Агенцията по храните проспа навлизането на чумата по свинете в България

д-р Сергей Иванов*
05 август 2019 в 08:53 | 9144 |1

Преди десетина дни комисарят на ЕС по здравеопазването Витянис Андрюкайтис обяви: „Ако сега имате нашествие на заразата, то това означава, че някой е неглижирал защитните мерки, някой не си е свършил работата внимателно“. След него и земеделския министър на България призна закъснение и немарливост в борбата с Африканската чума по свинете (АЧС). Базирайки се на достъпната официална информация, която е крайно ограничена, ще се опитаме да разберем какво е пропуснато да се направи у нас и кой носи отговорност за това.

Какво е Африканската чума по свинете и как се разпространява

Остро инфекциозно заболяване по домашните и дивите свине причинявано от вирус. При острите форми смъртността може да достигне до 100%. Безопасно е за човека и другите животни. Предава се при близък контакт между свинете чрез обмяна на слюнка и кръв. Вирусът е много устойчив във външната среда и затова инфекциозни за различен период от време са фекалиите, замърсената вода и фураж, както и технологично оборудване, дрехи, обувки и транспортни средства. Най-рискови разпространители са ловците, горските работници, собствениците на домашни свине, персоналът във фермите, личните коли и камионите за превоз на животни и фуражи и външни посетители, като ветеринарни, държавни чиновници, журналисти и др. Някои кърлежи също са директни приносители, а индиректно може да се разпространява и чрез замърсени с фекалии на болни животни гризачи и дивеч. Вирусът се убива сравнително лесно при температура над 65 градуса за поне 20 минути, както и от повечето дезинфектанти.

В Европа АЧС попада първоначално преди няколко десетилетия, но голямото нашествие започва през 2007 г. от Грузия и Русия. На територията на ЕС първите случаи са през 2014 г. в Прибалтийските държави. Като правило инвазията започва с разболяване на дивите прасета. В срок до най-много година болестта завладява първо домашните прасета в малките частни стопанства, а по-късно - и индустриалните ферми. Пик на огнищата на зараза се достига през месец август. Този модел на разпространение се установява навсякъде и е добре проучен.

Пътят на АЧС в България

През 2018 г. болестта нападна Румъния с пълна сила и порази голяма част от страната. Беше очевидно, че е въпрос на време да се прехвърли и в България. Първият официален случай у нас е констатиран при домашни свине в село Тутраканци, община Провадия с протокол от 31 август 2018 г. Тогава във Варненска област е обявена и първата карантина. Следващите доказателства за разпространението на АЧС са в периода октомври – декември 2018 г. В серия от лабораторни протоколи 586/23.10, 693/31.10, 745/7.11, 813/12.11, 838/14.11, 1245/27.12, са отчетени 19 проби положителни за вируса на АЧС. През първите 3 месеца на 2019 г. тази тенденция продължава и са установени още 8 проби със зараза. Всички 27 броя са събрани по програмата за надзор на дивите свине в областите Добрич, Варна и Силистра.

Какво е неизвестно:

– очевидно Агенцията по храните е осъществяла програма за лабораторно тестване на дивите свине в есенно-зимния сезон. Не е ясно обаче какъв е обхвата на наблюдението и кога е започнало;

- дали са били включени и други региони на страната (извън трите области);

- колко проби на диви свине са тествани в лаборатория. Все пак ако 27 положителни са под 1% от всички тествани, ситуацията е една, но ако са 5–10% тя е коренно различна;

- в периода октомври 2018 – март 2019 г. извършвани ли са лабораторни анализи на проби от домашни свине от фермите и задните дворове? Колко са тези тестове, в кои области на страната са и как са разпределени в рамките на този период?

Какво е известно?

АЧС се е разпространявала в България още през лятото на 2018 г. и има поне един сигурен случай на прехвърляне на заразата в домашни свине в село Тутраканци. През есента и зимата на 2018/2019 вирусът буквално е превзел популациите диви свине във Варна, Силистра и Добрич, поне за тях има доказателства. Още в края на 2018 г. е било ясно, че заразата е в Североизточна България и с идването на пролетта ще започне епидемия. Нещо повече, най-вероятно след август 2018 е имало и други случаи на заразени домашни животни, които обаче са останали недиагностицирани. Трябвало е още в началото на 2019 г. да се предприемат решителни мерки. Имало ли е такива, както ще видим в следващия абзац.

