И Столетницата ще пита екрана 'Коя е най-красива на света'

Коментар на доц. Георги Лозанов по темите от изминалата седмица

Георги Лозанов 05 октомври 2018 в 15:14 4045 1

Снимка Bulgaria ON AIR

Медиите ни стигнаха дотам, откъдето тръгнаха. В началото на прехода червените се информираха от „Дума”, а сините от „Демокрация”. Имаше и такива, които си купуваха и двата вестника, за да намерят истината в сравнението между тях. Те победиха. Партийните органи бързо загубиха влияние и отстъпиха място на тъй наречената независима преса, която твърдеше, че не е на страната нито на червените, нито на сините, а на читателите си.

След десетилетията на „спуснатите истини” и в България беше дошло време на плурализма, който изискваше медиите да не ти налагат, а да те оставят сам да си избереш гледна точка – не само политическа, всякаква. Той е задължителен по закон единствено за обществените медии, но и частните, когато кандидатстваха за лицензии, декларираха, че ще го спазват доброволно. И досега никой не се е отказал официално от него, което не пречи политико-икономическите корпоративизми да завладяват все по-големи медийни територии, където да диктуват „правилната” гледна точка.

В такава ситуация изглежда логично, че БСП ще прави своя телевизия, пък и "Атака" и НФСБ отдавна си имат, а отскоро „Европа” звучи като телевизия на ГЕРБ. Тук и Бареков искаше да се нареди барабар Петко с мъжете със своя политико-телевизионен проект „България без цензура”, но не му се получи. И без него обаче е явно, че от периферията към центъра върви партийно парцелиране на телевизионното пространство, подобно на вестникарското в началото на прехода, когато пресата беше мощната медиа.

Все по-често чувам: какво лошо, така поне телевизиите ще си признаят партийните зависимости. Лошото е в самите зависимости, които отново превърнаха плурализма, ако не в мръсна, то в забравена дума. И затова не мисля, че е по-добре за една медиа да демонстрира зависимостите си, защото значи, освен че ги има, и че вече няма основание да се срамува от тях. Кому са нужни телевизии-партии – върху това ще говорим с проф. Нели Огнянова в студиото на „Необичайните заподоздрени“ днес, на 5 октомври, от 22 часа. А повече за битките на комунистите на художествения фронт ще разкаже изкуствоведът Красимир Илиев.

Изложбата с карикатури и шаржове на Александър Добринов в СГХГ се превърна в културно събитие, но не само заради значимостта на изкуството му, но и заради това, че показва как то след Девети септември фактически унищожава автора си. Той има съдбата на много от представителите на артистичната и академична интелигенция от този период – съден от Народния съд, лежал по лагери и затвори, изселван, заклеймяван като враг на народа и дори като слаб художник. Причината е, че в работите си е следвал убежденията си, които при това са били леви (той е близък приятел със Смирненски), но не и комунистически, страдал е за родината си, но пък съвсем не е виждал спасението ѝ в Съветска Русия, приемал е болшевизма и комунизма за еднакви.

Утежняващо вината му обстоятелство е, че работи в жанра на политическата карикатура, а той е най-омразният за всяка власт, защото бързо, красноречиво и безмилостно разкрива недостатъците ѝ, „прави я за смях”. Да си карикатурист винаги е било въпрос на политическа смелост и никога не е късно да си платиш за нея.

Плахо доказателство, че живеем в демократично общество е, че карикатуристите у нас са на свобода и излизат вестници като „Прес Прас” или „Стършел”.

*Коментарът на Георги Лозанов е част от новото издание на авторското му предаване Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всеки петък от 22 часа.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови