Първата голяма общоевропейска дискусия по темата за политиката по сближаване (кохезионната политика) и ключовото разпределяне на еврофондовете, се проведе в София в рамките на Българското председателство.

Конференцията „Кохезионната политика на ЕС: Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г.“ даде платформа за обсъждане предложенията за бюджет и законодателен пакет през програмния период 2021–2027 г. На нея присъстваха държавни ръководители, еврокомисари и представители на европейските и националните институции.

"Политиката по сближаване е най-важната за свързаността на Европа, а кохезията и миграцията са темите, които най-често разделят държавите членки", заяви пред делегатите премиерът Борисов, откривайки форума. 

Министър Лиляна Павлова припомни, че кохезионната политика е един от приоритетите на българското председателство, а на срещата в София темата започва да се обсъжда в конкретни детайли. 

„Това направи и Българското председателство - да бъдем активни и динамични, да работим активно по всяка една от темите. А когато се касае за бъдещето на Европа, на европейския бюджет, за бъдещето на кохезионната политика, сега е моментът да влезем в детайлите и в специфика“, каза Павлова.

„Кохезионната политика ще запази дългосрочния си инвестиционнен характер. Тя осигурява реална добавена стойност за гражданите на ЕС и е реален пример за работещ инструмент за намаляване на различията помежду им, посредством което гарантира успеха на европейския модел“, заяви министър Павлова като обобщение от проведената дискусия.

В оставащите седмици до финала на Българското председателство страната ни ще положи максимални усилия за обсъждане на законодателните предложения в работните органи на Съвета с цел максимален напредък, увери още Лиляна Павлова.

Дебатът за многогодишната финансова рамка на ЕС, традиционно приемана на всеки 7 години, е дебат за бъдещето на Европа. Историческият замисъл на кохезионната политика е да не допуска твърде големи пропасти между развитието на отделните райони в Европа. Нейното планиране отразява и прогнозата на лидерите на съюза за предизвикателствата в идните години и ключовите сфери за инвестиции, тъй като парите за сближаване са основният инвестиционен инструмент на ЕС.

България, Румъния и Гърция са големите печеливши с увеличение от около 8 на сто, обяви „Файненшъл таймс“. 

Ако сте пропуснали еуфорията покрай тези цифри, грешката едва ли е във вас. Защото те идват с много „звездички“ с чакащи доизясняване условия, които биха могли да променят уравнението.

Да, България ще получи с около 1 милиард евро повече средства (общо около 10 млрд. евро) и това е голямата новина за страната. Те обаче ще се разпределят с по-голямо съфинансиране от държавата, ще са фокусирани в нови приоритетни политики и ще са обвързани с върховенството на закона като гаранция срещу злоупотреби.

Чувствително повече (около 5%) ще получат Италия и Испания, а Полша, Чехия, Унгария и прибалтийските държави са сред тези с най-драстични съкращения. Обяснението е, че икономическото им развитие ги е приближило към средноевропейските нива и вече нямат нужда от толкова средства. Същества и тезата, че държави като Унгария и Полша са „санкционирани“ заради отказа им да приемат мигранти – твърдение, което бе отречено от Брюксел. В същото време, увеличението на средства за страни като България се обяснява с по-големите щети, които страната е понесла заради икономическата криза и миграционния натиск.

КАКВО НОВО?

1. Парите

Предложението на Европейската комисия, което предстои да бъде одобрено, предвижда намаляване с 5% на парите за регионите. Това решение идва в резултат на Брекзит и оттеглянето на един от най-големите донори в европейския бюджет – Великобритания. След 2021 г. за сближаване ще се заделят 29% от европейския бюджет вместо настоящите 34%.
30 милиарда по-малко ще получат централно- и източноевропейски държави. Това не важи за България.

2. Формула за разпределяне

След като предложи три сценария за финансиране, един от които бе богатите райони изобщо да нямат достъп до кохезионни фондове, ЕК все пак реши да запази достъпа на всички региони, но при нови условия. Регионите (не държавите) ще бъдат разпределени в три категории – по-малко развити; в преход и развити. Участието на ЕС във финансирането на проектите съответно ще е до 40 и 70% в зависимост от степента на развитие на региона.

Данни: ЕК

Степента на развитие ще се изчислява по т.нар. берлинска формула от 1999 г. Водещ критерий е БВП на глава от населението, като се добавят и допълнителни критерии като младежката безработица, нива на образованост, климатични промени, ситуацията с мигрантите.

При слабо развитите райони (под 75% от средния БВП на глава от населението (в покупателна способност) за ЕС27), съфинансирането то ЕС ще е 70% при текущо 85%.

При регионите в преход (с над 75% и под 100% от средния БВП на глава от населението) Ес ще дава 55% от средствата за проектите при текущо 60%. 

За развитите райони (над 100% от средния БВП на глава от населението) съфинансирането ще е 40 на сто при текущо 50 на сто.

