9 май: Ден на Победата и/или Ден на Европа

Ганчо Каменарски*
09 май 2020 в 10:52 | 6566 |15

Винаги 9 май предизвиква различни чувства, спомени и мисли за миналото и бъдещето.

Раздвоението относно 9 май идва от факта, че от години в България се отбелязват различни паметни дати – както традиционният Ден на победата, свързан с края на Втората световна война в Европа и капитулацията на Третия райх, така и относително по-новият Ден на Европа, отбелязващ лансираната на 9 май 1950 г. идея на френския външен министър Робер Шуман за обединението на Европа (всъщност на Западна Европа). Тогава в своя реч френският външен министър споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима.

Двата празника трудно съжителстват и делят хората: една част от тях искат да празнуват Деня на победата, а други – Деня на Европа. Споровете се въртят около това, че Денят на победата се свързва със Съветската армия, а днес всичко, свързано със Съветския съюз, у нас се възприема като срамен или поне неудобен спомен от миналото.

Не е толкова безспорна и другата дата, защото трябва да се припомни, че когато Западна Европа прави първите си стъпки към обединение, България е в лагера на противниците и остро критикува всички стъпки – Общността за въглища и стомана, Общия пазар, Европейската икономическа общност, та дори и перспективите за създаване на Европейския съюз, докато внезапно в края на 80-те години не се оказахме в позата на молители пред вратата на Обединена Европа.

За да излезем от дилемата коя дата да отбелязваме и коя да премълчаваме, можем да приложим характерния за историята хронологически подход. Ако разположим събитията във времето, няма как да не забележим, че пръв е 9 май като Ден на победата. В началото на май 1945 г. настъплението на войските от Антихитлеристката коалиция, осъществявано от Запад (след англо-американския десант в Нормандия на 6 юни 1944 г.) и от Изток (след дългото настъпление на Източния фронт, започнало през 1942-ра, ускорило се през 1943-та и станало неудържимо през 1944 и 1945 г.) се приближава до река Елба, където западните и източните армии се срещат, а германският вермахт капитулира. Именно 9 май е денят, от който започва следвоенната история на европейския континент. Без разгрома на нацистка Германия сега нямаше да има Обединена Европа.

Радостта тогава е огромна, но тя не пречи на съюзниците, водени от възникналите вече противоречия, да се опитат да представят победата по различен начин. Затова, когато представителите на Третия райх разбират, че краят е неизбежен, те предпочитат да признаят поражението пред западните си противници и на 8 май капитулацията е подписана именно пред тях. Затова за западноевропейските държави Денят на победата е бил и си остава 8 май. Те го отбелязват тържествено, макар и с все по-малко живи участници. За Западна Европа логично след Деня на победата на 8 май идва Денят на Европа на 9 май – така и празниците следват историческата хронология.

В България обаче нещата са доста по-различни. За нас през целия следвоенен период Денят на победата се отбелязва според втората капитулация на Германия, когато германците са принудени да повторят ритуала на 9 май в Карлсхорст пред съветските представители. Това не е първият случай, когато политиката налага едно ритуално действие да бъде повторено. Проблемът е, че както и да оценяваме и пресмятаме участниците във военните действия, мащаба им, пораженията и победите, няма как да избегнем извода, че германският вермахт е сразен на Източния фронт от Съветската армия. И този извод трудно може да бъде променен от оценките ни за характера на държавата, която защитава тази армия. Именно съветската роля във войната, а не толкова съюзните задължения, принуждават американците и англичаните да се съгласят на повторното подписване на капитулацията. Това обаче определя за нас Деня на победата на 9 май, затова двете дати съвпадат.

За днешна Русия не съществува никакъв проблем – за тях празникът е един и при това свещен – Ден на Победата в най-страшната война, която държавата им някога е преживявала.

За нас българите нещата са по-сложни. Ние трябва да избираме кое от двете събития да поставим на първо място: от едната страна е миналото с Деня на победата, а от друга – настоящето и бъдещето с Деня на Европа. И за конформистките ни нагласи отговорът изглежда предопределен – ние отбелязваме Деня на Европа, към която принадлежим от 1 януари 2007 г.

Няма нищо лошо да гледаме напред, а не назад, въпросът е от какви позиции вървим към бъдещето. Начинът, по който българите възприемат историята през последните години, показва ясно изразена тенденция към национализъм, и то от типа защита и безкритично оправдаване на всичко, което нашите предшественици са правили в миналото, независимо от характера му.

Това наблюдение с пълна сила се отнася и до историята на България в годините на Втората световна война. Българските правителства, които вкарват страната в Тристранния пакт и я правят част от похода на нацистка Германия към световно господство, които приемат пронацисткото антиеврейско законодателство, които изпращат евреите от присъединените към Обединена България земи в лагерите на смъртта, които са готови да направят това и с останалите евреи в българските земи, вече се представят просто като патриоти.

А несъгласните, онези, които с думи, дела и оръжие са се противопоставяли на пронацистката политика и са били част от европейското съпротивително движение, не се споменават изобщо или за тях се говори с подигравателни и обидни прозвища (“терористи”, “обирджии на мандри”, “предатели на националните интереси”, “разбойници”).

