Свети Георги и змеят от центъра на София

Провокативното пано на BOZKO е най-новата творба от проекта Urban Creatures

Владимир Йончев 10 ноември 2020 в 18:38 23775 1

Разказът за тази творба, ще е кух, ако сами не отидете да я видите. Тя се намира на ул. "Триадица" 6, в центъра на София, и е част от 10-ото поредно издание на Urban Creatures

Може да ви хареса. Може да не ви хареса. Но със сигурност няма да ви остави безучастни.

Художникът е Божидар Симеонов - Бозко. Идеологът на проекта е Ясен Гешев, създател на платформата за градско изкуство Urban Creatures. Ден преди премиерата, докато художникът нанася последните краски, стоим с него пред министерството на енергетиката, на чиято стена е паното и си говорим за уличното изкуство. Прави ми впечатление, че всеки един минувач вдига телефона си, за да снима паното.

Не е по канон - отбелязва Ясен Гешев. Винаги Свети Георги се рисува млад и с лице към нас. Тук е възрастен и е с гръб. По канон змеят е в краката му. Тук е над него.

Свети Георги и змеят е най-голямата битка в християнската иконография. Дълга битка. Свети Георги убива змея вече близо 2000 години. А за да разберем колко дълго се води тази голяма битка, може би трябва да видим Свети Георги като старец.

Реакциите са противоречиви. Църквата харесала стенописа. Свещениците поискали само малка добавка, която авторите с охота приели.

Случайна минувачка казала, че това не е Свети Георги, а е гърбът на Путин. Друг казал, че лъха на комунизъм. Трети - на религиозен фундаментализъм. Четвърти - че зорлем се правим на западняци и казал на авторите да идат да рисуват тези неща в Лондон, не в София.

Повечето хора обаче харесват творбата. И ако личното ми мнение интересува някого - аз смятам, че това е един от най-впечатляващите образци на уличното изкуство в България и истинско събитие в културния ни живот. Десетилетия напред хората ще водят децата си, за да им покажат това пано. Едни ще цъкат с отвращение. Други ще стоят часове в захлас и ще търсят смисли, които досега са им убягвали. Години наред ще се спори дали е хубаво. Но никой няма да остане безучастен. Основната цел на изкуството - да вълнува - е изпълнена.

Стената на ул. "Триадица" 6 е отнела на екипа три години, от които последните 50 дни активна работа. По план картината е трябвало да бъде нарисувана от полския артист Робърт Прох, но той умира, точно когато трябваше да бъде в София, за да реализира тази стена. Паното е и почит към него.

Също така през настоящата година BOZKO беше с тежка контузия в рамото, от която не можа да се възстанови напълно от март месец досега. И като знаем трудностите, през които минава България и светът в момента, някак съвсем логично и естествено беше да бъде изрисуван образа на св. Георги, разказват още от Urban Creatures.

Картината крие още една изненада. Добавена реалност, осъществена със съдействието на Bepart, международна платформа за градско изкуство, с която Urban Creatures работят в партньорство. Добавена реалност има и в две други творби от предходната 2019-та. Едната творба е на аржентинския артист Франциско Босолети и се намира на ул. Ангел Кънчев 37, а другата е на BOZKO и се намира на ул. Париж 5.

Събитието е част от Календара на културните събития на София. Благодарим на Столична община и на нашите многобройни партньори, за това, че още веднъж можахме да работим заедно въпреки всички трудности. Благодарим и на съседите от улица Триадица - това са Министерство на енергетиката и всички живущи на улицата, които ни приеха и ни подкрепяха, за да можем да реализираме проекта, пишат от Urban Creatures.

Видео на стенописа и процеса на изработката му можете да видите ТУК, ТУК и ТУК.

За да следите видеата, които OFFNews публикува, харесайте канала ни в You Tube!

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1894

1

Sashkavas

10.11 2020 в 22:21

Подходящо - св. Георги взима PCR тест на змея да го тества за COVID и место да го убие да го качи в линейка
 
X

Поръчаното от СССР Септемврийско въстание. Лекция на проф. Вили Лилков