От стр. 2

Четвъртък, 14 септември

68-годишната жена от пловдивското село Житница дала 16 хил. лева на индобългарка да ѝ развали черна магия. Врачката казала, че за да я развали, ще трябват много пари. И госпожата събрала каквото имала вкъщи, врачката ги увила в хартия и направила ритуала. После си тръгнала. С парите, естествено.

Пенсиите, как може да сте толкова наивни, бе! Развалянето на черна магия струва 2-3 хиляди лева. Само много сложните струват 5 хил. А тая баба дала 16 хил.! Кажете, не е ли глупост? А, ако я питаш, ще знае до стотинка кое колко струва във всеки магазин в радиус 10 км.!

Много прости хора има, да ви кажа. Все едно не живеят в България, толкова не са наясно. Някой си Митко М. от Ямбол и се опитал да подкупи катаджиите. Спрели го в бургаския квартал „Долно Езерово”. Не бил изряден, естествено. То кой ли е изряден?! И подходил прокорупционно. Подхвърлил 10 лв. в патрулката с думите „Не можем ли да се разберем?“ Ами не могли, за тия пари не могли.

Толкова беше 81-ва година. Тогава на Владая ме спряха, защото карах с десет лева над разрешеното. И катаджиите ми ги поискаха. Обаче аз имах само 5. Къде вика си тръгнал с пет лева, бе?! Викам, за Гоцето. С пет лева? Да, викам, с пет. И ако не ви бях срещнал, не мислех да ги развалям. И викам на булката: Булка, дай петтях лева! Излезе човек и ми взе само два лева: Айде, вика, дълъг път те чака, поне още два-три пъти ще те спират. И се разделихме приятелски.

Пък ченгетата в Бяла спрели 51-годишният З.К., който шофирал мерцедес с търновска регистрация. Не разбрах какво не му било наред, но и той подходил проактивно и предложил на полицаите да го оправят с 40 лв. С мерцедес и 40 лева!

Научете се, бе! Две неща са важни! Колко и на кого!

Тони Златков, бащата на отвлечения Адриан, разказа, че първите, които му се обадили, не били похитителите за откупа. Не, пръв му се обадил премиерът. И го поканил в Банкя, в дома си, откъдето ръководел специално формиран за отвличането щаб.

Ние, като един от добронамерените анализатори, си помислихме снизходително: Милиционерът си остава милиционер!

Но не всички са като нас. Нора Стоичкова например написа: „Осветиха Борисов като шеф на „Наглите“. Докъде паднаха само! Да активират наказателните си групи по отвличанията, за да си правят нездрав пиар и да рекетират хората с пари…“

Стоичкова, сигурна ли си? Имаш ли доказателства, че премиерът ни е бандит? Щото, ако нямаш… можем да ти предоставим едно-две.

Петък, 15 септември

Председателят на СГС Калоян Топалов подал оставка. И така групата на шефа на ВКС Лозан Панов в съдебната система, която ние със съвсем леко преувеличение наричаме „Прогресивните“, намаля с един важен играч. Пеефщината победи за пореден път. Да му бехме дали ДАНС, бе, братя! По-добре ДАНС, нежели цялата съдебна система!

Междувременно ВСС избра за шеф на ВАС Георги Чолаков с мнозинство от 20 цаци, извинете, гласа. Едва петима гласуваха за Соня Янкулова от прогресивните сили. Юлияна Колева, член на ВСС от квотата на ГЕРБ, обясни, че Чолаков бил "многопланова и интелигентна личност".

Чухме за някои от плановете на тази личност, като например, че се е подвизавал като изкупчия на дългове. Бизнес, с който обикновено се занимават мутрите. Бих казал и съдия изпълнителите, но се страхувам да не е тавтология…

Колегата Иван Бакалов обаче вижда личността в друг план: „Охранено мазно корумпе, човек на Пееф. Това ни поднася контролираната демокрация, мутренският модел на Борисов.“

Според мен колегата бърка. При контролираната демокрация хората си избират управници, а задкулисието ги купува. Понякога първо ги купува, а после ги избираме. А когато мутрите вземат властта в ръцете си, това е вече пряка демокрация.

Деец на контролираната демокрация е например Слави Трифонов. Днес обяви, че ще прави партия. Щял да събере честни, почтени, авторитетни и други изчезнали видове, с които да замени оядената политическа класа.