Опитите на БАБХ за контрол на заразата през 2018 г. и началото на 2019 г.

Отдавна е известно, че АЧС има потенциал сериозно да застраши свиневъдството в България. Агенцията по храните съвсем правилно изгради потенциал за лабораторно тестване на болестта. Когато стана ясно, че заразата напредва в ЕС, се организираха обучения, написа се стратегия за борба, и в началото на 2018 г. се издадоха серия популярни брошури и инструкции. През март в България гостува и експерт от Латвия, който изнесе серия от лекции за контрол на АЧС в популациите на дивите свине. Изглеждаше, че държавата е подготвена да посрещне заразата. Нещата се объркаха може би някъде в началото на лятото на 2018 г., когато стана ясен мащабът на епидемията в Румъния. Тогава се взеха правилни решения за забрана на внос на свинско/продукти за лична употреба и за построяване на ограда в Добруджа. Изпълнението на тези мерки обаче беше немарливо и безконтролно. Особени насмешки предизвика заграждението по границата.

Без да имам особен опит с диви свине, едва ли тази оградка може да се вземе на сериозно.

Граничната оградка, спираща глиганите, дори не стига до кръста на човек с нормален ръст, а цепениците, на които е закрепена, се клатят без никакво усилие.

След диагностиката на първия случай на АЧС в Тутраканци се издадоха серия заповеди за карантина на голяма част от Добруджа. Мерките най-общо включват следното:

- в срок от месец посещения на всички ферми и личните стопанства с цел контрол на спазването биосигурността (от 06.2018 г.) – не е ясно колко обекта са проверени в този срок и доколко самите ветеринари са били наясно какво да изискват в отделните видове стопанства;

- забрана за търговията със свине, репродуктивни биологични материали, изложбите и публичните прояви;

- забрана за свободното/пасищното отглеждане на свине;

- засилен контрол в кланиците;

- вземане на проби за лабораторна диагностика на домашните свине – не е ясно доколко е изпълнено;

- надзор на ловците и вземане на проби за лабораторна диагностика от отстреляните глигани;

- обучение на ловци за разпознаване на симптомите на болестта и процедури за работа с труповете на глигани – това изисква лекционни курсове и набавяне на оборудване, мерки за които никой не е предвидил средства и едва ли са изпълнени;

- заповед за регистрация на всички свине от задните дворове – както обикновено става поредния напън за регистрация се провали, най-малкото защото ветеринарите отдавна не обръщат внимание на тези заповеди, а частните стопани не виждат полза от контактите с Агенцията по храните;

Без съмнение изброените мерки са правилни, но доколко са изпълнени не е ясно. Например регистрацията на задните дворове е провалена.

Какво трябваше да се направи още през есента на 2018 г., а не беше?

1. Масова програма за лабораторно тестване на диви и домашни свине с приоритет на рисковите групи – например домашните свине на ловците, горските работници, ветеринарите и персоналът на индустриалните ферми. Такъв надзор е имало, поне на хартия, но е силно съмнително доколко масов и адекватен е бил;

2. Извършване на епидемиологично проучване на болестта. Изолиране и типизиране на вируса и сравнение в различните области, както и с Румъния.

3. Прецизиране на лабораторната диагностика – в наличните протоколи се вижда, че използвания метод е конвенционален PCR. Той понякога не може да открие болестта в начална фаза (когато титърът е нисък), както и хроничната форма, установявана често при диви прасета. Затова е задължително, особено при глигани, PCR да бъде допълнен със серодиагностика на антитела против вируса. По тази причина може да са пропуснати много положителни за болестта случаи.

3. Активният ловен сезон за острел на глигани трябваше да стартира още през есента на 2018 г. Трябваше още тогава ловците да бъдат финансово стимулирани – това се случи с огромно закъснение чак през юли 2019 г.

4. Реална програма за обучение на ловците за събиране на проби и мерки за биосигурност. На хартия е имало инструкции за това, но липсата на отделено финансиране означава, че всичко си е останало на хартия.

