Софтуерният архитект Павел Каназирев за успешната кариера в чужбина и завръщането си в България

'Доволен съм, че заминах. Двойно по-доволен съм, че се върнах'

Зарина Василева 24 февруари 2020 в 09:14 15779 0

Вашата професия „софтуерен архитект“ предизвиква интерес и много въпроси. Как бихте я представили накратко?

Ами това са хората, които програмистите проклинат наред с мениджърите, когато даден проект тръгне накриво.

Ако трябва да отговоря по-сериозно - това е професия, която се учи дълго време. Накратко: това е процесът на създаване на абстрактен модел, описващ нещо реално - било то предмет, проблем или ситуация.

Ще опитам да го обясня с пример. Да се поставим на мястото на хора, от които зависи да проектират система за електронно управление в една държава. Без значение дали решението ще бъде повлияно от държави като Естония, Швеция, Чехия, или ще се въвежда нещо разработено според конкретните специфики - култура, география, административни или законодателни ограничения - подобна система има нужда от това много хора да бъдат въвлечени в процеса на проектирането ѝ. Голяма част от тях е възможно да нямат техническа експертиза. Тук на помощ идва архитектурата. Освен чисто документалната работа често се налага да се вземат и по-комплексни решения - например една задача може да бъде изпълнена по няколко различни начина, но всеки от тях си има плюсове и минуси. Важна част от работата е да бъдат събрани "на една маса" всички засегнати страни и да се потърси балансирано и приемливо решение.

Какви са предизвикателствата и перспективите пред професията?

Както е описано в Уикипедия (благодаря на автора): "Документирането на софтуерната архитектура улеснява комуникацията между заинтересованите страни, позволява ранни решения за проектиране на високо равнище и повторно използване на проектните компоненти". Ако се върнем на горния пример - по този начин ще може да се чуе мнението на ръководители на важни институции - кметове, областни управители, служби за защита на информацията, данъчни, полиция, съд, здравни заведения, образователни институции. В много голяма част от случаите тези хора нямат достатъчна техническа експертиза, за да "прочетат" това, което се проектира. Тук е ролята на архитекта - да служи за свързващо звено - да разчете след месеци или години това, което той сам е документирал (повярвайте ми - понякога е трудно), и да го обясни на засегнатите страни.

Ако си представите за момент една такава сложна система, вероятно ще разберете и защо едно от важните изисквания за тази професия е управлението на времето, а също и умението да се работи в екип - защото често сложността на такива продукти е трудно, ако не и невъзможно да бъде осъзната и осмислена само от един човек. За нас е важно да умеем да казваме "не сега" или "не" на много хора, което далеч не ни прави популярни и обичани, но в противен случай просто рискуваме да ни се качват на главите и да затънем в неизпълнени обещания. Относно перспективите - от много време се говори как в бъдеще програмирането няма да е това, което е в момента. В дългосрочен план се очаква да се пише на еквивалент на блок-схемен език и от там да се генерира голяма част от кода на избрания за конкретния проект език. Дали това вече се случва, кога ще се случи и до каква степен, аз мога само да гадая, но според мен е постижимо в много проекти над 50% от кода да бъде генериран. Това за мен означава, че перспектива за професията има и тя ще се разширява.

С кой Ваш проект се гордеете най-много?

С колегите ми от "Вистеон" бяхме подготвили основа за бъдещ продукт, който да предложим за продажба на водещи японски производители на автомобили. Аз бях новобранец във фирмата, но иначе вече имах 4-5 години опит, толкова разнороден, че все още в главата ми беше каша от технологии. Моите ръководители взеха решение да започна да работя по нещо, което те наричаха "платформа", а аз тази дума я разбрах какво означава няколко години по-късно. Оказа се, че решението им е било много добро, защото след това "Мазда" ни възложи проект, който стъпи на тази платформа. В момента моят шеф кара точно този модел кола, който е с нашия продукт - честно казано, като знам колко сложно е цялото това нещо - всеки път се радвам като дете, когато го видя да работи. А още повече като се опитам да го "счупя" с умишлено пренатоварване на системата и то си реагира напълно адекватно.

Вашата философия за успех?

Опитвам да запазя приятелите от детството и ученическите си години. Трудно ми е, особено предвид факта, че с някои от тях живеем не просто в различни градове, а в различни държави или на различни континенти, но всеки път, когато си уредя среща на живо с някой от тях се чувствам "успял".

Казвате, че обичате хора, които говорят с любов за работата си. Как се открива професията, която носи толкова голямо удовлетворение?

И аз търся отговора на този въпрос. Съпругата ми е решила в четвърти клас, че ще работи точно определена професия - поставила си го е за цел и го е постигнала. Аз открих за себе си какво искам да работя на 38-годишна възраст. Но обичам много да гледам публични изяви на хора като учителя по физика от Казанлък Теодосий Теодосиев, професор Александър Чирков, писателя Милен Русков, актьора Христо Шопов или цигуларя Веско Ешкенази. Докато ги гледам да говорят, имам чувството, че всяка тяхна дума извира директно от сърцето им.

