Автор / Здравка Евтимова

Роклята: разказ от Здравка Евтимова

10 февруари 2018 в 07:3032660
Прибрах едно от децата на Тано, първото, най-голямото. Кръстих го Ана - хем късо, хем лесно се помни. Не знам дали тая бяла въшка е глупава. Взе...

Корави времена: разказ от Здравка Евтимова

27 януари 2018 в 08:4524300
Голяма съм, стърча над мъжете като кътник над останалите зъби, и съм яка. - Как можа да станеш такава скала? - разправя мама. - Баща ти дребен,...

За нея: разказ от Здравка Евтимова

14 януари 2018 в 09:3122960
- Пак ли този! – заявява Сашката, началничката на хранилището в нашата комисия, когато й отнасям един току-що генериран документ. Поглежда...

Коледа в Германия: разказ-шега от Здравка Евтимова

24 декември 2017 в 18:3164333
Сините й очи ми тежаха, а най-много ме измъчваше фактът, че тя въобще не се криеше, стоеше на метър от мене и ме разглеждаше – това бе моята...

Наистина сънувах теб: разказ от Здравка Евтимова

09 декември 2017 в 08:2443340
Беше просто експеримент, мила Ана. Нищо повече, знаеш, умът ми търси предизвикателства, търси скрити, но съдържателни детайли. Детайлът е...

Последната дупка на кавала: текст-шега от Здравка Евтимова

26 ноември 2017 в 07:0137890
Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви....

Защо Господ измислил оградите и есента: разказ-шега от Здравка Евтимова

11 ноември 2017 в 09:3534600
- Хубави масловки сложих, осем буркана – обяви Захария, но устата й искаше да изрече съвсем друго нещо. Зеленикавите й очи, диви гущери,...

Двете хлапета и улицата: разказ от Здравка Евтимова

28 октомври 2017 в 08:0534601
Асфалтът по улицата светеше, сигурно мислеше, че е седефена черупка на мида, но момичето, около пет, а може би шестгодишно, не знаеше какво е...

Да поправиш покрив: разказ от Здравка Евтимова

14 октомври 2017 в 07:3536780
През този октомврийски ден валя много дъжд и покривът протече над главите им. Ана сложи два легена, но прокапа на още едно място. Тогава...

За бащите и буквите: есе от Здравка Евтимова

30 септември 2017 в 09:2383851
Когато бях дете, непрекъснато молех баща си да ми разказва приказки. Той беше електротехник и все се прибираше уморен у дома. Съседите само...

Кутия със стъклени топчета: разказ от Здравка Евтимова

09 септември 2017 в 09:1619850
Марина готвеше лошо. Даваше на тате един тиган с картофи, бутче от пиле, тенджерка с нарязани домати. Докато той не изядеше всичко, не му...

Гувернантката: разказ от Здравка Евтимова

26 август 2017 в 09:0051032
Майка ми говореше тихо. Приличаше на професор, с очила, изглеждаше прекрасно, между другото, сакото й беше Karen Walker, блузата - Мarc Jacobs,...

Най-добрият приятел: разказ от Здравка Евтимова

12 август 2017 в 09:2839720
- Няма повече да се криеш! – изтрещя голямата Марина. – Ако се криеш, ще ти откъсна главата – каза тя и вместо да ми откъсне главата, ме...

Госпожа Илиева: разказ от Здравка Евтимова

05 август 2017 в 09:0141470
Масажистката й беше възрастна, тиха жена. Думите й звучаха така, сякаш ги произнасяше с изтънялата си, светла кожа:– „Още мъничко госпожо”....

Зелените очи на вятъра: разказ от Здравка Евтимова

15 юли 2017 в 08:3088580
Скрих се в килера, но и там се чуваше. Баща ми крещеше на мама такива думи, че ако излезеха от моите уста, щеше да ми отреже и ушите, и ръцете...

Камък от стара улица: разказ от Здравка Евтимова

02 юли 2017 в 07:0283440
Януари беше поръбил дърветата с ледени конци, окови от замръзнали капки притискаха клоните, студът беше умъртвил полето. Вятърът посягаше...

Добрата страна на нещата: разказ-шега от Здравка Евтимова

18 юни 2017 в 09:41155370
Нямаше никакво място за паркиране, колите се бяха наблъскали една до друга - стари тухли в зид - и Мели се заби в една пряспа. Нямаше избор,...

За лъжата: разказ от Здравка Евтимова

03 юни 2017 в 09:1156470
- Помниш ли - вчера напълнихме двете кофи с вода, за да полеем храстите годжи бери - заговори Геро. Гласът му беше бавен, неуловим като белите...

Марусел: разказ от Здравка Евтимова

20 май 2017 в 09:0049670
Това е песен, която искам да забравя, както искам да изтрия израза на лицето ти от паметта си. Все още виждам чертите ти в очертанията на...

Гергьовден: разказ от Здравка Евтимова

06 май 2017 в 07:3185830
Момчето седеше в края на пътеката - толкова невзрачна, че приличаше повече на изоставено поле - и гледаше реката. В Струма живееха много...