Автор / Милена Дойчева

1905

03 ноември 2015 в 10:00592812
Преди няколко дни едни студенти направиха шествие по улиците на София. Поръкопляскаха, повикаха „Искаме морал!“ и се прибраха. Приличаха...

Обич по команда

24 октомври 2015 в 08:38680810
Ходили ли сте скоро на гробища? Ако не сте – направете го! Там всички теми, които така ожесточено обсъждаме, се избистрят. Стават много...

Да се боднем на очи

24 септември 2015 в 15:02653623
За по-малко от година управление министърът на образованието успя да стане истински „любимец“ на православните в България. А това си е...

Не ми е смешно!

23 юни 2015 в 18:40679033
Преди около месец на матурата по български език и литература за 12-ти клас се появиха два текста, пропагандиращи йога. Те предизвикаха голям...

За буквите, равнодушието и мантрите

23 май 2015 в 17:461027126
Искам да ви призная нещо. Официалното празнуване на 24 май ме отегчава от малка. Само като си представя, че пак наближава тази дата и ме...

Така са решили – така са направили

18 май 2015 в 10:2399526
Някои казваха, че ще ни трябват 40 години обикаляне в пустинята, докато се преборим с миналото си и стигнем до бъдещето. Също както било...

„Мечтая да не просим пари за децата, които носят медали на България“

27 април 2015 в 08:08500214
Хиляда лева за някои хора са джобните им пари. Вечеря навън или модна дрешка. За едни шест деца и техните двама ментори са бариера. И тя може...

Време за убиване

09 април 2015 в 00:297038061
Помните ли, че неотдавна всички бяха „Шарли“? Светът се солидаризира в осъждането на престъплението. Разбира се, и аз не оправдавам...

Подлезът

25 март 2015 в 10:44772510
Има няколко пътя, които водят до вкъщи. Единият е покрай големия булевард. Другият – отзад по малките улички. Най-лошият – през подлеза....

43-ти километър

14 март 2015 в 10:4860302
На 43-ти километър имаше овехтяла сграда, носеща следите на отминала красота. Намираше се в югоизточните квартали на града. Някога тя...

Любов към враговете

19 февруари 2015 в 09:191321414
Има една вечер в годината, в която християните си искат прошка. „Прости – простено, прости – простено…“ – шепнат помежду си, прегръщат се,...

Има ли живот на Маркс или това е само хипотенуза?

07 декември 2014 в 13:29111400
Не мога да се начудя как така успяваме да превърнем всичко, до което се докоснем, в чалга. Какъв беше този преход, какво беше това чудо? Вярно,...

Любочестие

26 ноември 2014 в 12:3776160
Едно „Висящо кафе”, една 5-балова надежда заля България преди повече от година-две. И повлече много хора. Приливната й вълна не отне животи,...

Ока(л)яна надежда

17 ноември 2014 в 14:0171640
„И – да, много се надявах нашите да не спечелят”. Така възкликна някаква дама по повод второто място на три прекрасни малки таланта в...

Несбъднатият кеф

30 октомври 2014 в 14:5759740
Изборите минаха. Е, все още ехото от тях достига до нас през сутрешните блокове на телевизиите или новините. Все още едни хора си играят на...

„НИЕ” – Дружество с ограничена отговорност

09 октомври 2014 в 17:491002121
Живеем си спокойно. Вярваме, че нещата ще се оправят от самосебе си. Ходим на работа (ако има такава). После разпускаме (ако има пари). Въобще,...

Заключени за чуждата болка

26 септември 2014 в 13:1761393
Наложи ми се да придружа в провинцията мой приятел, човек с увреждания, който след месеци чакане беше получил заветното писмо, че може да се...

Не кради цветята!

15 септември 2014 в 10:2971314
НЕ КРАДИ ЦВЕТЯТА! Минавах покрай пазара на Красно село. По-точно бях се запътила специално към него, за да купя розови домати. Бях доволна,...

Всички сме „назаряни”

24 август 2014 в 18:522431147
Представете си адска пустинна жега. Прашен пазар. Горещ вятър, който изгаря тялото. Напукани от жажда устни. Разкървавени боси нозе. Очи, в...

Добър ден, господине!

18 юни 2014 в 17:57680314
„Мисълта за тебе си тръгва като уволнена прислуга…”, пише в едно свое стихотворение Йосиф Бродски. Струва ми се, че и с Орешарски се случва...