Годината в една снимка...

Отгоре - тренда - Наско Ментата.

Отдолу - скромно малко плакатче - "Шедьоври на класическата музика" - ксерографирана страничка формат А4.

Тази година даде ясен отговор какво предпочитаме.

Както биха казали моите приятели, либертарианците - "пазарът излъчи своят победител - Наско Ментата".

А щом пазарът го е излъчил - кои сме ние, че да се противопоставяме на това.

Интересно нещо е света през новото хилядолетие.

Свят, който, в собствените си идеи за свобода, демокрация и толерантност е на път да създаде нови диктатури, цензура и политкоректен лов на вещици.

В този свят ние се вписваме по свой си, уникален начин.

С Наско Ментата.

Демокрацията ни е стара чалга.

Гражданското ни общество е преаранжиран гюбек.

Свободата на словото ни е избор между воюващи собственици на медийни империйки.

"Добрите" и "лошите" са почти неразличими един от друг и единственото, което може да ви помогне да заемете страна е, дали харесвате един или друг вид гражданска чалга.

Живеем във времето на агресивната посредственост.

В това време вие нямате полезен ход.

Освен да плюете на себе си, да щракнете с пръсти и да поемете свръхдоза "Шушана", за да не се отличавате от обкръжението.

Знаете ли...

Някой ден, не много далеч във времето все пак всички ще се обединим.

Но това няма да е около идеи, няма да е около каузи, няма да е около действия.

Ние ще се обединим около чалгата, защото, колкото и да се правим на умни и смислени, ние сме герои в поп - фолк оперета, в която, когато се опитаме да кажем нещо умно и смислено извиваме врат и произнасяме "А ШУШАНА Е САААМАААА"...

Това е от мен!

Сбогом на 2017.

Годината, в която разбрах, че Сартр е бил далеч от истината, произнасяйки - "Адът - това са другите".

Сартр се е объркал жестоко.

Адът се намира някъде между двата плаката от снимката - между шедьоврите на класическата музика, напечатани на монохромен принтер и цветния плакат на Наско Ментата.

Оставям ви този статус за спомен през 2018.

Без смисъл.

Без особена надежда.

Пирин не е баница.

Но тоя статус е баница.

Без късмети.

Честита нова година, скъпи ми поп - фолк герои.

Едничката надежда ще настъпи тогава, когато тия два плаката сменят местата си.

Това обаче едва ли ще се случи...

А сега - наздраве!!!

Б. ред. - Мнението на музиканта Венци Мицов е от страницата му във фейсбук.