Хубаво е да имаме по-голям избор, повече партии, за които да гласуваме и такива, за които да не гласуваме. Партията на Слави ще е в графата на вторите. Там в момента сме подредил 238 партии. Та една повече няма изобщо да се забележи.

За правителството в сянка, оглавено от водещата Цвета Кирилова, не знам какво да кажа. Бива сянка, бива, ама да се завреш чак там, където кучето никога не огрява, извинете, слънцето… Ще ги видя зимъска, то е много лесно посред лято да направиш правителство на сянка.

Изоставаме, братя! Трябва да се захващаме сериозно със създаването на ПП „Четвърти километър“. Хем ни е ред, хем ни се пада. Засега партията си има най-важното – председател, демек аз. Потенциална членска маса бол. Поне един милион българи са в различна степен на разпадане на „Аза“, да го кажа меко, щото мразя думата луди… Но тия дни съм се замислил, че ни трябва химн. Как без химн?! Всички революции са почвали с песен. Мисля си, че песента от филма „На всеки километър“ може много лесно да се пригоди за нуждите ни. Хем в съдържателен план е съвсем вярна. Зер може да отрече някой, че ние сме на всеки километър? Боже, ние сме на всеки метър…

Нас червеното знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши смъртта.
Ние сме на всеки километър,
и така до края на света.
Пада другарят в смъртен бой,
пада, за теб, свобода.
За да изгрее и стане той
малка червена звезда

Понеже сред приятелите ни има много поети – Мария Лалева, Руми Симова, Георги Николов… не мога да ги изброя всички. Моля, братя и сестри, помагайте за адаптацията на текста. Кристиян Бояджиев ми е обещал музиката. Да дам само някои напътствия. Мисля, че това, че ни е родило червеното знаме, не може да се отрича. Всички сме рожба на червеното знаме, дори и Иван Костов. Всеки километър, ясно, става Четвърти километър. Героят не пада, а попада. Мотивацията не е важна, може и свободата да си остане. Историята знае хиляди случаи, когато свободата е била повод за поставяне на диагноза. След това, няма да изгрява, а ще се издига. И няма да става червена звезда… Никога вече червена звезда!

Имайте предвид, че още не сме си намерил министър на културата. И постът шеф на парламентарната комисия по култура ни е вакантен. Но ако тези постове не ви привличат, можем да създадем какъвто си искаме пост персонално за наклонностите на съответния поет. Валери Симеонов например как постъпи? По негово настояване правителството промени правилника на информационния център на МО и откри нова длъжност - “зам.-директор по художественотворческата част” целево за Мария Цветкова. Да не се бърка с плеймейтката Мария Цветкова, бившата съпруга на единия брат Динев.

Тази Мария Цветкова не е от леките жени, тя е политик, доскоро беше организационен секретар на НФСБ, кандидат на патриотите за кмет на „Младост“. Сред патриотите се шушукало, че от няколко години била интимна с евродепутата Ангел Джамбазки, което е малко смущаващо. Даже не малко…

Мирише, братя! Олфакторният ми нерв бие тревога - не просто мирише, ами направо смърди. Да ви кажа, за този олфакторен нерв. Той препраща усещанията за миризми от носа в мозъка. За него се информирахме от „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд.

Страхотна книга, има я в Читанката. Та в нея на едно място авторът описва майката на главния герой: „Майката на Грьонуй все още беше млада, някъде към двадесет и петте, и все още минаваше за хубава, защото в устата си имаше почти всички зъби, а по главата – оцеляла косица и освен подагра, сифилис и лека охтика не страдаше от по-сериозни болести…“

И знаете ли каква асоциация ми се породи. Изглежда, че нещо съм се повредил. Дали от много четене на вестници или от друго... Помислих си, че точно така изглежда демокрацията ни – още млада, със запазена фасада и без никакви сериозни заболявания, ако не броим подаграта, туберколозата и сифилиса.

Това е откачено, не ли? Ама пък, ако не съм малко откачен, точно на вас ли ще стана лидер, бе?! Гърнето само си избира мерудията. Борисов случайно ли е лидер на интелектуалците с обратен знак у нас? Не, не е случайно.

To be continued

Още по темата

11/09/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (4-8 септември)

04/09/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (28 август – 1 септември)

28/08/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (21-25 август)