Българските правоохранителни органи са идентифицирали 61 „финансови мулета*“, 44 жертви на престъпления и са установили 39 неправомерни транзакции на обща стойност 1 032 238 евро и 326 023 долара.

Това се случва в рамките на започналата през ноември международната операция "Европейска седмица", посветена на превенция и провеждане на арести на "финансови мулета". Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – МВР, Специализираната прокуратура и Асоциацията на банките в България участваха в международната операция. Организатори на кампанията са Европейският център за борба с киберпрестъпления при Европол и координационният орган на ЕС за съдебно сътрудничество – Евроджъст, партньор е Европейската банкова асоциация.

Международната операция за предотвратяване и противодействие на финансови престъпления в интернет, осъществявани чрез „финансови мулета“, е проведена на територията на 31 държави, сред които Австрия, Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Германия, САЩ и др.

Установени са 3 833 „финансови мулета“ и 386 души, които са ги набирали, арестувани са 228 души. Идентифицирани са поне 4 700 жертви на престъпления. Разследванията са 1 025, много от които все още не са приключили. Повече от 650 банки, 17 банкови асоциации и други финансови институции са помогнали за докладването на 7 520 неправомерни транзакции, в които са използвани „финансови мулета“, предотвратявайки щети за 12.9 милиона евро.

Действията, реализирани в периода 25-29 ноември 2019 г., са част от оперативния план за действие за 2019 г. в подприоритетна област „Кибератаки“, в рамките на новия политически цикъл на ЕС за борба с тежката и международна организирана престъпност (ЕМРАСТ).

"За петима от участниците в организираната престъпна група за компютърни измами у нас искаме мярка „Задържане под стража", каза говорителят на Специализираната прокуратура Сийка Милева. На единия от тях е наложена мярка „Парична гаранция“ поради влошеното му здравословно състояние.

Организираната престъпна група за пране на пари е действала е от 2016 г. Един от участниците е с ливанско гражданство, друг – с българо-иракско, но постоянно пребиваващ на територията на България, а останалите са български граждани.
Повечето от тях са с предходни осъждания за кражби и документни измами.

Измамата се е случвала чрез нерегламентиран достъп до електронните пощи на две търговски дружества, които са били в процес на сключване на сделка.

„В обичайната кореспонденция между две търговски дружества се намесва трето лице, представящо се за доставчик на стоки или услуги. Той изпраща проформа-фактура с подменена банкова сметка, като така се отклонява банковата транзакция и тя постъпва по сметка, която е пряко контролирана от извършителя на компютърната измама. Извършителят имал нерегламентиран достъп до пощенски кутии на дружествата. Осъществява се чрез налучкване или изпращане на фишинг имейл или компютърен вирус. Извършителят следи протичащата кореспонденция и се намесва в момента, в който се уговарят условията по плащането и изпраща преправена банкова сметка“, посочи още Милева.

"ГДБОП има изключително добро сътрудничество с Асоциацията на банките в България и реално след извършен обстоен анализ стигнахме до тези хора след подадена информация от български банки за съмнителни преводи", съобщи директорът на ГДБОП Ивайло Спиридонов.

Шефът на отдел "Сигурност" към ГДБОП Явор Колев посочи, че парите се превеждат от компаниите-жертви по сметките в България и впоследствие чрез интернет банкиране се превеждат около 44 милиона евро и 15 милиона долара към банкови сметки на финансови мулета в Китай и Хонконг. 

Хакерите, които се занимават с поразяване на компютърните системи, са действали по няколко начина, като единият от тях е т.нар. „Троянски кон“.

*„Финансовите мулета“ са съвременен феномен, от който се възползват организираните престъпни групи, занимаващи се с извършване на киберпрестъпления с финансов характер, за усвояване/изпиране на неправомерно трансферирани финансови средства. Според статистика на Европол в 90% от случаите на „финансови мулета“ е имало предшестваща киберпрестъпна дейност.