време на едно работно място. Всяка...

Дългият път до върха. Тео Шишманов от Тоника СВ

09 декември 2017 в 08:28166602
Тео Шишманов е роден през 1956 г. в Плевен, където живее до петгодишна възраст. Тогава баща му почива и семейството се мести при родителите на...

Проф. д.н. Иван Гарванов – отдаден на бъдещето български учен и преподавател

18 ноември 2017 в 10:2270511
Говорим за глад за специалисти в сферата на IT и софтуерната разработка. Но даваме ли си сметка откъде идват всички тези толкова ценни кадри?...

Шапката на Jimi Sobara

18 октомври 2017 в 17:5777940
Jimi Sobara е роден през 1979 г. в Стара Загора, откъдето е родом майка му. След като се ражда, семейството се мести в Казанлък. И историята започва –...

Лиа – младата художничка, която избра Лондон и обеща да се върне

14 октомври 2017 в 08:03112360
Тя е от поколението, за което общуването чрез технологиите е ежедневие и дори една бъдеща възможност за телепортация не би я смутила....

В търбуха на киното: режисьорът Никола Бошнаков

07 октомври 2017 в 08:0356641
Той е от хората, които заобичваш заради струящия от всяка дума талант. Заради десетките филми, които е направил и прави. И заради...

Срацимир Савов, Blues Traffic и много паламудени вдъхновения на Есенните ахтополски празници

27 септември 2017 в 18:5022230
Събитието с атрактивното име „Паламудени вдъхновения и странджански седенки“ бе открито с водосвет на Агатополския епископ Йеротей и...

В очите на необикновените

23 август 2017 в 14:5038555
Пиша това, когато вече – за пореден път – съм уморена от шума. Шумът не ме побира – аз съм твърде широка за неговите кресливи граници; под...

Историята на Елена - за страшната болест лупус и битката за живот

12 август 2017 в 08:13209941
Вълчанка – това става наименование на заболяването, когато през 19 век лекарите го кръщават системен лупус еритематозус. „Лупус” на...

Историята на Ивайло - трудният път, който калява

25 април 2017 в 14:15179440
Когато срещнах Ивайло за пръв път, веднага ми направи впечатление на образ, сякаш излязъл от „По пътя“ на Джак Керуак – той беше луд, луд за...

Някои тънкости на занаята от майстор Михаил Кочев

21 март 2017 в 11:55111073
Някога, когато бях дете, в града имаше тиха и чиста уличка, на която миришеше на пресни мекици с пудра захар. Баба обичаше да ме води там и аз,...

"Зеленият отбор на България" – крачка към едно по-добро бъдеще

20 март 2017 в 12:2646570
Някъде там, между грубата реалност на един замърсен и обречен на разрушение свят и желанието за позитивна промяна, живеят и работят за...