Автор / Здравка Евтимова

Разделяха: разказ от Здравка Евтимова

13 юни 2020 в 15:4691860
Отначало всичко разделяха поравно, но Кристиян изтъкна, че Тея се къпе по-дълго от него, следователно изразходва повече вода; еrgo,...

Ти. Останалото е самота: разказ от Здравка Евтимова

31 май 2020 в 11:2648590
„Всичко в живота, което не е предателство, си ти” – това беше текстът, написан върху обикновен бял лист, пъхнат във възможно най-евтиния...

Жедна: разказ от Здравка Евтимова

17 май 2020 в 08:3069840
- Има такива хора - каза тя. – Застанат ли в сянката на някое дърво, то изсъхва. Явор погледна към бора, под който се беше спрял на тоя див...

Мисълта за Ана: разказ с продължение от Здравка Евтимова

03 май 2020 в 21:0545840
Мисълта за Ана го изпълваше с тъга. За да я прогони, отиваше в училището на дъщеря си. Питаше класната й, съвсем небрежно впрочем, какви...

Подарък за Великден: разказ на Здравка Евтимова

19 април 2020 в 09:0376740
Мама каза, че заради вируса не можеш да идваш. Преди идваше по Скайп и по Месинджър, а сега спря – няма те нито в Скайп, нито в Месинджър –...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

04 април 2020 в 09:0337041
Животът е бледа бира – казваше си той всеки път, когато му се стореше, че е на път да се натъжи за нещо. Каква тъга, каква скръб, животът е...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

21 март 2020 в 07:3041023
Коронавирусът ме плаши. Плащаш дванайсет лева за пет некролога, залепяш единия върху вратата на входа. Скриваш се наблизо и наблюдаваш как...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

08 март 2020 в 07:5038270
Баба живя три години след дядо. Най-щастливите ми години. Садяхме ягоди, научи ме да ги плевя, научи ме да присаждам дръвчета - хем по пет...

Бодливият жив плет: разказ с продължение на Здравка Евтимова

22 февруари 2020 в 08:2752300
Отрязах последното клонче от бодливия жив плет, който ме отделяше от Николай. В първата минута не можех да помръдна, не успях да поема...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

08 февруари 2020 в 08:4832740
Разказът на момичето, коeто изгризва проход сред бодилите на живия плат, за да потъне във ВИП света на хората от затворения комплекс „Delta...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение от Здравка Евтимова

26 януари 2020 в 07:5244791
Сенките на къщите пълзяха една към друга - много бавно, като влюбени ученици, глупави и красиви едновременно. Късен сняг и две сенки на...

И аз съм добре: последна част от разказа с продължение от Здравка Евтимова

11 януари 2020 в 07:4432390
Един джип, сребро от джантите до тавана, огромен екземпляр, ханът на джиповете, спря не пред кафене „Соларис“, а пред едноетажната къща на...

На светло: разказ с продължение от Здравка Евтимова

22 декември 2019 в 07:5733120
Тя влезе в „Соларис” и изведнъж стана тихо, като че бяха утрепали някого. Беше облечена, както всеки ден, в сини панталони, бяла блуза....

Дори нямаше тромпет: разказ с продължение от Здравка Евтимова

07 декември 2019 в 08:0045330
- Слушай какво, Дамяне – бай Васо, дядото на Васко се изправи – скала мъж, даже повече, висок като кметството на Радомир. - Ставри, дето биеше...

Отскоро: разказ с продължение от Здравка Евтимова

23 ноември 2019 в 09:0839220
Говореше се, че Риж Димитър притежавал силен удар. С гола ръка трошал пет керемиди, наредени една върху друга. --------- ------- ------- - Дамяне, ти...

Това беше Васко: разказ с продължение от Здравка Евтимова

10 ноември 2019 в 07:3040191
Над нивите с царевица се пъчеха само две къщи на Старо село. След тях се ширеха глог и магарешки трън, всичко с бодли. Ако минеш оттам, шише...

Тук често вали: разказ с продължение от Здравка Евтимова

26 октомври 2019 в 09:1441250
Преместих се в Брюксел, Сияна. Тук често вали, но не е студено. Купувам си плодове и месо от арабския пазар, свежи са, струват три пъти...

Нямаше да остарее никога: разказ с продължение от Здравка Евтимова

12 октомври 2019 в 08:2352850
Дядо му Васо свири на една сватба – и то каква. Някой си Никола от Перник, дърт мъж, убил вече четиридесетака, най-после се излъгал, та се...

Друг път: Разказ с продължение от Здравка Евтимова

28 септември 2019 в 10:2039620
Колата, която спря пред бялата къща на Риж Димитър, събра погледите на всички живи същества в Старо село. Десетина изумени лица са подадоха...

Много искам да си тук: разказ с продължение от Здравка Евтимова

14 септември 2019 в 08:0483582
Господи, като нещо ме боли, главата ми е звънец, сигурно затова не те чувам. Наведи се мъничко. Мама каза, че си се преместил у нас, за да ме...