Трябваше ми известно време, за да успея да се събера и да напиша този текст. Изненадана е дума, която много слабо описва състоянието ми, след като прочетох становището на Светия синод относно Закона за социалните услуги.

Определям себе си като християнка, майка на три деца, психолог и човек, който работи в неправителствена организация и подкрепя деца и семейства в трудни ситуации. Има църковна общност, към която принадлежа, изповядвам се и се взимам причастие, децата ми ходят на неделно училище. Дълбоко съм разстроена от позицията на БПЦ срещу ЗСУ.

Работя в НПО от 20 години. Организацията, в която работя, предоставя социални услуги и има делегиран бюджет за някои от тях. Смея да твърдя, че познавам добре сектора и познавам качеството, което доставчиците на социални услуги – НПО и общини - предоставят. Когато доставчикът е НПО в общия случай, услугите са по-гъвкави, по-добре фокусирани върху потребностите на отделното семейство и с повече възможности за бърза реакция при необходимост.

Този закон е писан, консултиран, мислен от много и различни професионалисти в сферата на социалната работа и в изготвянето му МТСП има сериозно участие. Той дава възможност за първи път социалните услуги да се предоставят съгласно най-добрите световни стандарти, които доказано помагат на хората да поемат управлението на живота си, а не да живеят на социални помощи години наред.

Бих могла да споря по всяко изречение, което е написано в становището, но това би произвело безкрайно дълъг текст. Ще опитам все пак да дам отговор на основните „критики“.

1. Твърди се, че няма „стандарти за качество“ на социалните услуги. Това не е вярно. Всички социални услуги и в момента имат разписани и утвърдени от АСП и ДАЗД методики за прилагане, които включват дейности, средства и квалификация на персонала, който може да работи в услугата. Всеки, който кандидатства за лицензиране, трябва да докаже, че притежава необходимите знания и умения за работи в съответната услуга, за да получи лиценз. Ако се кандидатства за издаване на лиценз за нова услуга, кандидатстващия предлага детайлно разписана методика и ако АСП или ДАЗД открият нещо неясно или смущаващо, те не издават лиценз. И двете агенции имат контролни функции и правят изненадващи проверки на лицензираните организации.

Именно по инициатива на неправителствените организации в София и със съдействието на Столична община беше създаден Форум за качество и е създадена система за мониторинг на качеството на предлаганите услуги.

2. Твърдението, че „Разпоредбите в него оставят впечатление, че не са резултат от обещаното ни осъществяване на социална политика, насочена към преодоляване на демографската криза, а функция на вече утвърдени схеми за социални услуги от чужди законодателства, прилагани от много неправителствени организации /НПО/ и сега в различни социални сфери и форми на общуване“ абсолютно не е вярно!

Целта на социалната работа с деца е да се следва най-добрия интерес на детето. Основно право и съответно най-добър интерес на детето е то да живее в семейството си. Съответно целта на социалната работа е да подкрепи семейството. Всички социални услуги за деца имат за цел грижа за здравето, благополучието и развитието на детето. Има семейства обаче, в които с децата се случват ужасни неща. Децата биват изнасилвани, продавани, заключвани гладни и жадни, пребивани и дори убивани… и т.н. Когато в работата си срещаш семейства, които страдат, срещаш и семейства, които злоупотребяват с децата си. Законово и морално задължение на всеки човек е да сигнализира на органите на ДАЗД, които пък имат задължение да спасят детето, жертва на подобно отношение. Ако социалните работници станат свидетели на такава злоупотреба, също трябва да подадат сигнал.

И тук е важно да кажа още веднъж, че ЕДИНСТВЕНО съдът отнема родителски права. ЗСУ НЕ дава повече правомощия на доставчиците на социални услуги освен задължението като на всеки друг гражданин – да подадат сигнал. Но ако има дело и ако семейството е работило със социални работници, съдът може да поиска да ги изслуша. Тяхното становище е едно от всички мнения, които съдът взима предвид при крайното си решение.

Ако животът и здравето на детето са в непосредствен риск, тогава отново доставчиците на социални услуги нямат право да изведат детето. Единствено служителите на ДАЗД могат да направят това. ДАЗД са тези, които правят оценка има ли насилие, жертва ли е детето и взимат решение дали да го изведат, дали да насочат родителите към социална услуга, която ще им помогне да развият родителския си капацитет или ще заключат, че полученият сигнал е невалиден.

