Автор / Здравка Евтимова

След него дойде лед: разказ с продължение от Здравка Евтимова

16 февруари 2019 в 11:0816200
Баща му хем кашляше, хем го боляха гърдите, като си поемеше въздух. Лежеше вкъщи, фелдшерът по телефона му обясни да се маже с мед и нишадър,...

Шоколад - разказ с продължение от Здравка Евтимова

02 февруари 2019 в 09:3046051
- Дядо, разкажи ми как тате изял бонбоните, дето ти си купил за приятелите ти – момичето държеше за ръка високия мъж с прошарена коса. То се...

Месечинке: разказ с продължение от Здравка Евтимова

20 януари 2019 в 10:3623130
Намериха Вовата с подвити и позеленели клепачи – паднал през кафене „Солирас” – видели го две жени от „Чистотата” и не повярвали на...

Коледен разказ от Здравка Евтимова

24 декември 2018 в 14:1634010
Стояха в сянката на голямата къща, най-светлата в Даскалово. Момичето беше високо, с тъмна коса и тъмни очи, в които живееше нощта. Може би...

И не съм радостен, ни тъжен: разказ с продължение от Здравка Евтимова

16 декември 2018 в 07:4522520
И не съм радостен, ни тъжен. Тази е участта на стиховете. Написах ги и трябва на всички да им ги покажа, защото не мога стори другояче....

Втори шанс: разказ от Здравка Евтимова

02 декември 2018 в 10:2933220
Бяха двама мъже, единият с прошарена коса и толкова интелигентно, красиво лице, че дори момичетата от гимназията спираха и поглеждаха след...

Сипвай: разказ от Здравка Евтимова

18 ноември 2018 в 10:5427480
Ашладисаните джанки, всичките до една, бяха съсечени съвсем при корена, направо до земята. Не бяха дялкани със секири – видя Елена. Бяха ги...

Целувки, Христо: разказ от Здравка Евтимова

04 ноември 2018 в 09:3020590
Всеки ден младата дама обличаше детето в по-скъпа рокличка, обуваше го в по-скъпи сандали и се отдалечаваше все по-далече от едноетажната...

Не кради по светло: разказ от Здравка Евтимова

20 октомври 2018 в 09:1540050
Три сенки, тънки катеричи опашки, се промъкнаха към оградения със стар зид двор. В двора растяха фиданки – в тоя каменист край освен да...

Васко: разказ от Здравка Евтимова

06 октомври 2018 в 15:1627300
Излизах с онова портмоне, което баба Елена ми подари преди няколко дни. Даде ми дори стотинки, да дрънкат като камбани, че да чуят другите...

Защото е красив: разказ от Здравка Евтимова

22 септември 2018 в 10:4231390
Аз съм Сияна, все още омъжена. За същия човек, Христо. Ето какво смята майка ми за моя живот: - Слушай какво ще ти кажа, глупачке, и си го запиши...

Баща ми и Сияна: разказ от Здравка Евтимова

08 септември 2018 в 09:4333630
- Сияна тръгнала с Риж Димитър – каза майка ми, докато правеше някакъв извлек за болки във врата. След това, като че въобще не си бе отваряла...

Отивай си: разказ от Здравка Евтимова

26 август 2018 в 09:3348480
- Отивай си – каза баба Елена на майка ми. - Ще си отида, но синът ти ще си купи една шепа кучешка отрова и ще я глътне. Баба ми Елена нищо не...

Дори оттатък: разказ от Здравка Евтимова

11 август 2018 в 09:3630780
Този ден я оставих да ме боксира. Този ден бях сънувала Шушомир и през нощта, когато го видях насън, стана празник. Шушомир, най-умното дете...

Цяла вселена никога: разказ от Здравка Евтимова

29 юли 2018 в 09:2255760
Бяха вързали голямата жена за един дъб – тук, около Старо село, гората е хилава, дъбът не го бива твърде, но колкото да вържеш човек с въже за...

Имам всичко: разказ от Здравка Евтимова

14 юли 2018 в 09:2155331
Имам всичко, ако човек е достатъчно глупав да си въобрази, че всичкото е в банката. Постигала съм успехи. Зная - успешният човек е мебел, по...

Две черни фланелки: разказ от Здравка Евтимова

30 юни 2018 в 09:3436990
Бяха се хванали за ръка. Две деца, облечени в еднакви черни панталонки и черни фланелки, каквито продаваха в кръчмата на Старо село. Оттам...

Туп, туп, туп: разказ от Здравка Евтимова

17 юни 2018 в 09:1639330
- Ще ти кажа нещо важно, моето момиче. - Аз не съм твое момиче - казах на жената с прозрачните ръце, която лъжеше, че е моя баба. Тя вече ме беше...

Сияна: Разказ от Здравка Евтимова

02 юни 2018 в 09:1426620
Предпочиташе всичко да е ясно и просто: тоест плащаше си и получаваше услугата. Хората отдавна го бяха измислили. Сияна никога не мамеше,...

Човекът, който разказва за полунощ: разказ от Здравка Евтимова

19 май 2018 в 09:3841700
Една висока жена в кафява рокля, каквито продаваха в смесения магазин – кръчма, хлебарница, стъкларница, железария, аптека - в Старо село, и...