5. Финансиране за оборудване на ловните пунктове и хижи за спазване на хигиена и биосигурност още през 2018 г. – поне за трите засегнати тогава области. Отново това е останало само на хартия, няма отпуснати за това направление средства. Какво е трябвало да се направи е видно от лекциите, изнесени от латвийски експерт пред Агенцията по храните. Ще спомена само няколко от мерките и всеки ще може да прецени дали ловните дружинки могат да се справят без външна парична помощ и обучение:

- закупуване на фризери където труповете на глигани изчакват лабораторните тестове – след издаване на забрана за оползотворяване на месото без лабораторен анализ;

- оборудване на помещения/площадки за обработка на труповете, отделяне на вътрешностите и вземане на проби;

- присъствие на ветеринарен лекар;

- оборудване на устойчиви контейнери за изхвърляне на отпадъците от обработката труповете и заразени консумативи;

- изкопаване на ями за загробване на труповете, положителни за АЧС, отговарящи на санитарните изисквания. Тази мярка почва да се прилага през лятото на 2019 г.

- закупуване на препарати за дезинфекция, средства за тяхното прилагане, лични предпазни облекла и др.;

- пригодяване или закупуване на транспортни средства (например ремаркета) за превоз на ловуваните животни. Практиката показва, че това в никакъв случай не трябва да бъдат личните коли на ловците;

- осигуряване на подходящи битови условия за поддържане на лична хигиена, например източник на чиста вода в ловните пунктове.

Без подходящо обучение и оборудване ловците, вместо важна част от мерките в борба с АЧС, се превръщат в неволни разпространители на инфекцията. За съжаление е много вероятно вторият сценарий да е осъществен.

6. Масова медийна разяснителна кампания трябваше да стартира още в началото на 2019 г. и да е насочена основно към личните стопанства. Това можеше да откаже част от хората от отглеждане на прасета през 2019 г. Вместо това, за епидемията се заговори чак през месец юли, когато кочините вече са заети, а заразата се бе настанила в задните дворове и проби дори в индустриалните ферми.

7. Агенцията по храните така и не публикува адекватни и реалистични мерки за повишаване на биосигурността в личните стопанства. Предпочетоха да избиват свинете и заплашват хората.

8. Още в началото на 2019 г. трябваше да се предложат алтернативи за личните стопанства. Например в някои държави от ЕС се финансира закупуване на други животни – птици, зайци, овце и кози, които не се разболяват от АЧС.

Със сигурност този списък на несвършеното може да бъде разширен. Изводът е че отговорната държавна институция фатално закъсня в борбата с чумата по свинете. Всъщност точно това твърдят и министърът на земеделието и еврокомисарят по здравеопазването.

В тази публикация се опитах да обясня какво е направено и какво е пропуснато или забавено. Ясно е и кой е отговорен за несвършеното - това без съмнение е ръководството на Агенцията по храните. В момента, в разгара на епидемията, която можеше да бъде спряна или поне ограничена, същите ръководители продължават да се държат неадекватно и да допускат грешки. Това обаче вече е друга тема. При всички случаи действията и бездействието на държавната институция са христоматиен пример как не се бори епидемия при животните и не трябва да остават без последствия в персонален или регулаторен аспект.

* д-р Сергей Иванов е молекулярен биолог, експерт по безопасност на храните и консултант на „Активни потребители“. Има магистърска степен по вирусология от Софийския университет. Препечатваме текста му, публикуван от "Активни потребители", с негово разрешение.

Препоръчани материали
ЛАФЪРДИЕВ

Рейтинг : 829

05.08 2019 в 09:59 1
+ 0
- 0
Добър материал.. За тичането след събитието.. Но може да бъде допълнен и конкретизиран със:
- свръх производството на свинско месо в Европа, че и света.. Нечии складове за резерви се нуждаят от освобождаване на 20-30 годишните запаси и попълване с пресни..
- припомняне на истории - Мирко Мършев с 32 годишно месо, шапа 2011-та, затваряне на хайванчетата в свинеферми, щастливите прасета, дето сега хиляди от тях с по-ниски разходи щастливо и хуманно се бастисват, че и загробват..
- задължителното избиване на животните за самозадоволяване на матряла, искано от големите производители със все още незаразени животни, но само с лозунги от тях за борба срещу глиганите..
Има още нещица..
Факт - и в тази статия само се споменуват 27 умрели от АСЧ глигани, но се успокоява обществото с "под 1%" са.. И следват лозунги - ДАЙТЕ ДА ДАДЕМ, ДА РАБОТИМ и т.н. срещу АСЧ по глиганите..
А как така от с. Тутраканци вируса се качи на 1 100 м. надморска височина в Пловдивско? Ни дума..