Автор / Здравка Евтимова

Мишката - разказ от Здравка Евтимова

22 януари 2023 в 08:1650420
Беше студено. Мислеше си, че на втория етаж на гарата ще е по-добре, но не беше. На всички пейки бяха налягали хора, омотани кой в каквото има...

Иван Иванов - разказ от Здравка Евтимова

07 януари 2023 в 08:00183780
Защо Косева бе извикала тъкмо мене? Разбира се, че ми беше неприятно. Името й предизвиква съмнения, че току-що сте погълнали изгнил плод....

Беше хубаво в хижата - Коледен разказ от Здравка Евтимова

24 декември 2022 в 08:0055130
Неда се беше държала като много глупаво момиче. Но ако и сега трябваше да го направи, пак щеше да постъпи така. Беше повярвала, че когато е...

Преводач на мисли - разказ от Здравка Евтимова

10 декември 2022 в 07:5575410
Може би не всички са податливи на лилавите облаци. Първоначално и аз не бях, макар че съм средностатистическа единица - жена без специални...

Ти си от злато - разказ от Здравка Евтимова

27 ноември 2022 в 08:00123540
А аз исках да ходя на детската градина при добрите деца и при госпожата, който им пееше песнички. Понякога сутрин, а може и да беше вече десет...

Мандатите: разказ от Здравка Евтимова

12 ноември 2022 в 09:3759940
„Учтивостта не струва нищо, но купува всичко“ – това беше максимата на мама, изстреляла я в небето, поради което тя сияйно блестеше....

Светът се казва Емил - разказ от Здравка Евтимова

29 октомври 2022 в 08:3071291
Дия се беше се надявала, не, по-скоро беше сигурна, че е намерила чисто място, сигурно и топло, където ще прекара много зими и много пролети –...

Пръв се ражда ножът: разказ от Здравка Евтимова

15 октомври 2022 в 09:2949990
- Първо се ражда ножът, не човекът. Ражда се ножът, след него типът, който ще забие същия този нож в гърба на другарчето си – младият мъж не я...

Лили - разказ от Здравка Евтимова

01 октомври 2022 в 08:3074530
Трябва да се науча. Обезателно. Колкото по-бързо, толкова по-хубаво. Но беше студено. Не водата, тя беше приятна като капучино с канела, но...

Имаш хубава усмивка - разказ от Здравка Евтимова

17 септември 2022 в 08:3079820
Люса се почеса по главата и не можа да измисли нищо. - Опиши ми живота си - беше й казал онзи тип, но в живота й нямаше нищо за описване –...

Стопанинът на септември: разказ от Здравка Евтимова

04 септември 2022 в 21:3569580
На Румяна Беше доста висок, с черна фланелка, черни панталони, черна брада и вечер човек трудно можеше да го забележи, ако кара кола. Той се...

Стихове за самотни мъже - разказ от Здравка Евтимова

20 август 2022 в 08:3061390
- Ако се обърнеш към къпините през май, ще изтръпнеш - кълбо от бодили, храсталак, в който спят змии. Хората често са такива – купчина от зли...

Сънувай в лятна нощ - разказ от Здравка Евтимова

06 август 2022 в 08:3158630
Става дума за 11-о училище „Петър Берон“, повече известно с псевдонима си „Храброст - Граово“, изписан с огромни букви на табела над...

Трийсет и три - разказ от Здравка Евтимова

30 юли 2022 в 08:3551580
- Ако вървиш по пътя, който сам си избрал, трудностите са стъпала нагоре към целта – беше й казал Николай. – Аз имам цел – да бъда смел човек....

Търговия със саби: разказ от Здравка Евтимова

25 юни 2022 в 09:1047840
Юлиан притежаваше колекция от хладни оръжия. Беше биохимик, занимаваше се с изследвания на кръвта на хиляди хора, така че очакването дали...

Рожденият ден на Тома - разказ от Здравка Евтимова

11 юни 2022 в 08:0262290
- Трябва – каза си Надя. – Налага се да приема истината и да живея. Защото лъжата изяжда лъжеца. Отначало всяка измама е малко зрънце, но то...

Яж! - разказ от Здравка Евтимова

28 май 2022 в 08:2248151
- Пияниците са светлите кораби в езерото на алкохола – казваше й Константин. Самият той не поглеждаше към алкохола, поради факта, че баща му...

Привечер - време за залези – разказ от Здравка Евтимова

14 май 2022 в 08:2063961
Тичах бързо. Беше още по-студено, вятърът блъскаше шепи скреж в лицето ми, но не можех да остана в гарсониерата - при стария лаптоп, който...

Пази се, Ани - разказ от Здравка Евтимова

30 април 2022 в 08:2765590
- Пази се, Ани. Плочките на тротоара са влажни, ще се подхлъзнеш – той я хвана за ръка. Беше обул онези черни панталони, същите и със същите...

Цветница - разказ от Здравка Евтимова

16 април 2022 в 07:3153790
Телефонът на Стоян звънна. - Тате, болна съм. Мъжът беше висок и спокоен. Пиеше кафе, беше отказал цигарите. Нищо не каза, но телефонът се...