Лично за мен удовлетворението има различни източници. Освен колегите, от които непрекъснато се уча, един компетентен и разбиращ представител на клиента, за който се работи в момента, също може да бъде мотивиращ фактор. Когато съм обещал нещо на такъв човек, обикновено нямам търпение да реализирам обещаното, защото съм убеден, че макар и на микро ниво, това се отразява не само на личната репутация, но и на тази на компанията, на бизнеса, на доверието между доставчика и клиента като цяло. Радостта от добре свършената работа обаче трае кратко, защото обикновено се задава или вече е започнал следващ проект.

Какво е да сте част от такъв лидер, в областта на технологиите, какъвто е Visteon?

Първо, може би си струва да споделя няколко думи за компанията, тъй като тя не е широко позната. Фирмата, също като повечето снабдители на големи автомобилни концерни, е по-известна чрез клиентите си. Клиенти на "Вистеон" са почти всички европейски автомобилни производители, както и водещи японски и северноамерикански. Глобално работят общо около 10,000 специалисти.

Това не е типичната ИТ компания. Като цяло, автомобилната електроника е малко по-консервативна в сравнение с технологиите, които ежедневно "извират" в области като уеб програмирането, мобилните устройства, програмирането на игри или различни софтуерни продукти насочени към улесняване работата на други фирми. Продуктите ни, напускайки фабриката на "Вистеон", излизат извън нашия контрол, а ние ги проектираме така, че да работят отказоустойчиво поне 15-20 години. За да се случи това, разчитаме на голяма приемственост и по-бавни миграции към нови стилове на писане на код например. Бих определил фирмата все пак като корпорация, но не много голяма.

Работил съм в наистина големи корпорации, които могат да задушат всеки ентусиазъм с тромавост и бумащина. В момента, според мен, във Вистеон има нелош баланс между отделянето на време за поддържането на документи (което разбира се е важно за индустрия, на която са поверени човешки животи) и инженерната работа, която дава по-голяма добавена стойност за клиента. Разбира се, имаме проблеми, върху решаването на които не спираме да работим, но подреждайки в една таблица плюсовете и минусите - в момента плюсовете, които виждам са значително повече.

За мен е изключително важен фактът, че компанията инвестира в собствена академия, в образователни институции и в благотворителни каузи. Аз съм от хората, които вярват, че общество се променя най-ефективно чрез образование и с каквото мога опитвам да помагам на този процес. Компанията, освен че успя да изгради мостове с водещи технически университети у нас, вече навлиза и в средното образование, съдействайки на професионални гимназии, чиято дейност е свързана с електроника или различни отрасли на автомобилната индустрия. Участвала е в изграждането на лаборатории, курсове по роботика и мехатроника, предоставяла е лицензи за ползване на трудно достъпен софтуер на образователни институции и организира събития за млади и стари ентусиасти в областта на роботиката.

Работили сте в Германия и Испания. Как професионалният Ви път отново зави към България?

Водещото при мен винаги е било семейството. В Испания срещнах българка, която е отишла да живее там преди около 15 – 20 години, и вече имаше проблеми да говори български. И аз си помислих, че не искам това за моите деца. Бих искал да говорят български, за мен това беше важно, защото видях как на практика постепенно корените изтъняват.

Друг от важните мотиви за завръщането ми в България беше, че почувствах приближаване тавана на развитието си във фирмата. Осъзнах, че колегите ми научават много повече от мен, отколкото аз от тях и разбрах, че това състояние макар и комфортно, в професионален план не е много полезно. Сега работя със специалисти, познаващи технологии, които са нови за мен. Буквално всеки ден научавам новости, които ми позволяват да повишавам личната си техническа експертиза.

В един момент получих оферти от различни компании от България, Англия и Германия, а също и бивш колега от Испания ме молеше да отида да работя при него на по-висока заплата от текущата. Със съпругата ми попълнихме една екселска таблица, в която в редовете поставихме всички очаквани приходи и разходи, а в колоните всяка една от опциите налични към този момент - Германия, Англия, Испания и България и се оказа, че всъщност в България сме на най-голям плюс. Да, заплатите са малко по-ниски от тези в Англия и Германия, но разходите не са толкова високи, а и точно в този момент и двамата имахме предложение за интересни технически проекти, по които да работим. Ирационална част от избора също имаше разбира се - аз не исках да си представя живот на мъгливия остров след слънчева Испания, а съпругата ми имаше едно наум относно немския език.

Кое беше по-трудно: заминаването или връщането?

При мен и двете бяха много лесни. Обичам да казвам, че съм много доволен от това, че заминах и съм двойно по-доволен от това, че се върнах. Заминавайки, се докоснах до една култура, която иначе нямаше как да опозная само като турист. Преди да замина за Испания, опитът ми беше само от живота в България, САЩ и Германия. Испания се оказа много по-различна, там благодарение на културата и заобикалящата среда, е много лесно да се постигне приятен баланс между работа и личен живот.

