Искането на главния прокурор г-н С. Цацаров до ДАНС за предоставяне на свързаност от лица заемащи висши публични длъжности с офшорни компании има своята ясно определена правна и финансова рамка. Става въпрос за разкриване на средства и имущества, за които може да се предполага, че са придобити от политици и високопоставени длъжностни лица, в нарушение на данъчното законодателство на страната.

Тук ключов е въпросът кои държави са третирани като офшорни зони от ЕС и са обект на ограничения и контрол от страна на европейското законодателство, което България трябва да спазва.

Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество има сред своите задачи да следи за ясното прилагане на нормите, в т.ч. правните, икономически и финансови изисквания на ЕС във всяка една от страните членки. В тази връзка правната рамка трябва да бъде много ясно зададена и оповестена.

През 2017 г. ЕС в лицето на Съвета на министрите на финансите включва в официален списък 26 страни, които са обявени със статут на офшорни зони (Списъкът е приложен по-долу) Същевременно ЕС приема, че във връзка с въведените от редица страни нови изисквания за контрол на финансовите потоци срещу прането на пари и пр. този списък трябва да се редуцира.

След 2017 г. в официалния списък на ЕС намалява, броя на офшорните зони е редуциран наполовина спрямо 2016 г.

През 2018 г. финансовите министри на ЕС се съгласяват да извадят още 8 държави, (в т.ч. добилата известност Панама) от „черния списък“ на страните с офшорен статут спрямо изискванията на ЕС.

Освен Панама от списъка са извадени също ОАЕ, Тунис, Макао, Гренада, Барбадос, Южна Корея и Монголия. Аргументът е според министрите на ЕС, че посочените страни са изразили официално съгласие да приемат стандартите на ЕС за данъчна прозрачност.

В България страните осъществяващи офшорна дейност са посочени в приложение към Заповед No ЗМФ-1303/21.12.2016 г. на министъра на финансите. В утвърдения към този момент списък не са отразени последващите промени с изключените по-горе осем страни.

Списък на офшорните зони:

1. Антигуа и Барбуда
2. Бруней Даруссалам
3. Вирджинските острови (САЩ)
4. Гренада
5. Гуам остров (САЩ)
6. Доминиканската република
7. Кооперативна република Гаяна
8. Лабуан
9. Макао
10. Нова Каледония
11. Обединени арабски емирства
12. Общността на Бахамските острови
13. Оман
14. Остров Рождество (Коледен остров) (брит.)
15. Острови Кук (новозел.)
16. Питкерн
17. Република Вануату
18. Република Либерия
19. Република Малдиви
20. Република Маршалски острови
21. Република Палау
22. Република Панама
23. Република Фиджи

24. Сарк

25. Сейнт Лусия
26. Хонг Конг (Китай)

------------

Авторът Бранимир Ботев е директор на EISA