Европа спира финансирането за пътища първи и втори клас в България, осигурявано сега чрез Оперативна програма "Регионално развитие".

Парите ще бъдат спрени в следващия програмен период (2014-2020).

Това обяви Елица Николова, секретар на кабинета на президента Росен Плевнелиев. Тя говори по време на дискусия в парламента"Еврофондовете отвъд статистиката", организирана от Комисията по европейските въпроси в парламента.

Приоритет за европейско финансиране остават автомагистрала "Хемус" и лот 3 на автомагистрала "Струма".

От 2014 г. европейските пари ще бъдат пренасочени към наука, развойна дейност, екология.

В момента половината фирми, които инвестират в научно-изследователска и развойна дейност с европейско финансиране, са малки и средни, каза Николова. 40% от тях инвестирали по-малко от 10% от годишната си печалба в изследователска дейност.

Друг приоритет щял да бъде развитието на широколентова инфраструктура.

В земеделието Европа ще дава пари за екологично земеделие и стимулиране на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството. Финансиране може да има и по линия на екотуризма, както и за енергийна ефективност.

Бюджет

Парите за България от ЕС ще бъдат намалени и в други области. Кипърското председателство на ЕС иска бюджетът на ЕС за 2014-2020 г. да се намали с близо 50 милиарда евро, писа германският вестник Die Presse.

Предлага се въвеждане и на допълнителни условия, които ще направят по-трудно и по-скъпо за страните членки да използват европейски средства.

Предлага се с 11% или с 18 млрд. евро да се свият разходите за наука, изследвания, конкурентоспособност, младежки политики.

Това не е добра новина за България, коментира евродепутатът Ивайло Калфин.

Политиката за сближаване, на които разчитат най-много по-бедните държави членки, се предлага да бъде намалена с 12,5 млрд. (3,7%). Орязва се и максималната сума, която държава може да получи: от 3% от Брутния национален доход на 2,36%.

Запазва се предложението за създаване на нов, междинен тип региони, които ще могат да разчитат на европейско финансиране. Това означава, че най-бедните, където са шестте български региона, ще делят парите с повече участници по-малка сума, коментира Калфин.

Предлага се намаление и на авансовите плащания по кохезионния, социални и регионалния фонд да се намалят от 10% сега до 1-2% или въобще да се прекрати предварителното финансиране.

Въвеждат се и осем типа условия, чието неизпълнение ще води до спиране на еврофондовете, включително на плащанията по вече приключили проекти. Сред тях са спазване на строга бюджетна дисциплина, реформиране на трудовите пазари, задължение за поддържане на малък държавен дълг.

Средствата за земеделие и развитие на селските райони се свиват до 379 млрд., с 8 милиарда спрямо изчисленията на Европейската комисия. Председателството обаче предлага да се намали с една трета разликата със средните нива в ЕС за държавите, които сега получават по-ниски директни плащания на площ. По отношение на фонда за развитие на селските региони намаленията не са значителни, но се предвижда да се увеличи националното съфинасиране по проекти.

За да бъде приет, европейският бюджет за 2014-2020 г. трябва да получи одобрение от всички страни членки и от Европейския парламент. Европейските лидери се събират на извънредна среща в Брюксел на 22 и 23 ноември, за да се опитат да постигнат съгласие по размера на бюджета и политиките, които ще се финансират през следващия бюджетен период.