Как изглежда за Вас „българската мечта“ и какво е нужно за постигането ѝ?

Не знам какво е "българска мечта", но искрено се надявам да не бъде свързана единствено с емиграция. Ако трябва да отговоря в личен план - мечтая за все повече дни от седмицата, в които поглеждайки децата си, преди да си легна, да знам, че съм направил достатъчно, за да бъде техния бъдещ свят по-добър.
 
Какво бихте посъветвали младите хора, които са извън България и обмислят завръщането си обратно?

Аз съм голям противник на даването на съвети, даже си имам все още закачка с баща ми на тази тема. Той все още се опитва да ми дава насоки дори за неща, от които вижда не повече от 5-10% от цялата картина. Все пак ми се иска да вярвам, че хората, които се оглеждат за професионална реализация в България се доверяват повече на проверена информация и на лични впечатления, отколкото на анонимни източници.

Каква според Вас би била причината един добър и технически квалифициран специалист да избере да работи в България?

Мога единствено да споделя моята гледна точка - водещи за мен са проектите. Не толкова името на фирмата, не толкова клиентите, не толкова и бизнесът, колкото продуктът и използваните технологии. В един от проектите, по който все още работим във "Вистеон" за "Даимлер", например имаме в един продукт 4 различни операционни системи, които трябва да впрегнем да изпълняват различни цели - оркестрирайки милиони редове код написани от стотици инженери. 

Такива проекти са голяма рядкост. За сравнение - проектът в Испания, по който работих, беше съставен от не повече от 700 хиляди реда код и поддържан от 35-40 човека. Със сегашния си опит бих го определил по-скоро като скучен. Друг пример бих могъл да дам с проект, по който съм работил в Германия - наистина качеството, което постигнахме беше впечатляващо, но еднообразието и тясната специализация в една малка част от голямата картинка не ми допадаха.

Не знам доколко е видимо за сънародниците ни избрали да живеят извън България, но от години в областта на информационните технологии трудовият пазар поставя в по-удобна ситуация кандидатите за работа, отколкото работодателите. Мисля, че за повечето от проучващите възможността да се върнат, не би било проблем да кандидатстват, ако си харесат обява и да вместят измежду срещите си с роднини лятото и около празниците и едно интервю за работа.

Според Вас има ли достатъчно интересни проекти в България, за да привлекат талантливи инженери?

Разбира се, моят хоризонт е ограничен, но ми се струва, че има страхотни възможности – както във фирмата, в която аз съм избрал да работя, така и извън нея. Иновациите, които в момента съпътстват света на автомобилната електроника, като автономното шофиране и плавното преминаване към хибридни и електрически задвижвани автомобили, вече са част от компанията, в която работя и проекти свързани с тях предлагат огромни технологични предизвикателства.

Само в нашата фирма има няколко проекта, които предлагат изключително интересни предизвикателства и дори понякога съжалявам, че физически е трудно да се работи по повече от 1-2 проекта едновременно. Сигурен съм, че има още много примери сред други компании в ИТ индустрията. В момента в София има наличен огромен инженерен талант и доброто ниво на владеене на английски език на българските специалисти се оценя от работодателите. Познавайки много бивши състуденти работещи в други компании бих споделил, че има много интересни възможности, свързани с кариерно развитие, особено в по-малки фирми, които имат добър бизнес модел и офисите им у нас са "обречени" на успех. При включване в подходящ момент в такъв тип фирми - експертизата и желанието за развитие на един специалист би могло да го направи ключова фигура за компанията.

Кои неща ви харесват в ежедневието Ви тук и кои бихте искали да се промени?

Харесва ми възможността за неформално допълващо образование. Аз самият ходя на по няколко курса в годината, за да уча нови технологии, като освен чисто техническите знания, обикновено се запознавам със съмишленици и обсъждаме възможности да обединяваме знания и усилия за проекти в извънработно време. Децата ми посещават допълнителни уроци по математика и испански, които се провеждат от страхотни педагози в много добри условия. За мен беше изключително приятно да разбера колко много школи по роботика, математика, информатика и други интересни за деца занимания има в повечето градове в България. Често срещана картинка е в някой град да има силен педагог, който работи в паралел с местните училища и успява да създаде цяла субкултура около определена наука. След това най-талантливите от техните възпитаници често виждаме посрещнати на летището окичени с медали след международни състезания.

За промяна - нещата са доста, но ако трябва да приоритизирам, най-много ме притеснява ниския статус на учителската професия и на учителя в обществото. През 2005 година бях на обучение при председателя на организацията на българските психолози - Пламен Димитров. Той разказа, че в Канада, където е живял - учителите са много чести гости в публицистични предавания. Често се търси тяхното мнение като мнението на хора, които ежедневно измерват пулса на обществото ни. Уви, по-често като че ли у нас се случва да ги виждаме във връзка със скандали. Разбира се ние като родители също ми се иска да проявяваме необходимото разбиране, защото невинаги се отнасяме към учителското съсловие с подобаващо уважение.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови