{literal}
Автор / Здравка Евтимова

Човекът, който разказва за полунощ: разказ от Здравка Евтимова

19 май 2018 в 09:3820680
Една висока жена в кафява рокля, каквито продаваха в смесения магазин – кръчма, хлебарница, стъкларница, железария, аптека - в Старо село, и...

Мъж с рижа коса: разказ за Гергьовден от Здравка Евтимова

06 май 2018 в 08:0044860
Това го исках. Господи, виках му, ако ти не им запалиш къщата, аз ще ѝ драсна кибрита. Много го мразя тоз Андо, като го гледам, хващам нож и...

Трева за деца и котки: разказ от Здравка Евтимова

22 април 2018 в 08:3085410
Сутрин с приятелката на баща ми Дарина ходехме в градината. Аз се напъхвах в дълга червена фланелка, която ми беше като рокля, и я връзвах с...

Подаръци: великденски разказ от Здравка Евтимова

07 април 2018 в 18:1730610
На Людмила Янева Марко не им беше купил подаръци за Великден. Работи до късно, не разбираше от момичешки работи и все даваше плюшени мечета...

Осем и четвърт: разказ от Здравка Евтимова

24 март 2018 в 08:0122340
Трябваше много внимателно да я наблюдава, а Тино беше особено внимателен човек. Бяха си уговорили среща чрез Фейсбук. Щеше му се да я изучи...

Пътят: разказ от Здравка Евтимова

11 март 2018 в 09:0032901
Може би на друга жена и през ум не би й минало да постъпи така. Сметките ми винаги са излизали криви; когато трябва да направя важна стъпка,...

Главен експерт Илиева: разказ от Здравка Евтимова

24 февруари 2018 в 09:1030690
- Изабело, трябва веднага да ме заведеш при доктор Господинова. Я ела по-близо. Мириша ли на лошо? - Вониш, госпожице Мана. Цял ден язди...

Роклята: разказ от Здравка Евтимова

10 февруари 2018 в 07:3039680
Прибрах едно от децата на Тано, първото, най-голямото. Кръстих го Ана - хем късо, хем лесно се помни. Не знам дали тая бяла въшка е глупава. Взе...

Корави времена: разказ от Здравка Евтимова

27 януари 2018 в 08:4530620
Голяма съм, стърча над мъжете като кътник над останалите зъби, и съм яка. - Как можа да станеш такава скала? - разправя мама. - Баща ти дребен,...

За нея: разказ от Здравка Евтимова

14 януари 2018 в 09:3128140
- Пак ли този! – заявява Сашката, началничката на хранилището в нашата комисия, когато й отнасям един току-що генериран документ. Поглежда...

Коледа в Германия: разказ-шега от Здравка Евтимова

24 декември 2017 в 18:3170693
Сините й очи ми тежаха, а най-много ме измъчваше фактът, че тя въобще не се криеше, стоеше на метър от мене и ме разглеждаше – това бе моята...

Наистина сънувах теб: разказ от Здравка Евтимова

09 декември 2017 в 08:2448140
Беше просто експеримент, мила Ана. Нищо повече, знаеш, умът ми търси предизвикателства, търси скрити, но съдържателни детайли. Детайлът е...

Последната дупка на кавала: текст-шега от Здравка Евтимова

26 ноември 2017 в 07:0141860
Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви....

Защо Господ измислил оградите и есента: разказ-шега от Здравка Евтимова

11 ноември 2017 в 09:3538160
- Хубави масловки сложих, осем буркана – обяви Захария, но устата й искаше да изрече съвсем друго нещо. Зеленикавите й очи, диви гущери,...

Двете хлапета и улицата: разказ от Здравка Евтимова

28 октомври 2017 в 08:0538501
Асфалтът по улицата светеше, сигурно мислеше, че е седефена черупка на мида, но момичето, около пет, а може би шестгодишно, не знаеше какво е...

Да поправиш покрив: разказ от Здравка Евтимова

14 октомври 2017 в 07:3540280
През този октомврийски ден валя много дъжд и покривът протече над главите им. Ана сложи два легена, но прокапа на още едно място. Тогава...

За бащите и буквите: есе от Здравка Евтимова

30 септември 2017 в 09:2388531
Когато бях дете, непрекъснато молех баща си да ми разказва приказки. Той беше електротехник и все се прибираше уморен у дома. Съседите само...

Кутия със стъклени топчета: разказ от Здравка Евтимова

09 септември 2017 в 09:1622750
Марина готвеше лошо. Даваше на тате един тиган с картофи, бутче от пиле, тенджерка с нарязани домати. Докато той не изядеше всичко, не му...

Гувернантката: разказ от Здравка Евтимова

26 август 2017 в 09:0055602
Майка ми говореше тихо. Приличаше на професор, с очила, изглеждаше прекрасно, между другото, сакото й беше Karen Walker, блузата - Мarc Jacobs,...

Най-добрият приятел: разказ от Здравка Евтимова

12 август 2017 в 09:2842660
- Няма повече да се криеш! – изтрещя голямата Марина. – Ако се криеш, ще ти откъсна главата – каза тя и вместо да ми откъсне главата, ме...