“Епидемия, криза, зараза”. Вече повече от месец не минава ден, без да чуем тези думи. Действително, ситуацията в момента е изпитание за всички, но носи и някои позитиви. Като например възможността да отделяме повече време за (пре)откриване на изкуство. Известно е, че то, и в частност музиката, има способността да влияе позитивно на нагласата за света около нас. Доказвайки това твърдение, живителното послание на един албум, излязъл още през зимата, го върна обратно в центъра на моето полезрение.

"Life Motion" е петият студиен албум на Intelligent Music Project. И този път във водената от д-р Милен Врабевски формация присъстват големи световни имена - барабанистът и ко-продуцент на изданието Саймън Филипс (свирил в Toto, The Who, Judas Priest и много други), както и вокалистите Джон Пейн (екс-Asia) и Ричард Гризман (River Hounds). Дотук изброените музиканти имат зад гърба си по няколко участия в албуми от проекта. Дебют в него прави Рони Ромеро, певец, който се прочу с присъединяването си към Rainbow през 2015-та. А когато към този звезден екип прибавим уважавани български инструменталисти като Бисер Иванов (китара), Ивайло Звездомиров (бас) и Иво Стефанов (клавишни) става съвсем ясно, че при IMP се гони висока класа.

Лично аз чух "Life Motion" за първи път на живо - на премиерата на албума в “Sofia Live Club” през февруари. Не се смятам за запален фен на прогресив рока, но реших да не изпускам възможността да видя на една сцена вече споменатите звезди, както и страхотните им български колеги, допълващи разширения състав на формацията. Чутото и видяното надхвърли неясните ми очаквания. Прецизността и майсторството на Саймън Филипс, умелото разпределение на вокални партии между Ромеро и Гризман, освободеността на Бисер Иванов в музикално и сценично отношение бяха само част от нещата, грабнали вниманието ми на директен зрител.

Изслушвайки албума в студийния му вид открих и редица други достойнства. Сред тях е изцяло съзидателния тон на отправените послания. Всяка една от песните в "Life Motion", повече или по-малко, засяга упоритостта, себеусъвършенстването, непримиримостта…

Спомням си случаи, в които подобни теми са ме отблъсквали - не заради самите тях, а поради нереализираното на практика желание да се каже нещо дълбокомислено. Повелителното "бъди..." или "направи..." невинаги е изказано достатъчно убедително, за да ме накара да го възприема като своя истина.

В "Life Motion" такъв проблем не присъства - текстовете са поднесени в първо лице, единствено число и във всеки един от тях е разказана личната история и схващане за нещата на лирическия герой. И макар лириките да са написани от д-р Врабевски, вокалистите, върху които пада отговорността да изразят чрез музика техния смисъл, са се справили отлично.

За успеха на тази задача безспорен принос има адекватният подбор на певци спрямо песни. Рони Ромеро е на точното място в по-настъпателни композиции като "Letting Me In" и "We Keep on Running", а и в двата случая по-успокоителните средни части са поверени на Ричи Гризман. От своя страна той се вписва блестящо в по-баладичните песни - "Where I Belong" и особено закриващата "Things in Your Mind". Същото можем да кажем и за Джон Пейн, който успешно редува лирични пасажи с дрезгави вокални атаки, сякаш изтръгнати от дъното на душата.

Не по-малка тежест в положителната ми оценка за "Life Motion" носи неговото многообразие. Тук визирам не само разнообразието между отделните тракове, а и богатия набор от всевъзможни стилове и похвати, съчетани в рамките на една композиция. Всяка песен претърпява промени, неочаквани обрати и дръзко развитие. Вероятно основна заслуга за това има неконвенционалното мислене на автора д-р Врабевски, обобщено от Саймън Филипс по следния начин - "Музиката в този проект не следва типичната западна песенна форма".

Показателен пример за това е песента "Reflecting" - въведението и е предимно солова акция на Филипс, първият куплет носи нежно латино чувство, а остатъка - енергичен и динамичен рок, подсилен от соло, излязло от школата на Еди Ван Хален. “Every Time” е способна “да пренесе” слушателя едновременно на интимен акустичен концерт (по време на куплетите) и на стадионно шоу (в припева).

Често срещано явление в 12-те песни от албума са бриджовете, в които като че ли стиловото експериментаторство е най-смело изразено. От гледната точка на праволинеен рок фен бих отсъдил, че някои от композициите могат да съществуват безпроблемно и без подобна част. И все пак, тези моменти не носят усещане за излишност, отстоявайки правотата на авторовите решения. Не бива да пропускам още два затрогващи структурни избора - духовитото фънки китарно включване в "Run Away" и опустошителния риф, последвал бриджа на “Rising”.

Значим принос за изграждането на богата музикална картина в “Life Motion” имат и беквокалите. Родните певци Боби Косатката, Лина Никол и Славин Славчев са изпълнили своите партии така стегнато и убедително, че в песни като "Letting Me In" например не отстъпват по важност на водещите вокали.

Спирам дотук, за да дам шанс сами да откриете останалите изненади, очакващи ви в “Life Motion”. Имам основанията да твърдя, че сега е най-подходящият момент да изслушате този албум - в настоящата ситуация свободното време е налице, духът има нужда от повдигане, а следващия проект на IMP вече е на път. Не бива да се изостава.

Още по темата

05/02/2020

Интервю

Д-р Милен Врабевски: Родолюбието носи усещане за цялост и полезност, а най-голямата награда е детският поглед