Джон Б. Гудинаф, професор в Тексаския университет в Остин, лауреат на Нобелова награда за химия за разработването на литиевойонната батерия, почина в неделя на 100-годишна възраст, съобщиха Ройтерс и БТА. 

Откритието на проф. Гудинаф доведе до революцията в областта на безжичните технологии и постави електронни устройства в ръцете на хората по целия свят. През 2019 г. проф Гудинаф стана най-възрастният човек, получил Нобелова награда - на 97 години. Той я спечели съвместно с британеца Стенли

Джон Гудинаф е роден през 1922 г. в Германия. Родителите му са американци и той израства в САЩ. През 1944 г. получава бакалавърска степен по математика от Йейлския университет. След като служи като метеоролог в американската армия, Гудинаф защитава магистърска степен и докторска степен през 1952 г., и двете по физика в Чикагския университет. В Чикагския университет той учи при нобеловия лауреат Енрико Ферми и Джон А. Симпсън.

Гудинаф започва кариерата си в лабораторията „Линкълн” на Масачузетския технологичен институт през 1952 г., където работи 24 години и полага основите на разработването на компютърната памет с произволен достъп (RAM). Изявява се като пионер в областта на орбиталната физика и един от създателите на съвременната теория на магнетизма, станала известна като правилата на Гудинаф-Канамори. Тези правила дават практически насоки при изследването на магнитни материали и имат огромно влияние при разработването на устройства в телекомуникациите.

След Масачузетския технологичен институт Гудинаф става професор и ръководител на Лабораторията по неорганична химия в Оксфордския университет. По това време той прави литиевойонното откритие. В Тексаския университет в Остин постъпва през 1986 г. Най-новите му разработки, заедно с екипа му, са за авангардни начини за съхранение на енергия, като „стъклена” батерия с електролит в твърдо състояние и литиеви или натриеви метални електроди.