Автор / Здравка Евтимова

Нямаше да остарее никога: разказ с продължение от Здравка Евтимова

12 октомври 2019 в 08:2324570
Дядо му Васо свири на една сватба – и то каква. Някой си Никола от Перник, дърт мъж, убил вече четиридесетака, най-после се излъгал, та се...

Друг път: Разказ с продължение от Здравка Евтимова

28 септември 2019 в 10:2022360
Колата, която спря пред бялата къща на Риж Димитър, събра погледите на всички живи същества в Старо село. Десетина изумени лица са подадоха...

Много искам да си тук: разказ с продължение от Здравка Евтимова

14 септември 2019 в 08:0436812
Господи, като нещо ме боли, главата ми е звънец, сигурно затова не те чувам. Наведи се мъничко. Мама каза, че си се преместил у нас, за да ме...

Прехвърляч баир: разказ с продължение от Здравка Евтимова

01 септември 2019 в 08:3029360
Тогава ти ми каза, Елено: - Пушиш ли, Дамяне? – аз ти казах – „Пуша“ и ти каза –„Дай ми цигарите.” Аз ти ги дадох. Ти започна една по една да...

Пръстен с формата на мида: разказ с продължение от Здравка Евтимова

24 август 2019 в 09:4956550
Не позволявай на гадния живот да те сложи на колене. Нека усмивка крие зъбобола и провалите ти в любовта, защото какво е любовта, ако не...

Тихо, човече: разказ с продължение от Здравка Евтимова

20 юли 2019 в 09:0937320
Човекът седеше в най-тясната стая на къщата им, обърната към градината, където имаше млади овошки, тънки като фунийки, още голи, без листа,...

Направо: разказ с продължение от Здравка Евтимова

07 юли 2019 в 07:3255750
- Слушай Елена, винаги съм била максимално честна и открита с тебе. Ти си ми единствената сватя, а Сияна е единственото ми дете, блестяща...

Какво да ти купя, Сияна: разказ с продължение от Здравка Евтимова

22 юни 2019 в 09:0565841
Пиша ти писмо, мила. Но нямам хартия. Нямам химикал, нито молив. Пиша го наум. Не зная дали си гладна сега, Сияна. Отбий се до детето. Малката ме...

Зрънца леща: разказ с продължение от Здравка Евтимова

09 юни 2019 в 10:0545550
Тя играеше на хорото, на опашката. Лещено зърно, това беше дъщеря ми, с най-евтините панталони, най-евтините ботуши. Добре че е взело тия...

Диво, безкрайно Радомирско хоро: разказ с продължение от Здравка Евтимова

25 май 2019 в 10:1257900
На осми март пак валеше, но малко и никой не плашеше от шепа снежинки. Тогава имаше събор, това означава скари навън, хора, сергии и народ от...

Опал, опал: разказ с продължение от Здравка Евтимова

12 май 2019 в 09:4254280
- Дамяно, ела! Момичето беше облечено в дебела плетена фланела от домашна вълна. Сякаш някой го беше заровил в нея. Ръкавите бяха дълги и...

Щастлив: разказ с продължение от Здравка Евтимова

04 май 2019 в 10:0744480
Стоеше сам. Висок мъж с кафява брада – чакаше пред бялата като аспирин къща. Стърчеше, дъждът потъваше в тъмната му коса, брадата му беше...

Стиснах ръката ти: разказ с продължение от Здравка Евтимова

13 април 2019 в 10:1637880
Валеше ситен дъжд. Духаше вятър. Бялата къща изглеждаше като палат от някоя приказка, но къде ти приказки в тоя град. Вече никой не им...

Трябваше да ѝ каже нещо: разказ с продължение от Здравка Евтимова

30 март 2019 в 10:0549280
Васко притисна звънеца на къщата на щурата Лена, билкарката. Добре че ме боли тука, под ребрата, рече си той. Хич не го интересуваха билките,...

Излез: разказ с продължение от Здравка Евтимова

17 март 2019 в 10:0030650
- Какво направи ти? Какво направи, глупако – жената с прошарената коса приказваше бавно и равно, като че Струма беше замръзнала под езика ѝ....

Градът: разказ с продължение от Здравка Евтимова

02 март 2019 в 09:2534910
Пропищя градът. Пропищяха околните села. Хората пристигаха да нагледат виличките си. Оградите от стоманена тел липсваха, понякога...

След него дойде лед: разказ с продължение от Здравка Евтимова

16 февруари 2019 в 11:0837310
Баща му хем кашляше, хем го боляха гърдите, като си поемеше въздух. Лежеше вкъщи, фелдшерът по телефона му обясни да се маже с мед и нишадър,...

Шоколад - разказ с продължение от Здравка Евтимова

02 февруари 2019 в 09:3066701
- Дядо, разкажи ми как тате изял бонбоните, дето ти си купил за приятелите ти – момичето държеше за ръка високия мъж с прошарена коса. То се...

Месечинке: разказ с продължение от Здравка Евтимова

20 януари 2019 в 10:3641820
Намериха Вовата с подвити и позеленели клепачи – паднал през кафене „Солирас” – видели го две жени от „Чистотата” и не повярвали на...

Коледен разказ от Здравка Евтимова

24 декември 2018 в 14:1649360
Стояха в сянката на голямата къща, най-светлата в Даскалово. Момичето беше високо, с тъмна коса и тъмни очи, в които живееше нощта. Може би...