Учениците, които четат редовно художествена литература изпреварват с две учебни години връстниците си. Но около 26% от българските 15- и 16-годишни ученици не четат никога или много рядко. 8% смятат това за загуба на време, посочва Институтът за изследвания в образованието в анализ на резултатите от международното сравнително оценяване на учениците PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), проведено през пролетта на 2018 г. Резултатите от него бяха обявени на 3 декември 2019 г. във всички включени страни, в това число и България.

Те показаха, че България е последна в ЕС по четивна грамотност, че учениците ни постигат средно 420 точки при средно за ОИСР 487, че се е увеличил делът на учениците ни, които не покриват критичното за грамотността второ равнище и че намаляват онези на най-високите пето и шесто. Наредихме се до Мексико, Уругвай, Коста Рика.

Преглед на данните от PISA 2018, чийто акцент е именно четивната грамотност* показва устойчиво понижение на средните резултати на българските ученици на 15 и 16 г. от 2012 г. насам - с 16 точки (при стандартна грешка 8,1 т.). А също - че най-голям е делът на българските ученици с резултати на ниските второ и първо равнище, докато за ОИСР модално е трето равнище. Устойчиво голям е делът на функционално неграмотни ученици у нас, а делът на ученици с максимални постижения е незначителен.

Разликата между средния резултат на момичетата и момчетата в България значително намалява, но не благодарение на по-добри резултати момчетата, а на по-лоши на момичетата. Спрямо 2009 г. тези на момчетата не се променят, докато средният за момичетата се понижава с 20 точки.

15% от разликите между резултатите на учениците в България могат да бъдат обяснени с техния семеен и социален произход. В България разликата между средните резултати по четене на учениците с висок и нисък индекс на социалния, културния и икономическия статус е 106 точки при средно за държавите от ОИСР 89 точки. Около 2/3 от учениците в България, които попадат в първия квартил според индекса на социалния, културния и икономическия статус, са с резултати по четене под критичния праг на постижения – второ равнище. 1/4 от тези с висок социално-икономически и семеен статус са функционално неграмотни. Средният резултат на учениците, които са посочили, че общуват в дома си на език, различен от българския, се е повишил с 15 точки в сравнение с 2009 г., но остава със 74 точки под средния резултат на учениците, посочили българския език като говорим език в семейството.

Колкото по-голям е броят на книгите в дома на българските ученици, участвали в PISA 2018, толкова по-висок е средният резултат на учениците. Но 43% от тях са посочили до 25 книги в дома си.

Нагласи и отношение към четенето

Според данните учениците предпочитат най-вече да четат художествена – 37%, и документална литература – 31%. По-рядко четат списания – 24%; вестници – 17%, и комикси – 16%. 

Разликата в четивната грамотност на учениците, които четат редовно (няколко пъти седмично) художествена литература и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двугодишно обучение в училище, констатира в анализа си ИИО.

Съществено е и „изпреварването“ на младите хора, които четат поне няколко пъти седмично документална литература. От гледна точка на уменията за четене те са по-напреднали с равностойността на едногодишно обучение от съучениците си, които никога не четат документални текстове. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкова по-високи са техните резултати по четене в PISA. Що се отнася до четенето на списания, данните не показват ясно изразена връзка между честотата на четене на списания и средния резултат на учениците.

Ползите от четенето на художествена литература не са една и две. То предполага по-продължително когнитивно ангажиране с нова лексика и разнообразни синтактични структури, което повишава капацитета на читателя да възприема по-комплексни текстове. Когнитивнoто обработване на информацията се обогатява с емоционална ангажираност и емпатия, които подпомагат разбирането. Стимулира се развитието на различни ментални модели, обвързващи сюжета, героите, тяхната мотивация и действия за постигането на задоволително разбиране на конструкцията на цялостния текст. Развива се способност за концентиране и поддържане на фокус за продължителни периоди от време.

Въпреки това около 26% от българските ученици са посочили, че изобщо не четат книги или четат книги много рядко. Техният среден резултат по четене в PISA 2018 е 386 точки (при 420 т. на българските ученици). Това изоставане по четене се равнява на 1 година обучение в училище спрямо средното ниво.

Близо 28% от учениците са посочили, че изобщо не четат за удоволствие. Техният среден резултат е 396 точки. При тези, които четат за удоволствие повече от два часа на ден (11% от учениците) средният резултат е 457 точки.

Все пак следва да се отбележи, че делът на учениците в държавите от ОИСР, които са посочили, че не четат за удоволствие, е почти два пъти по-висок от този в България – 42%.

По отношение на четивната грамотност българските ученици със силна вътрешна мотивация за четене изпреварват с около 2 години и 4 месеца съучениците си, които изобщо нямат такава мотивация. Като индикатори за субективното възприемане на четенето се използват отговорите на следните твърдения:

„Чета само, ако се налага.“

„Четенето е едно от любимите ми хобита.“

„Обичам да говоря за книги с други хора.“

„За мен четенето е загуба на време.“

„Чета само, за да намеря информацията, която ми е необходима.“

Твърденията се отнасят за различни материали за четене като книги, списания, вестници, уебсайтове, блогове, имейли и др.

