Вече предпоследната ни олимпийска шампионка Румяна Нейкова поздрави Ивет Горанова за спечелената титла в каратето в Токио. Именно Нейкова беше последната ни златна медалистка, като спечели титлата в гребането в Пекин през 2008 година. В интервю пред Букмейкър Рейтинги голямата ни спортистка споделя радостта си за постигнатото от 21-годишната Горанова и призовава да не се смесва спортът и политиката, както и да не се сравняват различните епохи в спорта, защото всичко е различно. За финал тя изразява съжалението си, че българите вече трудно могат да се нарекат спортна нация, тъй като не спортуват.
-Руми, какъв е първият ти коментар след олимпийската титла на Ивет Горанова?
-Браво, огромни поздравления за това дете, защото за мен е дете – тя е на възрастта на нашия син. Прекрасно представяне, много се зарадвах. Пропуснах само първата й среща в групата, но след това стисках палци до края. Олимпийската титла е нещо несравнимо.
-Сякаш бяхме позагубили вяра, че скоро българин ще стъпи на олимпийския връх, след като ти го направи за последно през 2008 година?
-Много се радвам, че отново имаме олимпийска шампионка. Мина доста време от Пекин 2008 година, но ето, че пак може да се зарадваме.
-Каква е оценката ти за представянето на българите до момента, остават още три дни до края на Игрите?
-Поздравявам всички наши момчета и момичета за участието – не само медалистите, а абсолютно всички. Аз неведнъж съм казвала, че участието на български спортисти на Олимпийски игри е индивидуално участие на самите спортисти, техните треньори и федерации. Моят апел е никога да не се намесва политиката в спорта, защото не й е мястото там – държавата не участва.
-Вече имаме 5 медала, колкото спечелихме именно в Пекин 2008 година. След това в Лондон 2012 и Рио де Жанейро 2016 година имахме по три отличия. Това означава ли, че спортът ни се развива?
-Вижте, истината е, че нещата са несравними. Не можеш да сравняваш Олимпийските игри в Барселона 1992 година и Атланта 1996, или Атланта и Сидни 2000 година. Нито един олимпийски цикъл не е същият като предишния или следващия. Виждате колко се променя спорта. На Олимпийските игри в Монреал 1976 година например страните участнички са 92, а сега в Токио са… 209! Виждате ли колко много различни медалисти и призьори от различни краища на планетата има на тези Игри.
По-малките страни все повече печелят медали – ето, малко след олимпийската титла на нашето момиче, бахамец взе златото на 400 метра в леката атлетика. Виждате американците – нямат силен спринтьор шампион на 100 метра, щафетата им на 4х100 метра не се класира дори на финала. Има още десетки разлики, които мога да посоча и това е аргумент да не сравняваме едни Игри с други, като това се отнася и за спечелените медали, за които ме питате.
-Кога можем да говорим за тенденция в развитието на българския спорт? Защото в Токио изпратихме най-малобройната си делегация на Олимпийски игри.
-Това е тема на дълга дискусия. Всичко зависи от нашата нация, не от конкретен министър, политик или партия. В момента ние не сме спортна нация, защото не спортуваме. И затова можем да обвиним само и единствено себе си. България не е спортна нация, каквато е била преди. Но нека завършим оптимистично – браво, браво, браво… Браво на тези български спортисти, които сега ни представят в Токио. Пожелавам още медали на останалите участници.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Люгер Химарс
Борисов обяви покойния Алексей Петров за баща на сглобката
briton
Строят буферни паркинги по трите линии на метрото
нещото
Борисов обяви покойния Алексей Петров за баща на сглобката
Constanza
Разузнаването на САЩ: Путин не е наредил смъртта на Навални