Борис Джонсън, който е най-вероятният следващ премиер на Великобритания, обеща, че на 31 октомври страната напуска ЕС дори и без споразумение. Но да нарушава обещанията – това е неговият фирмен стил.

Ако в борбата за премиерския пост на отиващата си Тереза Мей не се случи нещо неочаквано, Европа трябва да се готви за най-лошото – лидер на консерваторите и премиер-министър на Великобритания ще бъде един безпринципен лъжец. През 1988 г. журналистът Борис Джонсън бе уволнен от лондонския Times заради измислен цитат. След 16 години, когато той вече беше депутат в парламента, той бе изведен от състава на кабинета в сянка заради това, че излъга ръководството на консервативната партия за отношенията с тогавашната си любовница.

В промеждутъка между тези две събития Джонсън бе 5 години кореспондент на Daily Telegraph в Брюксел – вестник, който беше и продължава да бъде неофициалната Библия на консервативната партия. Тогава той постоянно изобретяваше или раздуваше истории, стремейки се да покаже Евросъюза във възможно най-нелеп вид. За достоверността на тези истории не му пукаше особено – например, той предсказваше, че ЕС ще въведе единни габарити за „европейските гробища“ или ще създаде полицейско подразделение за контрол за извивката на бананите.Със своите истории той наливаше вода в мелницата на евроскептиците сред британските десни. Стане ли премиер, едва ли ще му се наложи да се учудва, че в Брюксел ще се отнасят към него без особен пиетет.

Звучи рязко? Ето какво пише за него Макс Хастингс, редактор в Daily Telegraph в годините, когато Джонсън е кореспондент в Брюксел: „Може да се спори за това кой е той – негодник или просто дребен мошеник, но не следва да има съмнения в моралната му несъстоятелност, основана на пренебрежение към истината. Ако той стане премиер, почти е сигурно, че ще презира правилата и процедурите. Но той има и по-лоши пороци. Той е страхливец. Готов е на всяка аудитория да говори онова, което тя иска да чуе. И само след час, без никакво смущение, може да заяви нещо напълно противоположно. Само онзи, който не познава Джонсън, може да го приема като свестен човек“.

Но все пак и в това тъмно царство има лъч светлина. Безпринципността на Джонсън може да се оценява като нежелание да бъде окован в твърди идеологически рамки. По време на кампанията преди референдума от 2016 г. той бе един от главните агитатори за излизането на Великобритания от ЕС. А решението си за това как да гласува, той взе в последния момент, след като преди това написа две статии в медиите – едната за напускане на ЕС, а другата против.
Затова, когато Джонсън гръмогласно твърди, че окончателният изход на Великобритания от ЕС на 31 октомври е въпрос на живот и смърт, може смело да се предположи, че и след тази дата не го заплашва политическа смърт. Дори и на тази дата страната да не излезе от ЕС, Джонсън лесно ще се промени в името на оставането си на премиерския пост, дори и в състава на ЕС.

Как ще го постигне? Да опитаме да си представим как биха се развивали събитията, ако в края на юли Джонсън стане премиер. Той ще опита да преразгледа споразумението за напускането на ЕС, изработено от Мей и лидерите на останалите 27 страни-членки. На първо място Джонсън ще настоява за отстъпки от ЕС за границата с Ирландия. Но ЕС няма да отиде на някакви съществени отстъпки, освен да се съгласи да преразгледа отделни формулировки в политическата декларация за отношенията си с Великобритания в дългосрочна перспектива, съпътстваща основното споразумение. Но подобни поправки ще бъдат твърде незначителни, колкото версията на споразумението да получи одобрението на мнозинството в парламента.

В такъв случай в края на септември или началото на октомври Джонсън ще заяви намерението да изведе страната от състава на ЕС на 31 октомври без споразумение. Възможно е той да поиска да запази сегашния режим на безмитната търговия и граничния контрол, и ще предложи бъдещи преговори за търговските въпроси. Но едва ли Брюксел ще се съгласи – ЕС живее по ясни правила, които е невъзможно да се променят заради прищевките на този или онзи политик.

Така е налице голяма вероятност към средата на октомври Великобритания да стои на прага на Брекзит без сделка, което заплашва със сериозни икономически проблеми. За да предотврати това, новото правителство ще трябва да предприеме няколко важни стъпки.

