Арест по време на погребение

Йомер Фарук Гергерлиоглу | 13 юни 2018 в 10:03 | 4826 |0

Още една смърт, причинена от указ, издаден по време на извънредно положение. Още един разказ, изпълнен с болка. Днес ще разкажа трагичната история на семейство Мехмет и Есра Челик. С болка на сърцето ще опиша тежките месеци, които е преживяло това учителско семейство.

Това е една пронизваща история, която започва след опита за военен преврат на 15 юли 2016 г. в Турция.

Понеже е бил обявен за издирване, Мехмет Челик дълго време не могъл да получи лекарска помощ. А когато успял да отиде, лекарят му казал, че болестта е в много напреднала фаза.

Леченията и операциите, които преживял не помогнали и на 7 юни 2018 година, четвъртък, Мехмет Челик се сбогувал с този свят. След себе си оставил млада съпруга и двегодишно дете.

Съпругата му Есра била арестувана на погребението на мъжа си! А двегодишното дете, което останало без баща, било откъснато и от майка си. После Есра била освободена.

За премеждията на Мехмет Челик и съпругата му научих в Нощта Кадр (10-и срещу 11-и юни 2018). В най-важния за мюсюлманите ден един млад човек изгубва живота си, заради политически причини, но обществото въобще няма информация за случая. Членовете на това общество изпълнява молитвите си, но остава безчувствено към жестокостите в заобикалящия го свят.

Живеем във време, в което въпреки че изповядва религията на морала и справедливостта за това хладнокръвно към редица сърцераздирателни събития общество е нормално да не научава за подобни трагедии или, ако научава, то пак остава безразлично към тях.

Събрах информация по случая, като се свързах с близките на Мехмет Челик. Чутото ми показа, че е изживяна още една нова драма по отношение на потърпевшите от извънредното положение, което следя отблизо.

Мехмет Челик и съпругата му работели в учебни заведения на групата на Фетхуллах Гюлен. Оженили се през 2014-а, живеели в град Маниса. Веднага след опита за военен преврат потърсили убежище в град Амася при бащата на Есра.

Те научавали за арестите и задържанията на своите познати и нямали намерение да се предадат с ясното съзнание, че в затворите няма справедливост и условията в тях не отговарят на критериите за човешки права.

На 9 август 2016 г. им се ражда син, но те не смеят да напускат дома си и живеят благодарение на помощта на близките си.

Но след известно време отшелническият живот подействал зле на Мехмет и той започнал да чувства дискомфорт. От ден на ден ставал все по-напрегнат, нервен и ядосан. През февруари 2017 г. започнал да се оплаква от силна кашлица и храчки.

Понеже го издирвали Мехмет не можел да ходи нито на лекар, нито в аптека и приемал без лекарско предписание лекарствата, с които разполагал, за да се лекува.

С времето имунната му защита намаляла, той отслабнал, нощем кашлял и сънят му се нарушавал. По думи на близките му, свалил петнайсет килограма, а състоянието му продължавало да се влошава.

Мехмет Челик и семейството му били притиснати до стената. Близките му му внушавали да се предаде, но той не можел да се осмели, заради нарастващите изтезания в извънредното положение.

Той е учител, а е щял да бъде обвинен в принадлежност към терористична организация, без да е хващал дори оръжие и примерите, за които е слушал силно са го обезпокоявали.

Арестуваните за дълго време без обвинителни актове, наказанията без никакво правно основание, са го плашели. Помислил е да избяга зад граница, но едва намирал хляб, с който да се изхранва. Болестта напредвала, той вече е бил в нейния капан.

През февруари 2018 здравето на Мехмет силно се влошило. Имал висока температура, силна кашлица, храчки, апетитът му намалял. Ако отиде на лекар, се боял, че ще го разпознаят и арестуват, но вече не издържал. Така в течение на четири месеца болестта силно напреднала, състоянието му било тежко.

През май взел чужда лична карта и отишъл в една частна болница в Анкара. Лекарят го информирал за критичното му състояние. „Къде си бил толкова време, как си живял така?“, са били думите му. След лечение с антибиотици му казал, че ще трябва да се оперира.

Разболял се от бронхиектазия. Поради невъзможност за лечение, бронхите и околната за тях белодробна тъкан били възпалени.

Аз съм белодробен специалист и знам много добре характеристиките на бронхиектазията. През цялата ми лекарска практика съм оказвал по-специално внимание на заболелите от бронхиектазия.

Защото съм се поставял на тяхно място, за да усетя как се чувстват и прекрасно съм разбирал, че се борят с една упорита, хронична болест.

Предупреждавал съм ги за сериозността на лечението и, че ако не се грижат за себе си, последиците са тежки. Много добре знам, че ако не се полагат достатъчно грижи, новите инфекции, които атакуват бронхите, причиняват душевното разстройство, което се превръща в истинско мъчение. Разбрах, че е изживян един случай, който до болка ми е познат.

Ясно е било, че Мехмет Челик е попаднал в лапите на една иначе лечима болест, която е щяла да причини смъртта му.

Веднага го оперирали от пневмонектомия, т.е. взели половината от белия му дроб.

След четири дни му направили втора операция, отрязали още една част от белия му дроб. Тоест четири пети от белия му дроб вече липсвал.

След операцията получил инфекция, започнал да усеща задух, приели го в интензивното, но този трийсетгодишен млад баща затворил очи завинаги, оставяйки след себе си една скърбяща съпруга на двайсет и седем години и малко бебенце.

Смъртта му обаче, разкрила и самоличността му, в резултат на което полицията започнала да преследва опечаленото семейство, в деня на погребението му всички краища на гробището били завардени.

След погребалната церемония полицията арестувала на място вдовицата Есра и я откарали от Хатай в Маниса. Невръстното детенце останало при леля си и постоянно питало за майка си и баща си.

По време на извънредното положение се случиха много трагедии. За много хора, които бяха вкарани в затвора без присъди, животът стана ад. Извънредното положение излезе извън рамките на закона и взе много жертви.

Някои преживяха семейни трагедии, прекосявайки водите на Егейско море, други се изгубиха във водите на Марица. Много хора умряха или в затворите, или навън, заради заболявания, придружени с материални и морални несгоди.

Разказите за подобни истории ни съсипват, но една значителна част от нашето общество все още ни задава въпроса „Какъв е проблемът?“

Всъщност тази безчувственост, безсъвестност, този фанатизъм нараняват човека. Не знаем още колко трагедии ще се случат, но ако страната продължава да се управлява от тази политическа власт, подобни случаи ще се увеличават.

Потърпевшите от преследванията по време на извънредното положение са подложени на безкрайни мъчения.

Много рядко може да се срещне такова общество, което е притиснато в ъгъла и физически, и психически. На това са подложени хора от различни съсловия – с леви и с десни убеждения, кюрди и турци, алевити и сунити.

Време е всички да чуят за болките на тези хора, да се поставят на тяхно място и в страната да възтържествува законът, за да няма повече такива трагедии, за да не арестуват жени, които погребват мъжете си, за да няма деца сираци.

Б. ред. - Йомер Фарук Гергерлиоглу е кандидат за народен представител от прокюрдската Демократичната партия на народите. Статията му препечатваме в превод на Obzornews.bg- медия, която следи в детайли политическите процеси в Република Турция и техния отзвук у нас.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !