Автор / Здравка Евтимова

Дори оттатък: разказ от Здравка Евтимова

11 август 2018 в 09:3615410
Този ден я оставих да ме боксира. Този ден бях сънувала Шушомир и през нощта, когато го видях насън, стана празник. Шушомир, най-умното дете...

Цяла вселена никога: разказ от Здравка Евтимова

29 юли 2018 в 09:2225800
Бяха вързали голямата жена за един дъб – тук, около Старо село, гората е хилава, дъбът не го бива твърде, но колкото да вържеш човек с въже за...

Имам всичко: разказ от Здравка Евтимова

14 юли 2018 в 09:2127341
Имам всичко, ако човек е достатъчно глупав да си въобрази, че всичкото е в банката. Постигала съм успехи. Зная - успешният човек е мебел, по...

Две черни фланелки: разказ от Здравка Евтимова

30 юни 2018 в 09:3427430
Бяха се хванали за ръка. Две деца, облечени в еднакви черни панталонки и черни фланелки, каквито продаваха в кръчмата на Старо село. Оттам...

Туп, туп, туп: разказ от Здравка Евтимова

17 юни 2018 в 09:1629210
- Ще ти кажа нещо важно, моето момиче. - Аз не съм твое момиче - казах на жената с прозрачните ръце, която лъжеше, че е моя баба. Тя вече ме беше...

Сияна: Разказ от Здравка Евтимова

02 юни 2018 в 09:1419810
Предпочиташе всичко да е ясно и просто: тоест плащаше си и получаваше услугата. Хората отдавна го бяха измислили. Сияна никога не мамеше,...

Човекът, който разказва за полунощ: разказ от Здравка Евтимова

19 май 2018 в 09:3831650
Една висока жена в кафява рокля, каквито продаваха в смесения магазин – кръчма, хлебарница, стъкларница, железария, аптека - в Старо село, и...

Мъж с рижа коса: разказ за Гергьовден от Здравка Евтимова

06 май 2018 в 08:0055310
Това го исках. Господи, виках му, ако ти не им запалиш къщата, аз ще ѝ драсна кибрита. Много го мразя тоз Андо, като го гледам, хващам нож и...

Трева за деца и котки: разказ от Здравка Евтимова

22 април 2018 в 08:3090580
Сутрин с приятелката на баща ми Дарина ходехме в градината. Аз се напъхвах в дълга червена фланелка, която ми беше като рокля, и я връзвах с...

Подаръци: великденски разказ от Здравка Евтимова

07 април 2018 в 18:1735990
На Людмила Янева Марко не им беше купил подаръци за Великден. Работи до късно, не разбираше от момичешки работи и все даваше плюшени мечета...

Осем и четвърт: разказ от Здравка Евтимова

24 март 2018 в 08:0127640
Трябваше много внимателно да я наблюдава, а Тино беше особено внимателен човек. Бяха си уговорили среща чрез Фейсбук. Щеше му се да я изучи...

Пътят: разказ от Здравка Евтимова

11 март 2018 в 09:0036281
Може би на друга жена и през ум не би й минало да постъпи така. Сметките ми винаги са излизали криви; когато трябва да направя важна стъпка,...

Главен експерт Илиева: разказ от Здравка Евтимова

24 февруари 2018 в 09:1033340
- Изабело, трябва веднага да ме заведеш при доктор Господинова. Я ела по-близо. Мириша ли на лошо? - Вониш, госпожице Мана. Цял ден язди...

Роклята: разказ от Здравка Евтимова

10 февруари 2018 в 07:3043020
Прибрах едно от децата на Тано, първото, най-голямото. Кръстих го Ана - хем късо, хем лесно се помни. Не знам дали тая бяла въшка е глупава. Взе...

Корави времена: разказ от Здравка Евтимова

27 януари 2018 в 08:4533410
Голяма съм, стърча над мъжете като кътник над останалите зъби, и съм яка. - Как можа да станеш такава скала? - разправя мама. - Баща ти дребен,...

За нея: разказ от Здравка Евтимова

14 януари 2018 в 09:3130500
- Пак ли този! – заявява Сашката, началничката на хранилището в нашата комисия, когато й отнасям един току-що генериран документ. Поглежда...

Коледа в Германия: разказ-шега от Здравка Евтимова

24 декември 2017 в 18:3174103
Сините й очи ми тежаха, а най-много ме измъчваше фактът, че тя въобще не се криеше, стоеше на метър от мене и ме разглеждаше – това бе моята...

Наистина сънувах теб: разказ от Здравка Евтимова

09 декември 2017 в 08:2451220
Беше просто експеримент, мила Ана. Нищо повече, знаеш, умът ми търси предизвикателства, търси скрити, но съдържателни детайли. Детайлът е...

Последната дупка на кавала: текст-шега от Здравка Евтимова

26 ноември 2017 в 07:0144660
Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви....

Защо Господ измислил оградите и есента: разказ-шега от Здравка Евтимова

11 ноември 2017 в 09:3540260
- Хубави масловки сложих, осем буркана – обяви Захария, но устата й искаше да изрече съвсем друго нещо. Зеленикавите й очи, диви гущери,...