Сутринта на Великден се събудих преди изгрев слънце, за да се подготвя за първата служба за празника. Това означава, че по същото време, когато бомбите са избухвали в Шри Ланка, аз съм чел пасаж от книгата на Езекил пред своето паство. Пасажът говори за мъртви кости, които се съединяват отново, за тела, които се обвиват отново с плът, и за живот, който е вдъхнат отново в тях. В същото време в Шри Ланка костите са били разкъсвани една от друга, а плътта раздирана от тялото. Тези хора са се събудили сутринта, пълни с надежда, въодушевени от очакването да чуят историята за възкръсването на Иисус. Те са облекли най-хубавите си дрехи и са лъснали обувките си. А сега бършат кръвта им с парцал от пода на светилището.

Онзи ден разговарях с експерта Мери Биърд за преследването на християните в Римската империя – за хвърлянето им на лъвовете в Колизея и т.н. Тя ми сподели, че според нея нещата не били чак толкова лоши, колкото ги изкарват християните в по-късни времена. Без съмнение, няма нищо по-добро от няколко преувеличени истории за гротескни мъченичества, които да задълбочат усещането за солидарност сред религиозната общност. Е, аз се прекланям пред огромните познания на Мери за античния Рим. Макар да е вярно, че твърде много от историите за римско преследване на християните да са измислица, точно обратното се случва днес. Живеем във времето на едно от най-сериозните преследвания на християнството в историята, а повечето хора отказват да повярват.

През последния век християнството почти е изкоренено от Близкия изток, от мястото на неговото раждане. По това време миналата година аз бях в Дамаск на посещение на християнската общност там. На входа на църквата, където отидох неделя сутринта, имаше огромна фреска на Арменския геноцид. Тези християни първоначално са били бежанци от Турция, избягали от най-жестокото възможно преследване. Колко точно обаче знаем от историята им? Тази седмица израелските историци Бени Морис и Дрор Зе‘еви ще публикуват дългоочаквания си труд около периода. „30-годишния геноцид: Турското унищожение на християнските малцинства“ твърди, че между 1894 и 1924 г. турските власти систематично са избили 2,5 милиона християни. В началото на този период по места като Анадола християните са били около 20% от населението. Към края му там е имало едва 2% християни. През целия 20-и век и последвалия 21-и християните са изгонени от Близкия изток с бомби и куршуми, но без нито мъцване от страна на светския Запад.

Къде е гневът? Да, ужасните убийства ще влязат във вестниците за ден-два, но като цяло на нас ни пука много повече за пожара в известна катедрала отколкото за хората, чиито тела са разкъсвани на парченца насред архитектурно по-незначителни места за поклонение.
Защо оставаме слепи за страданието им, особено що се отнася до това, че ни пука толкова много за всякакви други форми на потисничество. Все пак се чудя дали на едно подсъзнателно ниво светският и като цяло прогресивен Запад не си мисли, че християнството си го заслужава. Те свързват християнството с папите и техните армии, с кръстоносни походи и инквизиции, с антисемитизъм, с британския империализъм, с поддръжниците на Тръмп и протестиращите срещу абортите.

Християните на Запад също не помагат. Окачествявайки думата „преследване“ с нищожните сблъсъци на християнството със закона на Запад – като това да правят торти за гей двойки и забраната на улични проповедници – християните там обезцениха истинското значение на „преследване“ и го направиха да звучи като манипулация, имаща за цел да си върне изгубеното място в културата. Още повече, червендалестите и угоени епископи в Камарата на лордовете не изглеждат да са особено преследван животински вид, така че когато те говорят за преследване на християните, изглежда почти нелепо.

А може би съществуват и тези, които не искат да говорят за преследването на християните, тъй като се страхуват, че това може да бъде използвано – и понякога наистина е – като алиби на ислямофобията. На тях им е по-лесно да си мълчат за убийствата на християни отколкото да бъдат сложени в един кюп с расистите, които винят мюсюлманите за всичко. Разбирам този им мотив, но въпреки това не го приемам.

Според широкоуважавания доклад на изследователския център Пюл, християнството е най-преследваната религия на света. Единствената причина, поради която го споменавам в един вид класация на страданието, е, за да подчертая оглушителното мълчание около него. От Северна Корея (добре, там е разбираемо) през Китай и все повече Индия – по цял свят християните са подложени на насилие само заради своята вяра, която ние толкова горещо уж декламираме. Заради която бръщолевим, че животът е по-силен от смъртта. Че любовта в крайна сметка ще триумфира над омразата.

И това означава, че ние вярваме, че тероризмът никога не ще стъпче възвестяването на добрите новини за Великден. По Великден мракът не ще има последната дума. Затова хората са отишли на църква в онзи ден, включително в Шри Ланка, за да чуят отново и отново тази вест: Христос воскресе. Алилуя.

Текстът на Джилс Фрейзър, свещеник в църква в южен Лондон, е публикуван в британския вестник "Гардиън". Заглавието е на OFFNews.

Още по темата

22/04/2019

Свят

Жертвите при атентатите в Шри Ланка достигнаха 290