Автор / Здравка Евтимова

Зрънца леща: разказ с продължение от Здравка Евтимова

09 юни 2019 в 10:0525180
Тя играеше на хорото, на опашката. Лещено зърно, това беше дъщеря ми, с най-евтините панталони, най-евтините ботуши. Добре че е взело тия...

Диво, безкрайно Радомирско хоро: разказ с продължение от Здравка Евтимова

25 май 2019 в 10:1243420
На осми март пак валеше, но малко и никой не плашеше от шепа снежинки. Тогава имаше събор, това означава скари навън, хора, сергии и народ от...

Опал, опал: разказ с продължение от Здравка Евтимова

12 май 2019 в 09:4241370
- Дамяно, ела! Момичето беше облечено в дебела плетена фланела от домашна вълна. Сякаш някой го беше заровил в нея. Ръкавите бяха дълги и...

Щастлив: разказ с продължение от Здравка Евтимова

04 май 2019 в 10:0735210
Стоеше сам. Висок мъж с кафява брада – чакаше пред бялата като аспирин къща. Стърчеше, дъждът потъваше в тъмната му коса, брадата му беше...

Стиснах ръката ти: разказ с продължение от Здравка Евтимова

13 април 2019 в 10:1629990
Валеше ситен дъжд. Духаше вятър. Бялата къща изглеждаше като палат от някоя приказка, но къде ти приказки в тоя град. Вече никой не им...

Трябваше да ѝ каже нещо: разказ с продължение от Здравка Евтимова

30 март 2019 в 10:0540550
Васко притисна звънеца на къщата на щурата Лена, билкарката. Добре че ме боли тука, под ребрата, рече си той. Хич не го интересуваха билките,...

Излез: разказ с продължение от Здравка Евтимова

17 март 2019 в 10:0024010
- Какво направи ти? Какво направи, глупако – жената с прошарената коса приказваше бавно и равно, като че Струма беше замръзнала под езика ѝ....

Градът: разказ с продължение от Здравка Евтимова

02 март 2019 в 09:2528760
Пропищя градът. Пропищяха околните села. Хората пристигаха да нагледат виличките си. Оградите от стоманена тел липсваха, понякога...

След него дойде лед: разказ с продължение от Здравка Евтимова

16 февруари 2019 в 11:0830280
Баща му хем кашляше, хем го боляха гърдите, като си поемеше въздух. Лежеше вкъщи, фелдшерът по телефона му обясни да се маже с мед и нишадър,...

Шоколад - разказ с продължение от Здравка Евтимова

02 февруари 2019 в 09:3057841
- Дядо, разкажи ми как тате изял бонбоните, дето ти си купил за приятелите ти – момичето държеше за ръка високия мъж с прошарена коса. То се...

Месечинке: разказ с продължение от Здравка Евтимова

20 януари 2019 в 10:3632550
Намериха Вовата с подвити и позеленели клепачи – паднал през кафене „Солирас” – видели го две жени от „Чистотата” и не повярвали на...

Коледен разказ от Здравка Евтимова

24 декември 2018 в 14:1643310
Стояха в сянката на голямата къща, най-светлата в Даскалово. Момичето беше високо, с тъмна коса и тъмни очи, в които живееше нощта. Може би...

И не съм радостен, ни тъжен: разказ с продължение от Здравка Евтимова

16 декември 2018 в 07:4530950
И не съм радостен, ни тъжен. Тази е участта на стиховете. Написах ги и трябва на всички да им ги покажа, защото не мога стори другояче....

Втори шанс: разказ от Здравка Евтимова

02 декември 2018 в 10:2947300
Бяха двама мъже, единият с прошарена коса и толкова интелигентно, красиво лице, че дори момичетата от гимназията спираха и поглеждаха след...

Сипвай: разказ от Здравка Евтимова

18 ноември 2018 в 10:5442520
Ашладисаните джанки, всичките до една, бяха съсечени съвсем при корена, направо до земята. Не бяха дялкани със секири – видя Елена. Бяха ги...

Целувки, Христо: разказ от Здравка Евтимова

04 ноември 2018 в 09:3026810
Всеки ден младата дама обличаше детето в по-скъпа рокличка, обуваше го в по-скъпи сандали и се отдалечаваше все по-далече от едноетажната...

Не кради по светло: разказ от Здравка Евтимова

20 октомври 2018 в 09:1547220
Три сенки, тънки катеричи опашки, се промъкнаха към оградения със стар зид двор. В двора растяха фиданки – в тоя каменист край освен да...

Васко: разказ от Здравка Евтимова

06 октомври 2018 в 15:1632430
Излизах с онова портмоне, което баба Елена ми подари преди няколко дни. Даде ми дори стотинки, да дрънкат като камбани, че да чуят другите...

Защото е красив: разказ от Здравка Евтимова

22 септември 2018 в 10:4238100
Аз съм Сияна, все още омъжена. За същия човек, Христо. Ето какво смята майка ми за моя живот: - Слушай какво ще ти кажа, глупачке, и си го запиши...

Баща ми и Сияна: разказ от Здравка Евтимова

08 септември 2018 в 09:4339230
- Сияна тръгнала с Риж Димитър – каза майка ми, докато правеше някакъв извлек за болки във врата. След това, като че въобще не си бе отваряла...