3. Приоритети

Разпределението на средствата трябва да отговаря на дългосрочните цели на съюза. Ключовите сфери за инвестиции са:

- „по-умна“ Европа благодарение на иновациите, цифровизацията, подпомагането на малкия и средния бизнес;

- Зелена и нисковъглеродна Европа Европа чрез прилагане на Парижкото споразумение и инвестиции в енергиен преход, възобновяеми източници и мерки срещу климатичните промени.

- Свързаност чрез транспортни и цифрови мрежи;

- По-социална Европа – чрез качествена заетост, образование, борба с младежката безработица, социално включване и равен достъп до здравеопазване;

- Европа, която е по-близо до своите граждани - чрез подпомагане на локални стратегии за развитие и устойчиви проекти за градско развитие на цялата територия на ЕС;

Инвестициите в проекти за регионално развитие ще бъдат фокусирани предимно върху първите две цели – „умна“ и „зелена“ Европа. Между 65% и 85% от средствата по Европейския фонд за регионално развитие и от Фонда за сближаване ще бъдат инвестирани в тези приоритетни цели.

4. По-гъвкаво, по-просто, по-ефективно, с по-висока добавена стойност

Предложението на комисията е за драстично съкращаване, с около 1/3, на броя на действащите европейски програми, съкращаване на бюрократичните процедури и по-лесен достъп на гражданите до инструментите на съюза. В същото време държавите ще имат повече възможност за прехвърляне на част от ресурсите, за повече обединения в международни проекти в търсене на развитие на регионите и по-висока добавена стойност.

5. Повече пари за иновации и наука

Двойно, например, се увеличават средствата за програмата за образователен обмен „Еразъм+". Амбицията е 1 от 3-ма студенти в ЕС да заминат на обмен в чужбина.

6. Обвързване на финансирането с принципите на правовата държава

Тази точка несъмнено тревожи България заради ежегодните критики на Комисията за състоянието на правосъдието и вътрешния ред у нас. И до момента ЕС не е отменил мониторинговия механизъм на страната в тази сфера, което дава основания да се смята, че това условия би се отразило пряко на бъдещо финансиране. Как точно ще се отчита този принцип и как ще се отрази на фондовете – Комисията не е изяснила и предстоят преговори. Засега позицията на България е, че подкрепяме подхода, ако става на база обективни критерии.

7. Повече комуникация

Заради евроскептицизма и отдалечаването на Европа от гражданите с тежка бюрокрация и терминология, следващият финансов период залага повече кампании за публичност -  например организирането на мероприятия за откриване на големи проекти, финансирани от ЕС, и разработването на планове за социални медии.

8. Създава се програмата #InvestEU, която ще обедини различните финансови инструменти на ЕС за подкрепа на инвестициите в Съюза. Програмата има за цел да се мобилизират допълнителни инвестиции в размер на 650 млрд. евро. 

КАКВО СЕ ЗАПАЗВА

1. ЕС ще продължи за изразходва около 1/3 от годишния си бюджет за политиките на сближаване

2. Запазва се принципът на Кохезионния фонд – той ще е достъпен за държави с БНД под 90% от средния за ЕС

3. Запазва се достъпът на всички региони до фондовете.

ГОЛЕМИТЕ ВЪПРОСИ

По-високото самоучастие (съфинансиране) от местните бюджети и обвързването с върховенството на закона са големите новости в следващия програмен период. 

Засега ЕК от обясненията на ЕК става ясно, че санкциите при накърнено върховенство на закона ще могат да засегнат всеки европейски проект, чийто бенефициент е държавна институция (национален, регионален, местен орган, публичноправен орган или обществена организация, натоварена с мисия за обществена услуга). При съмнения механизъм ще се задейства, като ЕК информира за това държавата членка. В определен срок, не по-малко от един месец, държавата ще трябва да изпрати обяснения. След тях Комисията взема решение, което отнася за гласуване в Европейския съвет. Мерките са в сила, докато пропуските не бъдат отстранени.

Равносметката за предходния програмен период 2007-2013 сочи, че всички програми, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фондове са приключили с изпълнение над 95%. Това означава, че до бенефициентите са достигнали 14,913 млрд. лева.

За този програмен период 2014-2020 г. общият бюджет на 11-те програми, съфинансирани от ЕСИФ (включително ОП Храни) възлиза на 23,190 млрд. лева, от които 19,523 млрд. лева е финансирането от ЕС. Към края на м. април са договорени 13,015 млрд. лева или 56,1% от общия бюджет на програмите. Изплатени към бенефициентите са 4.464 млрд. лева или 19.2% от общия бюджет на програмите.

Още по темата

08/06/2018

Икономика

Горанов: Еврофондовете да станат и инструмент за налагане на политики? Добър опит, но трябва да се внимава (обновена)

08/06/2018

Политика

Борисов: Всички държави да сложат КПП по границите си, а тези в центъра на Европа да помагат финансово

01/02/2018

Политика

Томислав Дончев: Кохезионната политика сближава европейските региони