Тези случаи са редки и винаги са разтърсващи за всички участници. Последният път, когато станахме свидетели как извеждат две малки сестрички, които бяха стояли сами и заключени дни наред, без храна и вода, може би най-потрисащата гледка беше усмивката им и облекчението и радостта в очите, щом влязоха в детската стая на кризисен център в София. Кризисният център се управлява от НПО.

3. Има изразена критика по отношение на физическите и юридически лица, които имат право да прилагат закона – не било ясно кой и как може да предоставя социални услуги. Напротив, казано е съвсем ясно: имат право да го прилагат тези физически и юридически лица, които са лицензирани. Процедурата по лицензиране също е ясна и включва множество изисквания, едно от които е организацията да има правоспособни професионалисти в областта, в която предоставя социални услуги.

4. Друго твърдение в становището на БПЦ е че законът „създава нова конструкция в социалните отношения с водеща роля на частните доставчици на социални услуги – основно НПО, които могат да бъдат и проводници на чужди интереси, вредни за обществото ни.“

Организации от европейски страни имат право да предоставят услуги на територията на България само ако са лицензирани. Т.е. трябва да следват методиките, които са утвърдени в тази държава.

Опитът и на България в последните 30 години е, че социалните услуги, предоставяни от НПО са помогнали на огромен брой деца да останат в семействата си или да бъдат реинтегрирани в тях.

Услугите, предоставяни от държавата, са илюстрирани от широко известния вече дом в Могилино.

Когато едно семейство не се справя, държавата извежда детето, за да го спаси. Неправителствените организации подкрепят и развиват децата и семействата, за да могат да останат заедно.

Редно е да има подобно разделение. Държавата има контролни функции, а частни доставчици и общини изпълняват услугите. Частните доставчици се явяват на конкурс, за да започнат и отново на всеки пет години, за да продължат да доставят услуги. Това създава конкуренция в най-добрия смисъл. Те се стараят да се развиват, да използват най-добрите постижения на науката в областта на социалната работа. За да продължат да предоставят услуги, трябва да има доказателства за ефективността им. А един от най-важните критерии е повече деца да останат в семействата си, да намалява броя на изоставените деца и повече семейства да са с повишен родителски капацитет. Общините, които сами предоставят услуги, не се конкурират с никого.

5. Казва се, че „ЗСУ общо и неясно регламентира понятието „социална услуга“ и така го развива в нормите си, че не се разбира дали то има характер на търговска или благотворителна дейност. Абсолютно не е вярно!
Чл. 3. (1) Социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за:
1. превенция и/или преодоляване на социалното изключване;
2. реализиране на права;
3. подобряване качеството на живот.
(2) Социалните услуги се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите.
Социалната работа е наука, има своите правила. Не може законът да описва още веднъж правилата на социалната работа.
Социалната работа не е нито търговска, нито благотворителна дейност. Иначе можем да зададем същия въпрос за медицинските услуги – те търговска или благотворителна дейност са?А образованието?

Социалната работа НЕ е благотворителност и милосърдие. Тя не е милостиня. Социалните услуги за деца предоставят ПРОФЕСИОНАЛНА подкрепа на деца и семейства, за да могат последните да преодолеят трудностите и да развият максимално капацитета си. Социалното подпомагане си остава функция на държавата и държавата решава на кого и какви средства да даде, когато хората се нуждаят. Много е важно да се прави ясна разлика между социална работа и социално подпомагане.

Абсолютно съм съгласна, че „грижата, която едно общество проявява към хората в неравностойно положение, болните, възрастните, семейството и децата е израз на християнска вяра, на любов към ближния“. Неправителствените организации са граждански организации, които са развили професионална компетентност и подкрепят тези, които имат нужда. Още веднъж казвам, че основна цел на социалната работа е семейството да бъде подкрепено така, че децата да останат в него.

Има ситуации обаче, в които за да се случи това, е необходимо детето временно да бъде изведено от семейството. Семейството е ценност, но човешкият живот е по-висша ценност. Понякога се налага децата да бъдат изведени от семейството, за да бъде спасен живота им. Разбира се, че това семейство след това получава подкрепа, за да успее да преструктурира живота си и да се събере отново с децата си.

Разбира се, че законът не е идеален. Разбира се, че социалните работници понякога правят грешки. Разбира се, че системата не е идеална. Кое е идеално в нашия свят? Този закон обаче е стъпка в правилната посока, той организира и регламентира социалните услуги, които са в основата на социалната работа и които целят предоставяне на най-добра грижа за децата и семействата.

Силно се надявам Светия синод да преразгледа позицията си!