Една от малкото функции на историята е да припомня поуките от миналото. Затова ще е добре да отбелязваме и двата празника и то в логичния им ред – Денят на победата е предварителното условие, за да може Европа да започне да се обединява и благодарение на това живеем в мир вече повече от седем десетилетия.

Всъщност не е ли най-важно, че цяла Европа единодушно заклеймява започнатата от нацистка Германия война и това е отказ глобални проблеми между суверени държави да бъдат решавани с оръжие?

-------------

* В текста са използвани публикации на проф. Искра Баева

Препоръчани материали
Стик

Рейтинг : 700

11.05 2020 в 13:37 15
+ 2
- 2
Едната човеконенавистна идеология – националсоциализма, наричана нацизъм за да не се дразнят руснаците, заслужено е жигосана от целия свят. Другата човеконенавистна идеология – комунизма, си е жива и здрава и просперира. България, например, се управлява от комунисти: Премиер – член на БКП още от милиционерското училище в Симеоново; Президент – член на БКП от 1984 г.; шеф на КПКОНПИ – член на БКП от казармата; Йорданка Фандъкова – член на БКП; Менда Стоянова – член на БКП и партиен секретар на ОНС Пловдив; Георги Марков - агент Николай от ДС; Красимир Велчев - член на БКП от 1981 г.; министър Данаил Кирилов - член на БСП през 1997 г.; председател на Конституционния съд Борис Велчев - син на член на ЦК на БКП и внук на член на Политбюро на ЦК на БКП; председател на ДАНС Димитър Георгиев - син на офицер от 4-то управление на ДС, работещ в ДС от 1971 г.; Калин Митрев, български представител в Европейската банка за възстановяване и развитие – агент на ДС „Симеонов“ и съпруг на Ирина Бокова
Hissarion

Рейтинг : 2666

10.05 2020 в 21:14 14
+ 12
- 0
Това е световна война. Победата е за всички - руснаци, казахстанци, белоруси, британци, французи, американци, българи и т.н.т. Дали на 8-ми или и на 9-ти май - всички тези хора са били единни в радостта си от края на този ужас. Победена е една човеконенавистна идеология и е победена с цената на огромни жертви. Това не бива да се омаловажава и не бива да се забравя. Другото са дребнави манипулации на низки хорица.
El Commandante

Рейтинг : 66938

09.05 2020 в 19:19 13
+ 1
- 1
@Azarael: В Белорусия принципно отношението към т.нар. пандемия е по-различно от самото начало а от друга страна в Русия заразените са много много повече, така че всичко случило се е въпрос на логика и прагматизъм, а не кой е по-голям мъж.
kokoten

Рейтинг : 1106

09.05 2020 в 19:09 12
+ 12
- 3
...няма такава дата,и война не е имало,всъщност имало е война ,ама тя е спечелена от американци и англичани за два месеца(май са чакали четири години руснаците да дойдат до Елба)всъщност немците не са загубили нищо,само са спечелили плана Маршал,а малките и средно големите нацисти са спечелили доходни работи в Кравария(пардон ЮСА)...е,някой е загубил,това са висшите нацисти,които са се жертвали за нацията...и е крайно време руснаците да разберат,че ако не бяха американците и англичаните(пък и французите)никога нямаше да има Ден Победъй,така че,хиляди благодарности,американци,англичани и французи....
Azarael

Рейтинг : 1109

09.05 2020 в 19:00 11
+ 2
- 1
С провеждането на този военен парад в Минск,
президента Лукашенко показа на практика че е по-голям мъж от В.Путин, който се уплаши от коронавируса и отмени провеждането на честванията в Русия по повод 75 годишнината от края на Втората Световна Война.
Ще видите също колко напред е Беларусь /макар и малко по-голяма от България/ в икономическо и военно отношение, в сравнение с нашата съсипана държава,
управлявана вече 30 години от предатели и крадци :
https://youtu.be/dNnnBfNoqPY
Пенчо бре

Рейтинг : 910

09.05 2020 в 16:55 10
+ 21
- 1
"Этот День Победы
Порохом пропах,
Это праздник
С сединою на висках.
Это радость
Со слезами на глазах.
День Победы!
День Победы!
День Победы!"
Брок

Рейтинг : 800

09.05 2020 в 15:39 9
+ 11
- 0
Съветът на Европа е основан на 5 май 1949 г. и по тази причина той избира този ден за свой празник, като определя деня за почивен през 1964 г.
Европейският парламент официално определя 9 май като почивен ден през октомври 2008 г.
????? Защо ли???
El Commandante

Рейтинг : 66938

09.05 2020 в 11:58 8
+ 2
- 0
Ъммм, след Сталинград това с "връщането" е било вече леко проблематично...
Svilen Stoychev

Рейтинг : 1025

09.05 2020 в 11:34 7
+ 0
- 13
Ти какво очакваш, Съюзниците да изчакат германците да върнат половината дивизии на Западния фронт и тогава да форсират в Нормандия ли?
Svilen Stoychev

Рейтинг : 1025

09.05 2020 в 11:28 6
+ 7
- 13
А, появи се автор. И пояснение за искра Баева. Това обяснява много неща.