Автор / Здравка Евтимова

Защо Господ измислил оградите и есента: разказ-шега от Здравка Евтимова

11 ноември 2017 в 09:3524550
- Хубави масловки сложих, осем буркана – обяви Захария, но устата й искаше да изрече съвсем друго нещо. Зеленикавите й очи, диви гущери,...

Двете хлапета и улицата: разказ от Здравка Евтимова

28 октомври 2017 в 08:0527661
Асфалтът по улицата светеше, сигурно мислеше, че е седефена черупка на мида, но момичето, около пет, а може би шестгодишно, не знаеше какво е...

Да поправиш покрив: разказ от Здравка Евтимова

14 октомври 2017 в 07:3530970
През този октомврийски ден валя много дъжд и покривът протече над главите им. Ана сложи два легена, но прокапа на още едно място. Тогава...

За бащите и буквите: есе от Здравка Евтимова

30 септември 2017 в 09:2373911
Когато бях дете, непрекъснато молех баща си да ми разказва приказки. Той беше електротехник и все се прибираше уморен у дома. Съседите само...

Кутия със стъклени топчета: разказ от Здравка Евтимова

09 септември 2017 в 09:1617110
Марина готвеше лошо. Даваше на тате един тиган с картофи, бутче от пиле, тенджерка с нарязани домати. Докато той не изядеше всичко, не му...

Гувернантката: разказ от Здравка Евтимова

26 август 2017 в 09:0044322
Майка ми говореше тихо. Приличаше на професор, с очила, изглеждаше прекрасно, между другото, сакото й беше Karen Walker, блузата - Мarc Jacobs,...

Най-добрият приятел: разказ от Здравка Евтимова

12 август 2017 в 09:2835330
- Няма повече да се криеш! – изтрещя голямата Марина. – Ако се криеш, ще ти откъсна главата – каза тя и вместо да ми откъсне главата, ме...

Госпожа Илиева: разказ от Здравка Евтимова

05 август 2017 в 09:0137370
Масажистката й беше възрастна, тиха жена. Думите й звучаха така, сякаш ги произнасяше с изтънялата си, светла кожа:– „Още мъничко госпожо”....

Зелените очи на вятъра: разказ от Здравка Евтимова

15 юли 2017 в 08:3084530
Скрих се в килера, но и там се чуваше. Баща ми крещеше на мама такива думи, че ако излезеха от моите уста, щеше да ми отреже и ушите, и ръцете...

Камък от стара улица: разказ от Здравка Евтимова

02 юли 2017 в 07:0280400
Януари беше поръбил дърветата с ледени конци, окови от замръзнали капки притискаха клоните, студът беше умъртвил полето. Вятърът посягаше...

Добрата страна на нещата: разказ-шега от Здравка Евтимова

18 юни 2017 в 09:41153040
Нямаше никакво място за паркиране, колите се бяха наблъскали една до друга - стари тухли в зид - и Мели се заби в една пряспа. Нямаше избор,...

За лъжата: разказ от Здравка Евтимова

03 юни 2017 в 09:1154150
- Помниш ли - вчера напълнихме двете кофи с вода, за да полеем храстите годжи бери - заговори Геро. Гласът му беше бавен, неуловим като белите...

Марусел: разказ от Здравка Евтимова

20 май 2017 в 09:0044100
Това е песен, която искам да забравя, както искам да изтрия израза на лицето ти от паметта си. Все още виждам чертите ти в очертанията на...

Гергьовден: разказ от Здравка Евтимова

06 май 2017 в 07:3182930
Момчето седеше в края на пътеката - толкова невзрачна, че приличаше повече на изоставено поле - и гледаше реката. В Струма живееха много...

Нямаха: разказ от Здравка Евтимова

23 април 2017 в 08:1058390
Небето се огъваше, хвърляше лед и вятър, дърветата пред кафенето, брадясали старци в белия въздух, съскаха с клони. Беше студено в стаичката,...

Сянката: разказ от Здравка Евтимова

08 април 2017 в 08:3063600
Лесно беше. Беше въпрос на престиж елитните семейства да поддържат възпитани сенки за дъщерите си. Нико вървеше след Дориана и...

Ханове мои: разказ от Здравка Евтимова

25 март 2017 в 09:0077200
Виждали сте го в градинката пред Народния театър, край фонтана със статуя на момиче. До краката му стърчи грамадна чанта, край него, ако сте...

Хлапе: разказ от Здравка Евтимова

11 март 2017 в 15:1664401
Погледна го с голямо любопитство - лице колкото юмрук, бяло, малък нос, тънки косъмчета по главата, които в светлината на слънцето му се...

Остави бележка, когато напускаш: разказ-шега от Здравка Евтимова

25 февруари 2017 в 08:5187891
- Не приказвай нервно. По-добре езика си отрежи, свари го и го изяж, но не позволявай нито един скандал да излезе от устата ти - очите й са сини...

Човекът е парчета стъкло: разказ от Здравка Евтимова

04 февруари 2017 в 08:45109380
Какъв човек, потаен като къртицата под земята беше Витан – див та див, да те е страх да го погледнеш. Но как да не го гледаш - колкото див,...