Струва си да се започне от закона, приет в парламента още през април. Това е поправка на Акта за изхода от ЕС, по силата на която Великобритания напуска Евросъюза на 31 октомври, ако въпросният закон не бъде изменен или лишен от валидност.

Да се промени законът е трудно, но е възможно, ако това е подкрепяно от премиера. Ще може ли Джонсън да забрави своите думи за „живот и смърт“? Напълно. И ето защо: парламентът не може просто да вземе и да промени закона без подкрепата на правителството, но може ясно да обозначи позицията си. И ако перспективата за излитането на Великобритания от ЕС без сделка стане реалност, няма съмнения в това, че парламентът ще постъпи точно така.

През март Камарата на общините отхвърли варианта за изход от ЕС без споразумение с 312 гласа срещу 308. Оттогава броят на противниците на напускането без сделка само се увеличава. Седем депутати от Консервативната партия, въздържали се на това гласуване, ясно дадоха да се разбере, че няма да подкрепят този вариант.

Освен това, най-малко 7 министри от кабинета на Тереза Мей открито се обявиха против Брекзит без сделка. Като членове на правителството те бяха принудени да подкрепят плана на Мей на гласуването през март, но при Джонсън те най-вероятно ще напуснат кабинета и ще могат свободно да гласуват за икономически разумно решение.

В края на октомври парламентът може да стигне до политическо решение за отказ от Брекзит без споразумение, но без одобрението на премиера Джонсън няма да може да предприеме юридически стъпки, за да блокира подобен вариант за развоя на събитията. В този случай Джонсън ще се окаже пред сложен избор – да отхвърли призива на парламента, или да се съгласи с това, че Великобритания ще остане в състава на ЕС след тази дата.

За Джонсън е опасно да се противопоставя на парламента. Той може да падне с вот на недоверие и така премиерстването му ще стане най-краткото в историята /досегашният рекорд от 4 месеца е на Джордж Кънингам през 1827 г./. А Джонсън не заради това лъга толкова много и драпа към върховете на властта, че да се лиши от нея само за 3 месеца.

Най-простият начин да остане на бленувания пост е да се съгласи с парламента и да отзове решението за напускането на ЕС. Но пък това неминуемо ще доведе до разкол вътре в Консервативната партия и също може да провокира вот на недоверие към правителството. Като алтернатива може да поиска от ЕС нова отсрочка и продължаване на преговорите. Но Брюксел ще се съгласи само, ако Джонсън, първо, приеме позицията на ЕС за принципните въпроси като този за ирландската граница и, второ, ако постигне подкрепата на парламента за такава сделка. И едното, и другото изглеждат малко вероятни.

В такъв случай Джонсън има два пътя. Първо, да постигне отлагане, за да проведе нови избори и да сформира нов парламент. Възможно е ЕС да се съгласи с това. Но Джонсън може и да не поиска да рискува да отиде на избори, без да реши проблема с Брекзит. Нали консерваторите могат и да не ги спечелят, като се знае, че основаната през януари т.г. Партия на Брекзита набира популярност – на изборите за Европарламент през май тя получи 31% от гласовете. Тя едва ли би постигнала подобен резултат в национални избори, но дори да получи 10-15%, за Джонсън това ще означава поражение. Без споразумение с Партията на Брекзит, за което периодично се говори, но то изглежда малко вероятно, изборите просто ще отложат за няколко седмици краха на кабинета на Джонсън.

Вторият и краен път се състои в провеждането на още един референдум, на който ще бъдат предоставени два варианта за избирателите: или Великобритания излиза от ЕС без сделка, или остава член на ЕС. Разбира се, сега Джонсън е против. Но да не държи на думата си е негов фирмен стил. Ако той премисли, нищо необичайно няма да се случи – той просто ще добави още един ред във внушителния си списък на неизпълнените обещания.

След прочита на този текст може да се окаже, че е време за заявки за нов референдум, но такъв вариант изобщо не е очевиден. Това е по-скоро един от възможни изходи от логическата безизходица, в която може да се окаже британската политическа система в близките седмици. Ще надделее ли здравият смисъл над Джонсън и над мнението на парламента – това е само един въпросите, който поставя Великобритания пред най-сериозната криза от времето след Втората световна война.