Автор / Здравка Евтимова

Не кради по светло: разказ от Здравка Евтимова

20 октомври 2018 в 09:1517320
Три сенки, тънки катеричи опашки, се промъкнаха към оградения със стар зид двор. В двора растяха фиданки – в тоя каменист край освен да...

Васко: разказ от Здравка Евтимова

06 октомври 2018 в 15:1616860
Излизах с онова портмоне, което баба Елена ми подари преди няколко дни. Даде ми дори стотинки, да дрънкат като камбани, че да чуят другите...

Защото е красив: разказ от Здравка Евтимова

22 септември 2018 в 10:4218420
Аз съм Сияна, все още омъжена. За същия човек, Христо. Ето какво смята майка ми за моя живот: - Слушай какво ще ти кажа, глупачке, и си го запиши...

Баща ми и Сияна: разказ от Здравка Евтимова

08 септември 2018 в 09:4324560
- Сияна тръгнала с Риж Димитър – каза майка ми, докато правеше някакъв извлек за болки във врата. След това, като че въобще не си бе отваряла...

Отивай си: разказ от Здравка Евтимова

26 август 2018 в 09:3339860
- Отивай си – каза баба Елена на майка ми. - Ще си отида, но синът ти ще си купи една шепа кучешка отрова и ще я глътне. Баба ми Елена нищо не...

Дори оттатък: разказ от Здравка Евтимова

11 август 2018 в 09:3623410
Този ден я оставих да ме боксира. Този ден бях сънувала Шушомир и през нощта, когато го видях насън, стана празник. Шушомир, най-умното дете...

Цяла вселена никога: разказ от Здравка Евтимова

29 юли 2018 в 09:2239390
Бяха вързали голямата жена за един дъб – тук, около Старо село, гората е хилава, дъбът не го бива твърде, но колкото да вържеш човек с въже за...

Имам всичко: разказ от Здравка Евтимова

14 юли 2018 в 09:2133481
Имам всичко, ако човек е достатъчно глупав да си въобрази, че всичкото е в банката. Постигала съм успехи. Зная - успешният човек е мебел, по...

Две черни фланелки: разказ от Здравка Евтимова

30 юни 2018 в 09:3430710
Бяха се хванали за ръка. Две деца, облечени в еднакви черни панталонки и черни фланелки, каквито продаваха в кръчмата на Старо село. Оттам...

Туп, туп, туп: разказ от Здравка Евтимова

17 юни 2018 в 09:1633030
- Ще ти кажа нещо важно, моето момиче. - Аз не съм твое момиче - казах на жената с прозрачните ръце, която лъжеше, че е моя баба. Тя вече ме беше...

Сияна: Разказ от Здравка Евтимова

02 юни 2018 в 09:1421980
Предпочиташе всичко да е ясно и просто: тоест плащаше си и получаваше услугата. Хората отдавна го бяха измислили. Сияна никога не мамеше,...

Човекът, който разказва за полунощ: разказ от Здравка Евтимова

19 май 2018 в 09:3834350
Една висока жена в кафява рокля, каквито продаваха в смесения магазин – кръчма, хлебарница, стъкларница, железария, аптека - в Старо село, и...

Мъж с рижа коса: разказ за Гергьовден от Здравка Евтимова

06 май 2018 в 08:0059170
Това го исках. Господи, виках му, ако ти не им запалиш къщата, аз ще ѝ драсна кибрита. Много го мразя тоз Андо, като го гледам, хващам нож и...

Трева за деца и котки: разказ от Здравка Евтимова

22 април 2018 в 08:3092780
Сутрин с приятелката на баща ми Дарина ходехме в градината. Аз се напъхвах в дълга червена фланелка, която ми беше като рокля, и я връзвах с...

Подаръци: великденски разказ от Здравка Евтимова

07 април 2018 в 18:1738390
На Людмила Янева Марко не им беше купил подаръци за Великден. Работи до късно, не разбираше от момичешки работи и все даваше плюшени мечета...

Осем и четвърт: разказ от Здравка Евтимова

24 март 2018 в 08:0129470
Трябваше много внимателно да я наблюдава, а Тино беше особено внимателен човек. Бяха си уговорили среща чрез Фейсбук. Щеше му се да я изучи...

Пътят: разказ от Здравка Евтимова

11 март 2018 в 09:0038441
Може би на друга жена и през ум не би й минало да постъпи така. Сметките ми винаги са излизали криви; когато трябва да направя важна стъпка,...

Главен експерт Илиева: разказ от Здравка Евтимова

24 февруари 2018 в 09:1034820
- Изабело, трябва веднага да ме заведеш при доктор Господинова. Я ела по-близо. Мириша ли на лошо? - Вониш, госпожице Мана. Цял ден язди...

Роклята: разказ от Здравка Евтимова

10 февруари 2018 в 07:3044580
Прибрах едно от децата на Тано, първото, най-голямото. Кръстих го Ана - хем късо, хем лесно се помни. Не знам дали тая бяла въшка е глупава. Взе...

Корави времена: разказ от Здравка Евтимова

27 януари 2018 в 08:4535370
Голяма съм, стърча над мъжете като кътник над останалите зъби, и съм яка. - Как можа да станеш такава скала? - разправя мама. - Баща ти дребен,...