На тези твърдения у нас са отговорили около 90% от участниците в PISA 2018. Отговорилите с „напълно съгласен“ на двете твърдения, отразяващи вътрешна мотивация за четене („Четенето е едно от любимите ми хобита“ и „Обичам да говоря за книги с други хора“) са около 15% и те имат с над 70 точки по-висок среден резултат от отговорилите с „напълно несъгласен“ (които са съответно 16% и 20%).

Най-големи различия в резултатите по четене има сред отговорилите по различен начин на твърдението, че четенето е загуба на време.

Само 8% от участниците са напълно съгласни с това твърдение, но те показват и значително по-ниски резултати от тези, които са напълно несъгласни (38% от участниците). Около половината от учениците не са съгласни с другите две твърдения – „чета само, ако се налага“ и „чета само, за да намеря информацията, която ми е необходима“. Те имат сравнително високи резултати по четене (между 450 и 458 точки). Тези, които са се съгласили с твърденията имат с около 45 точки по-нисък резултат.

От съществено значение за постигнатите резултати е не само личното отношение на учениците към четенето, но и примерът, който получават в дома си. Основен индикатор затова са отговорите на въпроса „Колко книги имате в дома си?“, като тук не се включват списания, вестници или учебници. Близо ¼ от всички ученици, участвали в PISA 2018 посочват, че имат до 10 книги в дома си. Те имат и значително по-ниски средни резултати по четене – едва 356 точки. Под средното равнище са и тези, които са посочили, че имат между 11 и 25 книги – 411 точки. Само 9% от учениците посочват, че имат над 200 до 500 книги вкъщи, но те имат много висок среден резултат. На практика тези ученици са по-напреднали с равностойността на около 4 години обучение в училище спрямо съучениците им, които имат до 10 книги вкъщи.

Ако съдим по данните на PISA 2018, учениците все още предпочитат традиционната книга. Почти една трета от тях (33%) посочват, че предпочитат да четат книги на хартиен носител. Техният резултат е 454 точки или с 49 точки по-висок от резултата на учениците, които по-често четат книги на електронни устройства – съответно 22% и резултат 405 точки. Младите хора, обаче, които са посочили, че четат поравно книги както на хартиен носител, така и на електронни устройства, са 18% и имат също сравнително висок резултат – 452 точки.

Във въпросника за ученика е включена група въпроси, които описват конкретни стратегии, като учениците трябва да посочат според тях кои стратегии са най-ефективни. Разглеждаме следните шест стратегии за разбиране и запаметяване на текст, включени в изследването:

„Съсредоточавам се върху тези откъси от текста, които са лесни за разбиране.“

„Бързо прочитам текста два пъти.“

„След като прочета текста, обсъждам съдържанието му с други хора.“

„Подчертавам важните откъси в текста.“

„Правя резюме на текста с мои думи.“

„Чета текста на глас на друг човек.“

Данните показват, че използването на стратегии за разбиране и осмисляне на информация има значителна „добавена стойност“ към четивната грамотност на учениците. Използването им осигурява значително преимущество на учениците, която се вижда от съществената разлика между резултатите по четене на учениците, които използват и тези, които не използват конкретната стратегия. Познаването и използването на такива стратегии води до подобри читателски умения и е предпоставка за по-добри образователни постижения на учениците - пишат от Института за изследвания в образованието.

Използването предимно на стратегии за запаметяване без стратегии за осмисляне и разбиране се свързва с ниски равнища на четивни умения на учениците. В същото време, прилагането на стратегии за разбиране и осмисляне винаги носи, макар и в различна степен, преимущество на учениците и допринася за повишаване на техните резултати. Например, при стратегията „Бързо прочитам текста два пъти“ учениците в двете групи – тези, които основно разчитат в подготовката си на стратегии за запаметяване и тези, които не използват такива стратегии – имат един и същи резултат, който е около средния резултат по четене на всички ученици в България.

* Четивна грамотност се дефинира като „разбиране, използване, оценяване и осмисляне на текстове за постигане на цели, задълбочаване на познанията, развиване на потенциала на личността на ученика и участието му в обществото“. Терминът „текст“ в PISA се използва в смисъл на „източник на информация“ и включва многообразието от източници на информация, които четем ежедневно, включително диаграми, изображения, карти, таблици, графики и др., които могат да се използват самостоятелно или като част от други по-големи текстове. Текстовете, които се използват в PISA, съдържат изцяло необходимата информация за решаването на конкретната задача. Ученикът трябва да открие и осмисли конкретна информация или елемент от нея, за да отговори на въпроса.

Още по темата

05/12/2019

Общество

Задачите от PISA 2018, които препъват повечето български 15-годишни ученици

03/12/2019

Общество

PISA 2018: Учениците ни с по-лоши резултати по четене, математика и природни науки