Автор / Здравка Евтимова

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

08 февруари 2020 в 08:4816010
Разказът на момичето, коeто изгризва проход сред бодилите на живия плат, за да потъне във ВИП света на хората от затворения комплекс „Delta...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение от Здравка Евтимова

26 януари 2020 в 07:5234631
Сенките на къщите пълзяха една към друга - много бавно, като влюбени ученици, глупави и красиви едновременно. Късен сняг и две сенки на...

И аз съм добре: последна част от разказа с продължение от Здравка Евтимова

11 януари 2020 в 07:4424570
Един джип, сребро от джантите до тавана, огромен екземпляр, ханът на джиповете, спря не пред кафене „Соларис“, а пред едноетажната къща на...

На светло: разказ с продължение от Здравка Евтимова

22 декември 2019 в 07:5726830
Тя влезе в „Соларис” и изведнъж стана тихо, като че бяха утрепали някого. Беше облечена, както всеки ден, в сини панталони, бяла блуза....

Дори нямаше тромпет: разказ с продължение от Здравка Евтимова

07 декември 2019 в 08:0038420
- Слушай какво, Дамяне – бай Васо, дядото на Васко се изправи – скала мъж, даже повече, висок като кметството на Радомир. - Ставри, дето биеше...

Отскоро: разказ с продължение от Здравка Евтимова

23 ноември 2019 в 09:0833960
Говореше се, че Риж Димитър притежавал силен удар. С гола ръка трошал пет керемиди, наредени една върху друга. --------- ------- ------- - Дамяне, ти...

Това беше Васко: разказ с продължение от Здравка Евтимова

10 ноември 2019 в 07:3034451
Над нивите с царевица се пъчеха само две къщи на Старо село. След тях се ширеха глог и магарешки трън, всичко с бодли. Ако минеш оттам, шише...

Тук често вали: разказ с продължение от Здравка Евтимова

26 октомври 2019 в 09:1436670
Преместих се в Брюксел, Сияна. Тук често вали, но не е студено. Купувам си плодове и месо от арабския пазар, свежи са, струват три пъти...

Нямаше да остарее никога: разказ с продължение от Здравка Евтимова

12 октомври 2019 в 08:2347110
Дядо му Васо свири на една сватба – и то каква. Някой си Никола от Перник, дърт мъж, убил вече четиридесетака, най-после се излъгал, та се...

Друг път: Разказ с продължение от Здравка Евтимова

28 септември 2019 в 10:2034030
Колата, която спря пред бялата къща на Риж Димитър, събра погледите на всички живи същества в Старо село. Десетина изумени лица са подадоха...

Много искам да си тук: разказ с продължение от Здравка Евтимова

14 септември 2019 в 08:0464842
Господи, като нещо ме боли, главата ми е звънец, сигурно затова не те чувам. Наведи се мъничко. Мама каза, че си се преместил у нас, за да ме...

Прехвърляч баир: разказ с продължение от Здравка Евтимова

01 септември 2019 в 08:3038850
Тогава ти ми каза, Елено: - Пушиш ли, Дамяне? – аз ти казах – „Пуша“ и ти каза –„Дай ми цигарите.” Аз ти ги дадох. Ти започна една по една да...

Пръстен с формата на мида: разказ с продължение от Здравка Евтимова

24 август 2019 в 09:4963770
Не позволявай на гадния живот да те сложи на колене. Нека усмивка крие зъбобола и провалите ти в любовта, защото какво е любовта, ако не...

Тихо, човече: разказ с продължение от Здравка Евтимова

20 юли 2019 в 09:0945260
Човекът седеше в най-тясната стая на къщата им, обърната към градината, където имаше млади овошки, тънки като фунийки, още голи, без листа,...

Направо: разказ с продължение от Здравка Евтимова

07 юли 2019 в 07:3263320
- Слушай Елена, винаги съм била максимално честна и открита с тебе. Ти си ми единствената сватя, а Сияна е единственото ми дете, блестяща...

Какво да ти купя, Сияна: разказ с продължение от Здравка Евтимова

22 юни 2019 в 09:0573281
Пиша ти писмо, мила. Но нямам хартия. Нямам химикал, нито молив. Пиша го наум. Не зная дали си гладна сега, Сияна. Отбий се до детето. Малката ме...

Зрънца леща: разказ с продължение от Здравка Евтимова

09 юни 2019 в 10:0552000
Тя играеше на хорото, на опашката. Лещено зърно, това беше дъщеря ми, с най-евтините панталони, най-евтините ботуши. Добре че е взело тия...

Диво, безкрайно Радомирско хоро: разказ с продължение от Здравка Евтимова

25 май 2019 в 10:1265200
На осми март пак валеше, но малко и никой не плашеше от шепа снежинки. Тогава имаше събор, това означава скари навън, хора, сергии и народ от...

Опал, опал: разказ с продължение от Здравка Евтимова

12 май 2019 в 09:4261140
- Дамяно, ела! Момичето беше облечено в дебела плетена фланела от домашна вълна. Сякаш някой го беше заровил в нея. Ръкавите бяха дълги и...

Щастлив: разказ с продължение от Здравка Евтимова

04 май 2019 в 10:0751150
Стоеше сам. Висок мъж с кафява брада – чакаше пред бялата като аспирин къща. Стърчеше, дъждът потъваше в тъмната му коса, брадата му беше...