Автор / Здравка Евтимова

Зелените очи на вятъра: разказ от Здравка Евтимова

15 юли 2017 в 08:3071630
Скрих се в килера, но и там се чуваше. Баща ми крещеше на мама такива думи, че ако излезеха от моите уста, щеше да ми отреже и ушите, и ръцете...

Камък от стара улица: разказ от Здравка Евтимова

02 юли 2017 в 07:0273370
Януари беше поръбил дърветата с ледени конци, окови от замръзнали капки притискаха клоните, студът беше умъртвил полето. Вятърът посягаше...

Добрата страна на нещата: разказ-шега от Здравка Евтимова

18 юни 2017 в 09:41146720
Нямаше никакво място за паркиране, колите се бяха наблъскали една до друга - стари тухли в зид - и Мели се заби в една пряспа. Нямаше избор,...

За лъжата: разказ от Здравка Евтимова

03 юни 2017 в 09:1149370
- Помниш ли - вчера напълнихме двете кофи с вода, за да полеем храстите годжи бери - заговори Геро. Гласът му беше бавен, неуловим като белите...

Марусел: разказ от Здравка Евтимова

20 май 2017 в 09:0038460
Това е песен, която искам да забравя, както искам да изтрия израза на лицето ти от паметта си. Все още виждам чертите ти в очертанията на...

Гергьовден: разказ от Здравка Евтимова

06 май 2017 в 07:3179050
Момчето седеше в края на пътеката - толкова невзрачна, че приличаше повече на изоставено поле - и гледаше реката. В Струма живееха много...

Нямаха: разказ от Здравка Евтимова

23 април 2017 в 08:1054240
Небето се огъваше, хвърляше лед и вятър, дърветата пред кафенето, брадясали старци в белия въздух, съскаха с клони. Беше студено в стаичката,...

Сянката: разказ от Здравка Евтимова

08 април 2017 в 08:3059830
Лесно беше. Беше въпрос на престиж елитните семейства да поддържат възпитани сенки за дъщерите си. Нико вървеше след Дориана и...

Ханове мои: разказ от Здравка Евтимова

25 март 2017 в 09:0073670
Виждали сте го в градинката пред Народния театър, край фонтана със статуя на момиче. До краката му стърчи грамадна чанта, край него, ако сте...

Хлапе: разказ от Здравка Евтимова

11 март 2017 в 15:1661041
Погледна го с голямо любопитство - лице колкото юмрук, бяло, малък нос, тънки косъмчета по главата, които в светлината на слънцето му се...

Остави бележка, когато напускаш: разказ-шега от Здравка Евтимова

25 февруари 2017 в 08:5183591
- Не приказвай нервно. По-добре езика си отрежи, свари го и го изяж, но не позволявай нито един скандал да излезе от устата ти - очите й са сини...

Човекът е парчета стъкло: разказ от Здравка Евтимова

04 февруари 2017 в 08:45105570
Какъв човек, потаен като къртицата под земята беше Витан – див та див, да те е страх да го погледнеш. Но как да не го гледаш - колкото див,...

Боички: разказ от Здравка Евтимова

21 януари 2017 в 10:0365030
“И ще се радва мама, и всички от моята кръв.” Любомир Русанов Да знаеш, Недке, ти си по-красива от слънцето. Него го няма през нощта, как да...

Пет години за камъка: разказ от Здравка Евтимова

07 януари 2017 в 08:3160031
Той гледаше. Все пак му беше твърде интересно – да, жената пред него беше все още поносима, червеникави къдрици, поздравления на...

Тиха серенада за Коледа: разказ от Здравка Евтимова

25 декември 2016 в 08:00112623
Само светналите прозорци показваха, че хората са си у дома, но всъщност прозорците си светеха и през най-обикновените дни. На прозореца му е...

Госпожица Екатерина: разказ-шега от Здравка Евтимова

10 декември 2016 в 09:0171500
- Вие сте добър човек – изрече настоятелно господинът със зле изгладените панталони и пуловер - очевидно скъп, но му беше твърде голям -...

Люда: разказ от Здравка Евтимова

26 ноември 2016 в 09:2972900
Лозята издъхваха в жегата, жълти като небето, което се беше объркало и посред лято трупаше облаци, но и в тях нямаше прохлада. Денят се...

Теви: разказ от Здравка Евтимова

12 ноември 2016 в 08:3287790
На хълма, над квартал Тева в Перник, се пъчи езеро, отдавна са го кръстили Тевното. Наоколо намериха въглища и макар че мината е закрита, мъже...

Ноември ще дойде утре: разказ от Здравка Евтимова

30 октомври 2016 в 15:40147651
Трябваше да виси час и четирийсет минути на Централна гара в тоя кучи студ. Ботушите й бяха с подметки, тънки като вестници, ръкавиците й...

Кучето: разказ от Здравка Евтимова

16 октомври 2016 в 17:1669470
Търпението е майка на завистта, мислеше Явор. Колкото повече търпиш, толкова ти се иска да си на друго място, но вратите са заключени и ти...