Повечето българи, дори високообразованите, поне от време на време мислят като расисти. Това не ги прави осъзнати расисти, но ги прави рискова група.
А аз пък това с расизма никога не съм го разбирал. В смисъл – не ми е ясно, как така някой може наистина да си мисли, че друг е по дефиниция по-нисш от него, защото е с по-тъмен цвят на кожата.
За пръв път се сблъсках с българския битов расизъм някъде през 1975 година, в тогавашната ми компания софийски приятели. Обсъждаха чуждестранни студенти – „чернилки”, които трябвало да бъдат бити редовно, защото... са чернилки и да си знаят мястото. Минути преди този разговор бяхме слушали заедно сборен албум на Джими Хендрикс. И се бяхме възхищавали от неговата гениалност. А после: „чернилки”.
Джими Хендрикс да не е ариец? Не е, защото е ¾ черен и ¼ индианец-чероки.
Как бих могъл да бъда расист, когато основателите на моя свят – онзи, в който се чувствам човешко същество, снабдено с дух, а не само с търбух – са все „от боята”? Да припомня само малка, но представителна извадка.
Започваме със Скот Джоплин, внук на черен роб, измислил рагтайма още преди Първата световна война. Продължаваме с Джанго Райнхарт, унгарския цигано-евреин, измислил солиращата джаз-китара през 1920-те години.
И продължаваме нататък:
Дюк Елингтън, Телониус Монк и Професор Лонгхеър – черни като катран пианисти, постигнали синтез между класическите и джазовите музикални строеве.
Нат Кинг Коул, Луис Армстронг-Сачмо и Рей Чарлс, разгърнали тежката джазова композиция към онзи „естраден” жанр, който поражда съвременната музика след Втората световна война.
Блайнд Лемън Джеферсън, Биг Бил Брунзи и Ледбели – китаристи и композитори, оформили основите на Тексаския и Мисисипския блус.
Т-Боун Уокър, Хаулинг Улф, Джон Ли Хукър, Мъди Уотърс – пренесли блуса върху електрическата китара и така поставили основите на рокендрола, ритъм-енд-блуса, хеви метъла, фънка, тежкия рап и т.н.
Джон Колтрейн, Майлс Дейвис и Чарли Паркър – тръбачите, които разработиха онзи музикален авангард, който впоследствие щеше да роди музиката на 60-те години.
Чък Бери – неизразимо гениалният китарист, който с игрива лекота измисля рокендрола като такъв (или, както казва Джон Ленън: ако рокендролът трябва да има име, това е Чък Бери); следван от огромните блус-рок китаристи като Албърт Кинг, Би Би Кинг и Фреди Кинг, които измислят модерното солиране на електрическа китара (и така пораждат музикални гиганти като Ерик Клептън, Джеф Бек и Джими Пейдж); както и от феноменалния Бо Дидли, бивш работник на бензиностанция, чиито 20 солови албума поставят основите на тежкия рок от типа АС/ДС.
Арета Франклин, Гладис Найт и Дион Уорик, титаничните женски гласове, които разработиха основите на соул музиката и следователно – на днес доминиращите музикални форми като Р&Б (с неговите безкрайни подразделения), хаус и т.н.
А Джими Хендрикс? А Принц? А Лени Кравиц? А Карлос Сантана, който си е чист мексикански „циганин”?
Хайде сега се опитайте, заедно с мен, да си помислите за всички тези титани като за някакви по-нисши от вас същества, тъй като нямат вашия цвят на кожата, а разполагат с тен, който варира от млечно-кафяво до сажди-черно.
Успявате ли? Аз – не. Това са моите герои и изобщо не си представям, как ги отписвам като „чернилки” или „печки”.
В първата ми рок група барабанистът беше черен човек от Гана. В петата ми група, барабанистът беше черен човек от Гренада, а басистът – не по-малко черен човек от Ангола. В музикално отношение всички те бяха по-добри от мен.
„Печки”?
През 1981 година, свирим с групата „Черно (!) знаме” някъде из Карловско. В почивката ме приближава едно цигане, на видима възраст 17:
-Бате, да посвиря малко на китарата, докато си почивате?
Подадох му електрическата китара и се обърнах да си тръгна. Чух първите тонове и замръзнах на място, с гръб към цигането, което скромно седеше на ъгъла на сцената и свиреше. Обърнах се, доближих го и клекнах пред него, за да видя, как прави онова, което прави.
А правеше – напълно невъзможни импровизации, произвеждащи онова, което днес бихме нарекли „синтез” или „уърлд мюзик”. В десетината минути, докато го слушах, чух:
-български фолклорни мотиви
-цигански напеви
-солидна доза Джими Хендрикс и Майлс Дейвис
-елементи от Джон Колтрейн и Чарли Паркър
-и от време на време – намеци за Сантана.
Никога не бях чувал подобно нещо. Чак се изпотих от притеснение колко елементарен китарист съм в сравнение с него – а на сцената след минути ще съм аз, а не той...
„Мангал долен”?
Това с расизма наистина изобщо не го разбирам. Сигурно е много гадно да си расист – все да дебнеш, кого да намразиш, защото е по-тъмен от теб. Най-вероятно расистите хващат язви, диария, хемороиди, тикове и подобни.
Ама не знам, де...
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
19.12 2014 в 12:22
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.12 2014 в 11:05
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
17.12 2014 в 23:00
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
17.12 2014 в 14:02
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
16.12 2014 в 19:55
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
16.12 2014 в 16:12
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
16.12 2014 в 11:56
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
15.12 2014 в 18:55
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
15.12 2014 в 14:46
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
15.12 2014 в 13:48
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Владè
Във време на кризи и войни не можем да свикнем с неглижирането на Българската армия, каза Румен Радев
stix
Как Грузия върви по пътя на Украйна
bat.galin
Адски трафик по Струма, няколко километра се изминават за часове
nms
Адски трафик по Струма, няколко километра се изминават за часове
ПР
Адски трафик по Струма, няколко километра се изминават за часове