Продължава от стр. 3

Част Четвърта

Тронната зала на двореца жужи от народ. Забравили за момент смрадта, царедворците са се скупчили, за да зърнат Героя с лъвско наметало.
Херакъл се извисява неловко в средата на залата, подпрян на боздугана си от дива маслина. На крачка зад него стои младият Йолай, син на неговия брат близнак Ификъл. Слаб, жилав юноша, с буден ум и смело сърце. Момчето работи отлично под напрежение. Йолай е верният оръженосец на чичо си и отговаря за това, последният да си пие редовно билковите екстракти.
Придворните дами и децата обикалят Героя и най-безцеремонно опипват лъвското му наметало.

- Останете, спокоен, чичо! – прошепва Йолай - Това не са демони. Това са просто ваши фенове.

- Да се махаме оттук, Йолай! Преди да съм избил всички.

- Спокойно, чичо! Това само би направило враговете ви още по-доволни.

- Мога да целна това пияно говедо в окото преди да успее да вдигне ритона си. – Херакъл гледа страшно към замаяния Авгий и посяга към лъка си. Жените и децата се разбягват уплашени, а телохранителите на Авгий се изпускат в гащите.

- Пиян е, zio mio! Ще стане масакра. Не го освобождавайте толкова бързо от мъките. Ако избързате, облогът ще пропадне и няма да получите така желаната свобода.

Херакъл стиска зъби и се опитва да удържи вулкана в себе си. Героят вече осма година лекува нервите си, вършейки подвизи в полза на Човечеството. Откакто в пристъп на амфетаминена ярост бе избил собствените си синове, Херакъл бе минал през почти всички клиники и лечебници в познатия свят. Зад всичките му неволи, казват, стояла самата богиня Хера. Именно богинята, преобразена в разпусната хетера, му пробутала амфетите в злощастната нощ.
Дълго време никой не се наемал да пречисти грешника, докато Херакъл не отишъл да се помоли в храма на Аполон в Делфи. Жреците му предписали нужните антидепресанти и препоръчали общественополезен труд. Съдът се произнесъл - дванайсет години робство в двора на цар Еристей, страхливият и садистичен господар на Микена, отколешен враг на Херакъл.

Авгий гледа втренчено Героя и потрива телешката облицовка на трона.

- Здрасти, копеле! Откога не сме се виждали! На нищо не приличаш.

- Не сме се виждали, откакто ти спасих кожата на борда на Арго. Тогава не беше толкова наперен. Наддал си.

- Ха-ха! Ще го приема за комплимент. Мисля, че по-точно е да се каже, че съм се окрупнил. Сега съм най-богатият скотовъдец в цяла Елада. Кажи ни, робе, как е нашият приятел и съюзник, цар Евристей?

- Все така алчен, царю!

- Няма нищо лошо в това да бъдеш практичен и пресметлив. Качества, които винаги са ти липсвали, Херакле! Какво искаш от нас?! Кажи, психо!

- Искам да те отърва, Авгие, от миризмата, която те следва! Ще почистя оборите ти срещу една десета от свещената ти стока.

- Хе-хе! Не си ли малко нагъл? Искаш да ни обереш в собствените ни обори? – смее се кисело Авгий.

- И тъй като тук много смърди, смятам да ги почистя утре до падането на нощта.

- Оп, оп стоп! До падането на нощта ли каза?! – раздвижва се Авгий и се обръща към сина си Фил – Синко, чу ли какви ги говори този безумец? Бъди ни свидетел! Каза ли утре до залез слънце?

- Да, татко. Каза го. Мисля, че е напълно възможно да се направи!

- Ха-ха! За един ден?! Сериозно?! Виж кой е наследил прочутото чувство за хумор на баща си. – Авгий става с полюшване, заема тържествена поза и се обръща към залата – Добре! Нали всички чуха! Утре до залез слънце, този юнак с помощта на своя оръженосец ще почисти нашите обори. Но ето, чуйте и нашето условие! Ако ти, Херакле, не свършиш работата в уречения срок, ще трябва да се запознаеш с Фаетон – нашият любим телец. – в залата настъпва вълнение.

- Приемам, царю! – отвръща невъзмутимо Героят и плюе в дланта си. Авгий плюе в своята и двамата си стискат ръцете. Царят подшушва в ухото на Героя.

- Нали знаеш, психо! Фаетон ще те смачка, хахаха! Като гнида.

Следва на стр. 5