Фините прахови частици не са най-големият проблем във въздуха на София. Ето какво още го замърсява

OFFNews | 04 февруари 2019 в 18:47 | 6870 |0

Замърсеният въздух най-големият рисков фактор в околната среда за човешкото здраве. Той е причината за 9 от всеки 10 смъртни случая в света (СЗО, 2018 г.). Също 9 от всеки 10 дишат сериозно замърсен въздух. В Европа той води до преждевременната смърт на над 400 хил. души годишно. 13 хил. от тях са в България, показва съвместен одит на 15 върховни одитни институции, включително българската Сметна палата и Европейската сметна палата, публикуван в последните януарски дни.

Мръсният въздух може да отключи множество здравословни проблеми, сред които: синузит; проблеми с паметта и концентрацията; тревога и депресия; анатомични промени в мозъка; Алцхаймер; инсулт; инфаркт; исхемична болест на сърцето; аритмия; сърдечна недостатъчност; астма; рак на белия дроб; хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ); безплодие; детска смърт.

24% от смъртните случаи след инсулт (общо те са 1.4 млн. годишно) се свързват със замърсяването на въздуха. Същото е валидно и за 25% от смъртните случаи вследствие на сърдечно-съдови заболявания, и за 43% от починалите от белодробни заболявания и рак на белия дроб (1.8 млн. общо) годишно.

Последствията от всичко това са и икономическия. За българската икономика те се равняват на 29.5% от брутния ни вътрешен продукт.

На фона на опасностите за здравето и икономиките обаче мерките на правителствата и общините не постигат очаквания ефект, констатира докладът. От 15-те проверени държави (Албания, България, Естония, Грузия, Унгария, Израел, Косово, Молдова, Полша, Румъния, Словакия, Испания, Швейцария, Македония и Холандия) 14 не достигат международните и европейски стандарти за качество на атмосферния въздух. Сред тях е и България. Само една покрива всички тях - Естония.

Замърсители

Енергийната бедност е основната причина за влошеното качество на въздуха в България, тъй като основният източник на замърсяване е битовото отопление през зимата, заключават одиторите. Мерките на държавата и общините за подпомагане на бедните всъщност по никакъв начин не водят до подобряване на положението: има социални помощи за отопление, но не и осигуряване на еко горива и подобряване на качеството на въздуха в големите градове. Те не са насочени към основните източник на замърсяване – битовото отопление с твърдо гориво, остарелият автомобилен парк и инфраструктурата.

Фини прахови частици

160 000 от 7-те милиона смъртни случаи по света годишно, свързани със замърсяването на въздуха, са следствие на фините прахови частици (PM2.5). Противно на усещането, с което живеят мнозина от живеещите в София - че дишат изключително мръсен въздух, оказва се, че годишната концентрация на фини прахови частици във въздуха не надвишава европейските норми. Тя е 22.1 микрометра на кубичен метър при горна граница 25 µm/m3. По-тежко е положението у нас например в Русе, където средногодишно се измерват 23.3 µm/m3.

Много, много по-опасна е ситуацията например в македонската столица Скопие, където средногодишната стойност надвишава двукратно горната граница за ЕС. В Краков (Полша) също дишат изключително наситен с фини прахови частици въздух.

Прахови частици

Праховите частици (PM10) достигат частично дробовете, тъй като филтрирането от носа не е достатъчно за частици с размер под 10 микрона. Така достигат алвеолите на белия дроб и се изчистват много бавно или това изобщо не се случва.

Тук България има основание за сериозно безпокойство, но то не е свързано толкова с концентрацията във въздуха, а с продължителността на излагане на населението. В София годишната концентрация е точно на горната граница за ЕС (40 µm/m3), във Видин я надвишава значително - 61.1, но по-притеснителното е, че населението в българския дунавски град е изложено на замърсяването 166 дни годишно. Стандартът за ЕС е до 35 дни годишно.

По-зле от Видин е само в Тетово (Македония), където хората дишат прахови частици почти цялата година - 293 дни.

Не само праховите частици крият опасност във въздуха. Нивата на бензопирен и на токсичния азотен диоксид също са измерени и отразени в одитния доклад.

Бензопиренът е един от най-опасните канцерогени (причинители на рак). Съдържа се в цигарения дим, отделя се и при приготвянето на животинска храна на скара.

Оказва се, че живеещите в българските градове, попаднали в изследването - София и Монтана - нивата превишават многократно нормите.

При годишна целева стойност за ЕС 1 нанограм на кубичен метър и 0.12 милиграма на кубичен метър, препоръчани от Световната здравна организация, в София той е 3.63 ng/m3. В Монтана положението е още по-тежко: 3.79.

Високата концентрация на азотен диоксид се появява най-често в градове с интензивен автомобилен трафик, посочват авторите. В София тя е под максимално допустимото според европейските стандарти, но не и във Варна. Най-тежко тук е положението в Краков, Мадрид и Варшава.

Добри практики от България

Докладът включва не само тревожни констатации. Той демонстрира и добри практики за подобряване качеството на въздуха, приложени в различните страни. България се отличава със следните:

- модернизиране на обществения транспорт. Обновява се автопарка на градския транспорт чрез заменяне с нов (със сертификат ЕВРО5 и ЕВРО6) и разширяване мрежата на метрото (за гр. София). Реновирани са 496 автобуса в София и Пловдив, закупени са 10 метровлака и 20 трамвая, 126 автобуса и 100 тролейбуса за София, Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен;

- преминаване на потребление на природен газ за обществени сгради и домакинства – 225 сгради са свързани към централната отоплителна мрежа в София и 102 сгради са свързани към газовата мрежа в Стара Загора;

- монтиране на устройства на комините за филтриране на въздуха (в София, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново);

- изграждане на велоалеи – 49,51 км в София, 48 км в Пловдив и 7,8 км в Стара Загора. Увеличаване на зелените площи, като и поддържане и облагородяване на уличното озеленяване.

Препоръки

За по-висока ефективност на мерките си одиторите препоръчват на българското правителство да подготви, одобри и приложи национална стратегия за качеството на въздуха. Добре е то да започне да налага санкции на национално и местно ниво при неспазване на целите и политиките и допустимите нива на видовете замърсители. Необходимо е също така България да започне да осигурява съответните практически данни и да предостави пълен анализ на необходимите финансови ресурси за прилагането на мерките на програмите за  качество на въздуха на местно ниво. Друга препоръка е страната ни да организира национална информационна кампания, за да информира населението си за рисковете за здравето, свързани със замърсяванията на въздуха. Правителството трябва също да информира хората за конкретните действия, които всеки може да предприеме, в зависимост от сезона, атмосферните условия, източниците на замърсяване и други фактори, влияещи на качеството на въздуха.

За съжаление, в момента има сериозни пропуски в определянето на отговорностите на местно ниво у нас - неясно е кой какво трябва да направи. Има явни слабости в комуникацията и обмена на информация сред общините у нас с лошо качество на въздуха. Те не се координират от Министерството на околната среда и водите, то всъщност не прави много, за да подобри взаимодействието и комуникацията, констатира българската Сметна палата.

Отделно от това, екоминистерството не е наложило нито една санкция на кмет или отговорен служител, който не е изпълнил изискванията му за разработване и прилагане на програми за качеството на въздуха.

9 от 15-те държави не предоставят пълни/достоверни данни за качеството на въздуха - става ясно от доклада. България е една от тях, а останалите са Албания, Грузия, Израел, Македония, Молдова, Румъния и Словакия.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !