Доц. д-р Христо Попов: Твърденията за изложбата в Лувъра са базирани на националните комплекси

Директорът на НАИМ при БАН коментира предстоящата експозиция

Зарина Василева 07 февруари 2020 в 16:27 11087 4

Снимка Архив

Твърденията на проф. Мутафов са тенденциозни и до голяма степен са базирани на нашите национални комплекси, като споделям мнението и на мои колеги. Това коментира за OFFNews доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН.

В тази изложба заявка за участие е дал не само Националният археологически институт с музей при БАН, но и Етнографският институт и музей, както и редица регионални музеи, Криптата към Националната галерия и др., допълни той.

За разлика от проф. Мутафов, аз съм се срещал неколкократно с куратора на изложбата госпожа Шарлот Мори, и участвам още от първите срещи, които започнаха през юли, до последната - през декември миналата година. Имахме и кореспонденция преди няколко седмици, за да уточним детайли за изложбата. Проф. Мутафов не е присъствал на нито една от проведените срещи, за да е наясно с концепцията на експозицията, каза доц. Попов.

Идеята на изложбата е да е представят всички култури на Балканите за конкретния период, не само християнството и не само исляма. 

Колекцията на НАИМ при БАН и тази на Етнографския музей са едни от най-старите колекции в страната, в които има експонати от тези периоди. Дали сме съгласие в изложбата в Лувъра да участват около 40 предмета -  както християнски експонати - престолни кръстове, икони, сребърни съкровища, християнска богослужебна утвар, така и предмети, свързани с исляма - параден шлем, надпис от Черната джамия, предмети от бита и пр. Настоявали сме за баланс при експозицията, категоричен е доц. Попов.

Ние трябва да си изживеем като общество комплекси, които са ни вменявани в продължение на години и да спрем да политизираме. Нямаме нужда от лоши сензации. 

Хората трябва да са напълно наясно с всички технологични детайли, свързани с реализирането на една изложба, преди да разпространяват експертното си мнение как и къде трябва да бъде направена тя. Има редица важни въпроси: при какви условия, в какви помещения, под каква охрана ще бъде направена една експозиция.

Тази изложба е сравнително бутикова, затова трябва да се съобразим с предоставените ни условия и параметри.

доц. д-р Христо Попов е избран за директор на НАИМ при БАН през 2018г.

Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“, има специализации по стара история, палеобалканистика, тракология и археология. След докторантура в края на 2000 г. започва работа в Секцията за тракийска археология в НАИМ към БАН, където през 2012 г. защитава доцентура. Той е куратор от българска страна на експозицията „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ във Виена, оглавила класацията на The Art Newspaper за най-посещавана антична изложба за 2017 г.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23293

4

Стефан

09.02 2020 в 07:42

Ми, наши комплекси.
А поради какви френски комплекси, ние ще сме малка част от тогавашния ислям?
Доценте, ти май се правиш на някъв друг доцент от Виена, и на аспирантката му, от преди години. Искаш ли да се съотносиш по същия начин орално с парижанката, както оная тогава с виенчанина?
Изчезни, а?

10372

3

elbarbudo

08.02 2020 в 13:08

И на този му е проникнал някой резан в стратегическата дълбочина.

3005

2

Valya Doncheva

07.02 2020 в 21:26

Добре, де. Имаш ограничение от 40 предмета от България и избираш от тях няколко да са османотурски. Само на мен ли ми гложди този избор?

3943

1

OtSofia

07.02 2020 в 20:13

За огромно съжаление доцентът от снимката доказва още веднъж, че българската археология е под натиска на хора, възпитани в най-безродното време на България - 90-те години на XX век. То може да се окачестви с изразителната българска поговорка: С чужда пита помен прави! Помните ли , че беше страшно да те заплюят като родолюбец, пък недай, Боже, националист, че това беше равностойно на убиец, фашист (каквото и да означава този съветско-руски "термин"), неприемлив любител на Под игото (!?). В тази благодатна почва на отцехулители и майцеотрицатели на всичко българско идеално покълнаха, разлистиха се и разцъфтяха днешните хазартни колекционери, наркоблагодетелите на затънтените села, боклуджийските унищожители на българската природа. Националното радио още се срамува да каже без извинително предихание "българин", 'еле пък "българка", децата вместо майка имат "родител", а възрастните хора в неравностойно положение са наричани подигравателно "бабата" и "дядото". Срам и демографски срив.