Както винаги досега, Каварна посрещна новата година с рок. Въпреки студа над 1000 фена напълниха площада, за да чуят Александър Филчев – Санеца и Б.Т.Р. Специалният гост на вечерта беше норвежкият хеви метъл звяр Йорн Ланде, който е едно от лицата на скандинавския рок и с основание е наричан наследникът на Дио. Той изпълни много хитове на Whitesnake, Deep Purple, Rainbow, както и парчета на собствената си група Jorn. Ланде има продадени близо 10 млн. албума по целия свят. Преди да реализира  собствения си проект, той беше фронтмен на банди като Masterplan, Ark, Beyond Twilight, Millenium, Vagabond, The Snakes. Йорн бе любезен да отговори на въпросите на OFFNews.

- Йорн, първо да те помоля да ни разкажеш - кой си всъщност? Някои те оприличават на Дио и Ковърдейл, но ти си имаш свой път и своя музика.

- Аз съм роквикингът от Новрегия! Израснах с великата музика на 70-те, когато наистина имаше много изпълнители, на които се възхищавах като дете. Точно през тези години  сцената буквално вреше и кипеше от имаше качествена музика във всички жанрове и за мен е комплимент, когато се спомене Дио или Ковърдейл във връзка с мен. Дио е велик, но мисля, че понякога хората са като коне с капаци, когато те сравняват с други музиканти, защото аз съм правил много и различни неща. В онези години наистина черпех вдъхновение от тези безспорни звезди, но имаше и много повече, като Rainbow, Deep Purple и доста от този тип групи. Слушах обаче и Кейт Буш, "Канзас", "Форинър", Питър Гейбриъл с "Дженезис", "Ръш".

Като цяло мисля, че творчеството ми е доста по-разнообразно от това, което хората
дискутират за мен по интернет и на други места. Повечето от тях въобще не познават всичко. Може би знаят 1-2 албума, но прибързват да ти сложат етикет. Аз съм човек, който иска да прави това, което обича и да си живее живота, правейки музика. Никога не съм издигал в култ вдъхновенията си, за разлика от моите връстници в онова време.

Първата ми група беше създадена през 1977-ма, тогава бяхме на по 15-16 г., а аз бях най-младият. Това беше моят музикален дебют. Баща ми също беше музикант през 60-те и 70-те, а аз и майка ми ходехме с него на турнета. Може да се каже, че музиката ми е в кръвта. Баща ми носеше велики албуми, които имах шанса да чуя още 2-3 годишен. У нас винаги имаше музикални инструменти, а и непрекъснато ходех на репетиции с групата на баща ми. Имах късмет, че нещата ми бяха поднесени много рано и за това успях да се развия. Обаче не мисля, че това стана бързо - отне ми години докато стана всъщност добър.

- Не мислиш, че макар и с романтичната си природа, АББА започнаха полека да проправят пътя и на скандинавския рок, който по-късно се наложи като световно явление в музиката. 

- Не бих се изразил точно така, но АББА наистина са причината за доста красиви и мелодични неща. Те наистина повлияха много, може би не чак на най-екстремните метъл
и хардкор банди. За по-мелодичните групи обаче AББА са много важни, защото за техните
песни има и метъл рецепта - ако се добавят малко по-тежки китари към вече съществуващото, ще се получат доста интересни хеви парчета.

Затова и много групи са правили кавър версии на AББA, особено германците - те ги обожават. И това е именно, защото в техните песни има силен мелодичен, но и комерсиален аспект, а немците доста обичат шлагери и стари песни като цяло.

Бих добавил и друго - като се появиха групи като Helloween и други като тях, в техните песни винаги е имало елементи на AББA. Аз съм отраснал съм с тях, те пеят страхотно, имат чудесни аранжименти, а и да не пренебрегваме факта, че през 70-те музиката беше едно доста по-честно изкуство. Рецептата обаче беше създадена от The Beatles - истински барабани, готин бас, работещ около основния риф - в общи линии се
вкарваше рок в поп музиката и затова те са с толкова силно влияние.

- Как според теб трябва да изглежда и звучи съвременният рок, след като дори Джийн Симънс от KISS каза, че рокът е мъртъв?

- Зависи как гледаш на нещата. Ако рокът беше мъртъв, аз сега нямаше да съм тук и да си говоря с теб и  мисля, че Джийн греши. За групи от техния калибър сега е доста по-трудно да се изкарват много пари, защото великите дни на рока от 60-те до 80- те години отминаха и е невъзможно да имаш подобни приходи. Ако обаче нямаш очакване да печелиш милиони от всеки албум и всяко турне, пак можеш да живееш един доста добър живот на сцената на рока, но ако си мотивиран.

- Ако не беше рок певец, какво щеше да правиш - пуканки ли щеше да продаваш?

- Сигурно бих карал такси, обичам това. "Метъл таксито на Йорн" би било яко. Обичам и други неща като филми и театър, архитектура, история. Не съм сигурен какво
би било, но определено ще е нещо изобретателно. Не бих могъл да се занимавам с нещо ако там няма как да  вложа себе си. Не бих бил например дърводелец, който строи гаражи

- Кога разбра, че родината на рокендрола е безкрайна, а Каварна е нейната столица?

- Не съм чувал за друг град в света, които да въздейства толкова много на рокфеновете като Каварна. Нещата, които се случва тук, са уникални, а това, което кметът Цонко Цонков прави за обществото, е достойно за уважение. Това е малък град и е супер, когато тук има фестивали и всякакви хора от цял свят идват и привнасят по нещо ново. Каварна вече се знае като мястото в Европа за фестивали и рок музика. Всички обичат да ходят там, и не само за концерти. Когато си бил един-два пъти, просто ти се иска да се върнеш, дали за почивка или просто да прекараш малко време в столицата на рока. Има изключително силна рок и метъл общност.

- И накрая - какво ще кажеш на невярващите в рокендрола?

- Не можеш да накараш никого насила да вярва в нещо. Мисля, че или ще откриеш рока по естествен път, или просто не харесваш музика. Предпочитам да казвам, че хората, които не харесват рока, не харесват и музиката като цяло. Може би ще ги видите да се радват на някоя песен по радиото, или да танцуват в дискотеката, но реално погледнато това не им въздейства толкова много. Виждал съм с очите си много случаи с хора, които не харесват рок, но само след концерт коренно да се промени. Всеки би харесал рока в правилната среда с правилната компания, а рок концертите са способни да променят всички. Това, което бих им казал на невярващите е, че не знаят какво изпускат. Също така не обичам да се прави разлика между рок и метъл, защото според мен всичко е рок.

Той не трябва да се използва като политически инструмент, защото реално няма връзка с
политиката, обаче има възможността да предаде много сериозно послание. В него се проповядва мир, любов и разбирателство, а не война. Виждали сме многократно как музиката е способна да промени света!